Решение № 3183 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2024 г.

Производството е по чл. 250 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на И. Д. Г. и Т. Ц. Я., чрез адв.Попова, с която се иска допълване на Решение 1018/07.02.2025г., постановено по адм. дело 9618/2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. Молбата за допълване е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. На допълване по реда на чл. 250 от ГПК подлежи решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Този пропуск обаче, трябва да е обективиран в постановения от съда диспозитив. С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд се е произнесъл по цялото искане, наведено с касационната жалба, като е отменил решение 1402/02.08.2024г., постановено по адм. дело 260/2024г. по описа на Административен съд Враца и е отхвърлил жалбата на И. Д. Г. и Т. Ц. Я., срещу отказ на Главния архитект на Община Враца за издаване на удостоверение за заварен и завършен строеж, обективиран в писмо рег. 94000-2245/1/13.03.2024г. Искането съдът да допълни мотивите към решението си е аргументирано с необсъждане на въпроси поставени от Г. и Я. в отговора им на касационната жалба. Същите не са били касатори в развилото се касационно производство по адм. дело 9618/2024г. по описа на ВАС, съответно няма как да претендират, че съда не се е произнесъл по някое тяхно искане. Активна легитимация за това има само касатора в това производство, който чрез наведените доводи и искания, обективирани в касационната му жалба, е оспорил законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение. Предвид горното, съдът не дължи допълване на мотивите на съдебния акт с въпроси, поставени от ответниците в касацията в отговора им на касационната жалба. В случая, с оглед правомощията си в производството по чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд е постановил решение, с което във втората част от диспозитива му, отхвърля жалбата на Г. и Я. срещу процесния отказ и това решение има собствени извънпроцесуални последици. В случая може да се приеме, че по отношение на него, съдът дължи произнасяне по исканията на жалбоподателите, оспорили процесния отказ, съответно, че то е в предметния обхват на производството по чл. 250 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. На допълване по реда на цитираната разпоредба подлежи единствено съдържанието на диспозитива на съдебния акт, но не и неговите мотиви. Непълен би бил така постановеният съдебен акт, когато липсва формирана в диспозитива му воля на съда, относно част от исканията направени с жалбата, какъвто не е настоящият случай. Мотивите на съдебния акт не са самостоятелен източник на правни последици, поради което те са елемент, но не и иманентна част на същия. Настоящият съдебен състав намира, че решението, чието допълване се иска, в частта му, в която отхвърля жалбата на Г. и Я. срещу процесния отказ, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, както и ясен диспозитив, който не се нуждае от допълване. Предвид изложеното, не са налице основания за допълване на постановеното съдебно решение, поради което искането следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,