Решение № 15494 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2012 г.

Решение № 15494 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" София против Решение № 77/09.01.2012 по адм. дело № 2688/2011 г. на Административен съд София- град, с което е отменен Ревизионен акт № 290900093/07.07.2009 г. г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, изменен с решение № 1738/10.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ " София. В касационната жалба се сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и потвърждаването на Ревизионен акт № 290900093/07.07.2009 г. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ТЕЦ Варна" ЕАД, чрез упълномощения представител адв. Тодорова, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната част на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд София-град /АССГ/ е отменил Ревизионен акт /РА/ № 290900093/07.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители"-гр. София, потвърден с Решение № 1738/10.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП, в частта на извършено увеличение на финансовия резултат на "ТЕЦ Варна" ЕАД за 2007 г. със 166 043,25 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 16 604,33 лв., както и съответната лихва за просрочие. Делото пред първоинстанционния съд е разглеждано след отмяна с решение № 3155/07.03.2011 г. на ВАС, Първо отделение, по адм. дело № 11593/2010 г. на решение № 2203 от 01.07.2010 г., постановено по адм. дело № 702/2010 г. на АССГ. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, е дадено указание от касационния съд да се укаже на жалбоподателя правното основание, което съдът ще обсъжда по същество. Дадените указания са изпълнени от състава на АССГ. С обжалваното понастоящем решение първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която не е спорна. Приел е, че обжалвания пред него РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия извършена на "ТЕЦ Варна" ЕАД. Установил е, че в хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали, че дружеството е осчетоводило разходи в размер на 166 043,25 лв., като "Брак на активи". Основание за бракуването е доклад на инвентаризационната комисия на обектите по капитално строителство, водещи се по счетоводна сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". Бракувани са разходите по изградения нулев цикъл до първа плоча на профилакториум в комплекс "Златни пясъци" на стойност 97 530,40 лв., както и за извършване на ремонт на покрива и изготвен проект за обект "Укрепване и реконструкция сграда "Техенерго", на стойност 68 512,85 лв. Според приходните органи бракуването на активите предполага физическото им унищожаване и изваждането им от употреба без възможност за последващо възстановяване, което в случая не е установено, поради което не е налице основание за отчитане на разходите като разходи от брак на активи. При така установеното и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗКПО, е увеличен счетоводният финансов резултат със счетоводната балансова стойност на актива. Тъй като тези активи не са амортизирани, счетоводната балансова стойност е стойността на придобиване счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата от 166 043,25 лв. Съдът е приел, че приходните органи са процедирали незаконосъобразно. Приел е, че разходите за придобиване на ДМА представляват неамортизируеми активи, поради което не е имало основание за завеждането им в счетоводния амортизационен план, съответно за отписване от него, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО. На следващо място съдът е приел, че не е приложима и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, която касае брак на материални запаси, тъй като ДМА в процес на придобиване не представляват материални запаси по смисъла на МСС 2 "Материални запаси". Позовал се е на разпоредбите на т. 6 от МСС 2, и т. 2, б. "а" от същия стандарт. В т. 2 от МСС 2 "Обхват" изрично е предвидено, че този Стандарт не се прилага за незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, включително и пряко свързани с тях договори за предоставяне на услуги. "Незавършено производство", в хипотезата на незавършено строителство, от счетоводна гледна точка представлява съвкупност от разходи, срещу които все още не е произведен готов продукт, към края на даден отчетен период. То е пряко свързано с процеса на производство и реализация на готова строителна продукция, следователно е приложима при извършвана дейност по строителство или строителни услуги, какъвто не е процесният случай. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което изискванията на счетоводното законодателство и ЗКПО в процесния отчетен период, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, в т. ч. тези, които са предмет на спора по делото, не са амортизируеми активи и по тази причина те не подлежат на завеждане, респ. отписване от счетоводния амортизационен план и от данъчния амортизационен план на предприятието В съответствие със счетоводното законодателство и установената счетоводна практика в процесния период, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи /активи в процес на придобиване/, в т. ч. тези, които са предмет на спора по делото, не са материални запаси по смисъла на МСС 2 "Материални запаси". Разходите за придобиване на дълготрайни активи са нетекущи /дълготрайни/ неамортизируеми активи. Те нямат отношение към текущите /краткотрайни/ активи на предприятието. С касационната жалба не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите от ДРА и кореспондиращите им съдебни мотиви. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение относно неприложимостта на чл. 66 ЗКПО и чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Съгласно НСС4 "Отчитане на амортизациите" за неамортизируеми активи се считат тези, които са в процес на придобиване, независимо от начина, по който се осъществява придобиването - по стопански начин или чрез възлагане. Видно от текста разходите за придобиване на ДМА са неамортизируеми активи. Съгласно т. 8.1 от СС 4 предприятията разработват и утвърждават амортизационен план за всеки амортизируем актив или за групи еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи. В случая активите са неамортизируеми и не следва да се отписват от счетоводния амортизационен план. Съгласно разпоредбите на ЗКПО "когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива. " При така установеното, съдът приема, че процесните активи не са амортизируеми и за тях е неприложим чл. 66 ЗКПО. В т. 57 от МСС1 "Представяне на финансови отчети" са класифицирани текущите активи. Разходите за придобиване на ДМА не отговарят на критериите на т. 57 от МСС1 и съгласно т. 58 от същия стандарт са нетекущи активи. Нетекущите (дълготрайните) активи са такива активи, при които очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от 12 месеца, т. е. участват многократно в производствения процес без да променят първоначалната си форма на съществуване. Текущите активи включват активи (от рода на материални запаси и търговски вземания), които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца след края на отчетния период. Освен това съгласно Счетоводен стандарт (СС) 1 - Представяне на финансови отчети, разходите за придобиване на ДМА се отразяват в Статия "Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи", която е в състава на Група "Дълготрайни материални активи", от Раздел "Дълготрайни /дългосрочни/ активи" на Актива на Баланса. Докато материалните запаси намират отражение в Група "Материални запаси" в рамките на Раздел "Краткотрайни /краткосрочни/ активи на Актива на Баланса. С оглед горното съдът намира, че не е било налице основанието по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, което касае брак на материални запаси, тъй като ДМА в процес на придобиване не представляват материални запаси по смисъла на т. 66 от МСС1, тъй като същите са нетекущи активи. Неоснователно е оплакването, че експертизата е изготвена въз основа на счетоводните стандарти прилагани за малки и средни предприятия, а дружеството прилага международните счетоводни стандарти /МСС/. В заключението на вещото лице изрично е посочено, че съгласно изискванията на счетоводното законодателство и ЗКПО в процесния отчетен период, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, в т. ч. тези, които са предмет на спора по делото, не са амортизируеми активи и по тази причина те не следва да се завеждат, респ. отписват от счетоводния амортизационен план и от данъчния амортизационен план на предприятието, както и че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, в т. ч. тези, които са предмет на спора по делото, не са материални запаси именно по смисъла на МСС 2 "Материални запаси". Предвид изложеното дотук, касационният съд намира, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административен съд - София град е направил подробен анализ и преценка на всички доказателства по делото, включително, преценявайки заключението по ССчЕ съгласно нормата на чл. 202 ГПК, в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Съобразно изхода на делото, в полза на "ТЕЦ Варна" ЕАД и в тежест на бюджета на касатора, следва да се присъди претендираната сума в размер на 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,