Решение № 4641 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16419/2009 г.

Решение № 4641 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16419/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Зоран Здравкович, гражданин на Република Сърбия е подал касационна жалба срещу решение № 50 от 6.11.2009 г. по адм. дело № 164/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е била отхвърлена жалбата му срещу Заповед № М-7/7.05.2009 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР - Русе, обективираща отказ да се продължи срокът на пребиваване на чужденец в Република България. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание се прави оплакване за необоснованост на съдебния акт и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Поискана е отмяна на решението. Ответникът - началникът на група "Миграция" при ОДМВР - Русе, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мнение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението с оглед релевираните касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Със Заповед № М-7/7.05.2009 г. началникът на група "Миграция" при ОДМВР - Русе, на основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отказал продължаване срока на пребиваване в Република България на Зоран Здравкович, гражданин на Сърбия, приемайки, че същият е сключил граждански брак с българска гражданка единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Фактическите данни за постановяване на оспорения отказ, съгласно позоваването в обстоятелствената му част, се обосновават с мотивите на приложените към административната преписка справка рег. № М-5215/20.11.2008 г. и докладни записки рег. № М-1589/30.04.2009 г. и М-1593/30.04.2009 г. Сезиран с жалба срещу описаната заповед първоинстанционният съд е счел, че от материалите по преписката и ангажираните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на отказ на соченото в заповедта основание, при което е отхвърлил жалбата, приемайки актът за законосъобразен. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е мотивиран с твърдения за липса на възприетото при произнасянето на компетентния орган фактическо основание. Поддържа се още, че съдът е игнорирал ангажираните гласни доказателства, сочещи на необоснованост на преценката за отказ да бъде продължен срока на пребиваване на чужденец в Република България. Оплакванията са неоснователни. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е. да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от прилагане на мярката по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. Начините за събиране на относими към преценката сведения са регламентирани с разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от закона, като данните от значение за формирането й (с характер на доказателствени факти) са визирани в ал. 4 от същия текст. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от налагане на административната мярка е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Въз основа на ангажирания по делото в административната и съдебната му фаза доказателствен материал обосновано е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето е сключило фиктивен брак, а от данните по делото този факт се установява по несъмнен начин. Съпрузите никога не са живели заедно, роднините и съседите на съпругата не знаят за сключения брак, самата тя от август 2007 г. пребивава постоянно в Република Гърция, които обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност налагат извод за фиктивност на брачната връзка. Неоснователни са твърденията за неправилна преценка на показанията на разпитаните свидетели Ина Иванова, Зорица Ангелова и Иван Палов, които според касатора доказват, че бракът не е сключен с цел заобикаляне на закона и получаване на разрешение за пребиваване. Сведенията, събрани при разпита на свидетелките Иванова и Ангелова са преценени с оглед на всички други данни по делото и възможната им заинтересованост в полза на Здравкович, т. к. първата е дъщеря на съпругата му, а втората е негов съдружник в "Сръбски мерак" ООД - виж: докладна записка М-1589/30.04.2009, т., приложена на л. 9 от преписката. Показанията им противоречат на данните от разпита на св. Борисова и събраните по реда на чл. 38а ППЗЧРБ сведения, в т. ч. от сестрата на съпругата, която до извършването на проверката от органите на МВР не е знаела за сключения брак. Третият свидетел на касатора - Палов, не идентифицира съпругата му, твърдейки, че е виждал само веднъж, при условие, че бракът е сключен на 31.10.2005 г. Независимо, че причините съпрузите да не живеят заедно могат да бъдат от различен характер и това обстоятелство не е решаващо при преценка на възможността за фиктивен брак; в конкретния случай не е установено двамата въобще да са съжителствали преди заминаването на съпругата. Фактът, че касаторът е заплащал допълнителни режийни разноски за жилището си също не налага извод в подкрепа на поддържаната теза. Представената в настоящото производство квитанция, с оглед забраната по чл. 220 АПК, не може да служи за целите на доказателствената дейност в касационната фаза на производството. Отделно от това е документ, съставен след постановяване на административния акт, поради което е неотносим към спора за неговата законосъобразност. В контекста на изложеното, решаващата инстанция правилно е кредитирала и дала вяра на приложените към административната преписка сведения, събрани по реда на чл. 38а ППЗЧРБ от трети незаинтересовани лица, кореспондиращи на логичните, последователни и непротиворечиви показания на разпитаната свидетелка Саша Борисова. С оглед безпристрастността на тези източници на релевантни за преценката по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ данни, изводът за фиктивност на брака е правилен. При установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд, възприетото от органа основание за отказ да бъде продължен срокът на пребиваването на Зоран Здравкович в Република България се установява от данните по делото и отхвърляйки жалбата на чужденеца, Административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Изложените фактически констатации се подкрепят от доказателствения матирал по делото, поради което съдебният акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,