Решение № 12290 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на АБМ Консултинг ЕООД, ЕИК 204105730, подадена от процесуалния представител адв. Младенов, против решение 25590/28.07.2025 г., постановено по адм. дело 5398/2025 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора са насочени срещу заключението на съда за липса на реални доставки по фактурите от Анарван 5 ЕООД. Твърди че констатациите и мотивите на органите по приходите са пренесени безкритично в решението, при което релевантните предпоставки и ангажираните писмени доказателства в хода на ревизията не са обсъдени по същество. Намира съдебните изводи за противоречащи на нормативната уредба и преюдициалната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006 г. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което процесният РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, съгласно изготвен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Бакалова, я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно приложената молба-списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221024003004-091-001/31.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 389/15.04.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на АБМ Консултинг ЕООД за м. 01.2024 г. са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 35 000,33 лв. и законна лихва в размер на 5 937,02 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Анарван 5 ЕООД. По фактите съдът е установил, че ревизионното производство със съответния предметен обхват е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221024003004-020-001/21.06.2024 г., издадена от началник сектор Ревизии в ТД на НАП София. Предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221024003004-092-001/13.12.2024 г., който е бил връчен на адресата на 03.01.2025 г. Ревизираният субект не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу констатациите в доклада. В съдебното решение е посочено, че основната стопанска дейност на АБМ Консултинг ЕООД е строителство, придобиване, управление и разпореждане с движими и недвижими имоти на територията на България. Дружеството е вписано в Централния професионален регистър, воден от камарата на строителите в България с протокол 1433/29.10.2020 г. В хода на ревизията са били изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице и са извършени насрещни проверки на трети лица - Анарван 5 ЕООД, Столит 20 ЕООД, Бумитспед ЕООД, Бумит Транспорт ЕООД, Кметство Лозен, район Панчарево и АПИ. Предвид направените изводи от органите по приходите, с РА на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В резултат от задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентен орган по приходите при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК и липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Представените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП. За да отхвърли жалбата съдът е достигнал до крайно заключение, че констатациите на органите по приходите са основателни и законосъобразни. При преценката за действителното осъществяване на доставката на стоки по чл. 6 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отбелязал като релевантни наличието на данни, че доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество, както и данни за реален превоз на тези стоки. Съгласно съдебните мотиви, в тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него благоприятен положителен факт. Споделена е тезата на жалбоподателя, че по отношение на отделни обстоятелства, като напр. наличието на наети лица, практиката на СЕС не изисква знание у получателя по доставките. Съпоставката на останалите факти по делото е дала основание на решаващия съд да приеме, че фактурите от Анарван 5 ЕООД са издадени единствено с цел да се осигури възможност за ревизираното лице да приспадне неследващ се данъчен кредит. По този начин е аргументиран изводът, че липсата на доставка произтича от собствените действия на получателя, същият е невъзможно да не знае, че доставката е недействителна, което бламира доводите за добросъвестност на лицето, изложени в жалбата. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. В съответствие с изложеното по-долу, не се споделят изводите в обжалваното решение за наличие на обективни обстоятелства, водещи до непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за доставка на стоки, издадени от Анарван 5 ЕООД. Извършената проверка от касационната инстанция разкрива, че в първоинстанционното съдебно решение не са направени собствени установявания по фактите. Констатациите на стр. 1-8 от съдебния акт възпроизвеждат дословно изложението на стр. 1-9 от решение 389/15.04.2025 г. на ДД ОДОП София. Първоинстанционният съд не е обсъдил по отделно и в тяхната взаимовръзка изяснените факти относно доставките и събраните доказателства по делото, като дори техният предмет не е конкретизиран, освен че става въпрос за строителни материали . При преценката по същество са игнорирани всички оплаквания АБМ Консултинг ЕООД и са взети предвид обстоятелства извън състава на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на достатъчно доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на безспорните факти и писмени доказателства. Недоказано по делото остава твърдението на органите по приходите, че доставките са изцяло симулативни и оформени единствено документално, с което ревизираното лице е било наясно. В хода на ревизионното производство е установено, че АБМ Консултинг ЕООД декларира основен предмет на дейност строителство, управление и разпореждане с движими и недвижими имоти на територията на България и е вписано в централния професионален регистър на камарата на строителите с протокол 1433/29.10.2020 г. Не съществува спор относно предмета фактурите строителни материали - стъклопластова мрежа-зелена, санитарен силикон, шпакловка фина, фина шпакловка сатен, чували за строителни отпадъци 60х90, емайл лак за метал, битумен уплътнител за покриви, гранитогрес, плочи мрамор, цветен латекс интериорна боя бял 2л. и 3л., саморазливна циментова замазка 25, самонивелиращо се краче за двоен под TLS-SS2, TLS-WS2, TLS-WW и др. При ревизията от дружеството са представени процесните фактури, отговарящи на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за предаване на конкретните видове и количества стоки (родово определени вещи) и фискални бонове към всяка фактура за отчетените в счетоводството плащания. Същите доказателства са представени и при извършена предходна проверка от НАП на доставчика Анарван 5 ЕООД, документирана с Протокол П-22221024037297-141-001/25.03.2024 г. и присъединени редовно към ревизионната преписка с Протокол Р-22221024003004-ППД-001/19.09.2024 г., заедно с фактури за покупка на стоките от Столит 20 ЕООД, хронологични и аналитични счетоводни регистри на доставчика за периодите м. 01 и м. 02.2024 г. Притежанието на данъчен документ фактура и нейното отразяване в отчетните регистри за ДДС на жалбоподателя през съответния период са основни изисквания при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, които несъмнено са изпълнени по отношение декларираните сделки с Анарван 5 ЕООД. Основателни са оплакванията в касационната жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно не е кредитирал представената първична документация. Същата безспорно е съставена от голям брой частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при решаване на делото не само не са кредитирани, но и не са обсъдени абсолютно всички посочени документи, въпреки че същите не са били оспорени от приходната администрация. Доколкото предмет на доставка в случая са родово определени вещи, съответно услуги, то за реалното изпълнение следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без предаването да бъде извършено не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т.е. липсва осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В тази част на спора съдът неправилно е приел, че липсват годни доказателства, които да установят благоприятните за жалбоподателя юридически факти по действителното изпълнение на доставките, което е оспорено в РА. Съгласно т. 30 от решение от 09.12.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-154/20, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (така и т. 34 от решение на СЕС от 11.11.2021 г. по дело C-281/20). Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, прекият доставчик не е намерен в хода на ревизията, съответно за липса на складов и кадрови ресурс от доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в цитираната от административния съд практика на Съда ЕС - решение по дело С-324/11 и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Изброените обстоятелства не са елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, потвърден с решение 389/15.04.2025 г. на ДД ОДОП София, по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 000,33 лв. за данъчен период м. 01.2024 г. по фактури, издадени от Анарван 5 ЕООД. При този изход от делото решение 25590/28.07.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 9 497,50 лв., включващи внесените държавни такси (в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 327,50 лв. за касационното производство) и адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 120 лв. за двете съдебни производства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,