Решение № 201 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г.

Решение № 201 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). М. П. К. е подал касационна жалба срещу решение № 451 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 100 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 418 от 19.07.2004 г. по гр. д. № 2242 от 2003 г. на Хасковския районен съд. Инвокира оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК като гласните доказателствата, включително признанията на М. и П. К. не са ценени съвместно с другите доказателства. Навеждат се оплаквания и за необоснованост и материална неправилност на решението и молят същото да се отмени като се постанови ново, с което да бъдат уважени претенциите им. Ответниците П. К. К. и П. Н. К. са подали отделни възражения, в които всеки от тях излага съображения в подкрепа на касираното решение. М. С. К. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 283 ГПК, който е започнал да тече на 15.01.2008 г. и е изтекъл на 15.02.2008 г., а жалбата е подадена на 8.02.2008 г. с вх. № 2048 от същата дата. С решение № 45/07 от 5.02.2007 г. по гр. д. № 2710 от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е отменено предходното решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона. Дадени са указания и за изслушване на техническа експертиза, която да се ползва за индивидуализиране на спорния обект. Решението е валидно, но недопустимо защото е постановено по нередовна искова молба. Хасковския окръжен съд, споделяйки изводите на първостепенният съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от М. П. К. срещу П. К. К., М. С. К. и П. Н. К. за гараж, изграден в дворното място, съставляващо парцел... от кв..... по плана на [населено място], одобрен през..... г. защото е приел, че не е установена собствеността върху него. Решението по делото е било произнесено по нередовна искова молба. От доказателствата по делото, а и съгласно указанията на ВКС при предходната касация касаторът, който е и ищец е следвало да конкретизира претенцията си предвид изградените в парцела два гаража, които са долепени един до друг. Направената индивидуализация в исковата молба на обекта по спора е недостатъчна, тъй като имот с посочените в нея съседи липсва. По делото липсва и част от доказателствения материал, а именно архитектурния проект по силата на които П. К. К. е отстъпил право на строеж на двамата си сина за гараж. Тези неясноти налагат извод, че решението следва да с отмени и да се даде ход по същество пред настоящата инстанция като исковата молба се остави без движение и ищеца се задължи да индивидуализира с граници обекта, предмет на ревандикация, като се укаже на страните, че доказателствената тежест се разпределя при условията на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и следователно ищеца- касатор следва по реда на пълното и главно доказване да установи, че е собственик на ревандикираната вещ. В исковата молба е заявил, че счита собствеността за възникнала на деривативно основание- отстъпено право на строеж, което обаче не е било установено, тъй като не е представен архитектурен проект по които е изготвено заявлението по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ. Позоваването на ищеца в касационната жалба на оригинерно придобивно основание е недопустимо, тъй като това представлява нов иск, които не е предявяван и които не може да се разгледа за пръв път във касационната инстанция. По изложените съображения настоящия състав намира, че решението е неправилно и следва да се отмени като се даде