Решение № 11582 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Фертекс България ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, чрез адв. Марков, против решение 7504/08.12.2022 г., постановено по адм. дело 2665/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата молба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Панайотова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Съдът обосновано е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С касационната жалба не се представят доказателства налагащи промяна на извода на съда. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение 2509/17.03.2022 г., постановено по адм. дело 7874/2021 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 2743/23.04.2021 г., постановено по адм. дело 4606/2020 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба, подадена от Фертекс България ООД против Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на претърпени вреди - 42 000 EURO или 82 300 левова равностойност неустойка по договор, и 146 185,20 EURO или 286 522,99 лева пропуснати ползи от ползване на лек автомобил, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника свързани с отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и със съставяне на акт за установяване на административно нарушение 187512/2.6.2017 г. Съдът отхвърлил предявените искове и осъдил Фертекс България ООД да заплати на СДВР сумата в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.06.2017 г. е издаден акт за установяване на административно нарушение против М. Димитров за това, че е управлявал МПС с рег. [рег. номер] като неправоспособен водач не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория; не използвал обезопасителен колан. Поради това с наказателно постановление (НП) от 21.06.2017 г. са му наложени глоби, като е прието за основателно възражението, че представеното свидетелство за управление, издадено от Република Кипър, е валидно. По делото не са представени данни НП да е било оспорено. Установено е още, че горепосоченото МПС е закупено на лизинг, съгласно договор 47773/07.11.2016 г., а на следващия ден Фертекс България ООД е получил автомобилът с приемо-предавателен протокол. Съгласно т. 3 от договора ползването на автомобила е само лично и може да бъде преотстъпено или прехвърлено на трети лица само с изричното писмено съгласие на лизингодателя, съгласно чл. 346 ТЗ /сублизинг/. В договорът е посочено още, че лица, имащи статут на работници или служители на лизингополучателя може да се предоставя право да управляват лизинговото имущество, като на представляващия дружеството се издава пълномощно с право да ги преупълномощава, като това пълномощно е валидно само за територията на Република България и за срок, определен от него. По делото от страна на Фертекс България ООД е представен договор за наем на МПС от 22.05.2017 г., между дружеството и МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН, съгласно който МПС с рег. [рег. номер] е предоставено на второто дружество за временно ползване на територията на Република Турция за срок от 3 години, считано от 05.06.2017 г. и договорена наемна цена за срока на договора 210 000 евро. Уговорено е още, че ако наемодателят не предостави автомобила, предмет на договора, на учредената дата на наемателя, а именно на 05.06.2017 г., наемодателят дължи неустойка в размер на 20% от целия размер на договорената сума или общо сума в размер на 42 000 евро. По делото са представени множество документи с цел доказване на твърденията от страна на Фертекс България ООД фактури на стойността на неустойката, Споразумение за прекратяване на договора от 01.07.2017 г. и кредитно известие. Административният съд е изпълнил указанията на ВАС от първото разглеждане на делото и е изискал от СДВР доказателства - заповед за налагане на ПАМ 17-4332-003136 по чл. 171, т. 2, б. и от ЗДвП за временно спиране на МПС за срок от един месец. Установено е, че заповедта не е връчена на адресата и съответно не е влязла в сила. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът се е позовал на свидетелските показания, дадени при първото разглеждане на делото пред ВАС, както и на свидетелските показания на още две лица, представени при новото разглеждане на делото от АССГ. Също така е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че ПАМ 17-4332-003136 не е връчена на адресата - т.е. тя не е влязла в сила. За неоснователни са приети доводите на Фертекс България ООД за нищожност на заповедта за налагане на ПАМ, още повече, че с исковата молба се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на органите на КАТ - отнемане на свидетелство за регистрация на МПС, свързани със съставяне на акт за установяване на административно нарушение 187512/2.6.2017 г., а не от незаконосъобразен или нищожен административен акт - Заповед за налагане на ПАМ, за която представителите на Фертекс България ООД са били уведомени на 03.07.2017 г. Посочено е още, че доводите относно правоспособността на водача и валидността на свидетелството му за управление на МПС, изложени от Фертекс България ООД, са относими към законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, а не към нейната нищожност, нито към предмета на настоящия спор. Въз основа на така посоченото, административният съд приел, че по делото не е установена първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност За пълнота на решението първоинстанционният съд е посочил, че по делото не е доказано настъпването на вреда, както и причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и твърдяната за причинена вреда. Поради оспорване от страна на СДВР на достоверността на датите на представените от Фертекс България ООД документи като доказателства, административният съд приел, че дружеството не е успяло да се справи с доказателствената тежест. Посочено е, че по делото не може да се установи, че договорът наистина е сключен на 22.05.2017 г., както и че въобще е имало такъв договор. За такъв не е споменато нито при задържането на свидетелството за правоуправление на Димитров, нито в обясненията, адресирани до началника на КАТ. В подкрепа на горното, административният съд се е позовал както на договора за лизинг, така и на чл. 346 ТЗ изрично е забранено преотдаването на автомобила на лизинг на трето лице, освен при изрично съгласие на лизингодателя, а такова по делото не е представено. Това обстоятелство е посочено от съда като причина, поради която договорът за наем не би могъл да се осъществи, дори и да не беше отнето свидетелството за регистрация на автомобила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. СДВР. В случая, както правилно е приел решаващият съд, по делото не е установена нито една от законовите предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди от административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. За незаконосъобразните действия или бездействия преценката се извършва от съда, сезиран с иска за обезщетение на вреди, настъпили от тях. В настоящия случай, ищецът претендира вреди от незаконосъобразно действие на ответника. За да е налице незаконосъобразно действие, при или по повод осъществяване на административна дейност, трябва да е съществувало задължение за нормативно предвидено действие на органа, упражняващ административна дейност. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице при и по повод извършване на административна дейност. Както първоинстанционният съд е посочил, с процесната искова молба се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на органите на КАТ, изразяващи се в отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и свързани със съставяне на акт за установяване на административно нарушение 187512/2.6.2017 г. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства е установено, че заповедта за налагане на ПАМ не е връчвана на адресата й, съответно не е обжалвана, но изземването на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е законосъобразно. Това е така, защото ПАМ за временно спиране от движение на МПС за срок до един месец е наложена на основание чл. 171, т. 2, б. и от ЗДвП (отм), а в ал. 4 на чл. 172 (в приложимата редакция) е предвидено, че в случаите по чл. 171, т. 2, б. и ЗДвП свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство. С чл. 172 , ал. 6 ЗДвП е допуснато и предварително изпълнение на заповедите за налагане на ПАМ. Следователно, при осъществяване на административната си дейност органите към СДВР са действали въз основа на предвидената в ЗДвП норма, поради и което действията им не са незаконосъобразни т.е. не е налице незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно административният съд е приел, че в процесния случай не е доказано по несъмнен начин наличието на имуществени вреди и пропуснати ползи от действието на административния орган, както и пряка причинна връзка между твърдяното действие и настъпилия вредоносен резултат. Правилно е посочено, че по делото не е доказана настъпила за дружеството вреда имуществени вреди и пропуснати ползи, в следствие невъзможността на Фертекс България ООД да ползва лекия автомобил. По делото не са доказани имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от заплатена неустойка по договор за наем на МПС рег. [рег. номер] и пропуснати ползи от ползването на лекия автомобил. Следва да се посочи, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, от договорът за лизинг на МПС с рег. [рег. номер] безспорно се установява, че автомобилът може да се управлява от конкретно определени лица, а когато се касае за територия извън Република България, то МПС трябва да се управлява само от лизингополучателя, на когото е забранено да преупълномощава служители, които да управляват автомобила извън пределите на страната. Видно от представения договор за наем, същият касаел ползване на МПС с рег. [рег. номер] на територията на Република Турция. Отделно от посоченото, първоначалният лизингодател, както и чл. 346 ТЗ, изрично забраняват преотдаването на автомобила на лизинг на трето лице, освен ако не е налице изрично съгласие на лизингодателя, но такова по делото не е установено. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Фертекс България ООД против Столична дирекция на вътрешните работи. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение