Решение № 4276 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Н., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Д. Димова от АК- Хасково против Решение 3808 от 24.09.2024г., постановено по адм. дело 806/2024г. по описа на Административен съд Хасково в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение N 8590/13.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС) в частта, с която на касационния жалбоподател се отказва предоставянето на статут на бежанец. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ поради несъобразяване с бежанската история на лицето. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец . Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което да се отмени решението на административния орган в тази му част. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на Р. Д. Н., гражданин на Сирия срещу Решение 8590/13.08.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец. Решението е отменено в частта, с която на чужденеца е отказан хуманитарен статут, като преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. По същество е счел, че не се установява за кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, нито в държавата му по произход, нито в Република Турция, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изложил е мотиви, че Р. Д. Н. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ и от бежанската му история не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група или религия е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе на територията на Република България. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Правилно, съдът е обсъдил и изявленията на кандидата, дадени пред интервюиращия орган, от които се установява, че същият доброволно, по собствено желание е напуснал Турция, а Сирия заради войната. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано. Твърди, че при ареста му през 2014 г. му е нанесен побой, но това се е случили повече от 10 години преди да напусне страната по произход. Освен това, както правилно е посочил и решаващият състав, дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето е било оказвано физическо и психическо насилие, не се установява причинно-следствената връзка между това и влошаване начина му на живеене. Няма данни, нито доказателства, че след този момент отново официалните сирийски власти са го арестували или му е оказвано насилие, нито спрямо него да са предприети действия за включване във военните действия в страната. Неговото семейство продължава да живее в Сирия , а с оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в Сирия, вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция обуславя извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. . Молителят е напуснал както Сирия, така и Турция, за да отиде в Германия, което е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на статут на бежанец. По изложените мотиви, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. При отсъствието на поддържаните основания за отмяна, решението на административния съд в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение