Решение № 265 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г.

Решение № 265 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма] е подал касационна жалба срещу решение от 29.10.2010 г. по гр. д. № 9500 от 2009 г. на Софийски градски съд, 2 "б" състав с което е отменено решение № 317 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 349 от 2005 г. на Районен съд, [населено място]. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 218 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 225 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 29.10.2010 г. на Софийски градски съд, Второ "б" гражданско отделение по гр. д. № 9500 от 2009 г., с което е отменено решение от 22.04.2007 г. по гр. д. № 27520 от 2007 г. на Софийски районен съд, 50 състав и е уважен предявеният срещу [фирма] осъдителен иск по чл. 109 от Закона за собствеността. Касацията е допусната по въпросите: следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници; какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ; от значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ЗПСК. Посочват се и съдебни решения. Ответниците Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П., И. Г. Я. и М. Г. П. оспорват жалбата с представеният отговор, но не се явяват в открито съдебно заседание. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението е правилно и касационната жалба е неоснователна. Софийски градски съд е уважил предявеният в обективно съединение иск по чл. 109 ЗС и отхвърлил този по чл. 108 ЗС от Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П., И. Г. Я. и М. Г. П. против [фирма] като е го е осъдил да премахне съществуващата работилница със склад с обща площ от 438 кв. м., находяща се в югозападната част на им. пл. №..., кв.... по плана на [населено място], м. "Л. - 3 м. р.", целият с площ от 3000 кв. м. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от Закона за собствеността е влязло в сила. Във въззивното решение подробно е изследвано законосъобразното провеждане на процедурата по възстановяване на земеделската земя в реални граници по реда на ЗСПЗЗ и е установено, че възстановяването на спорният терен е извършено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ с решение № 195 от 11.03.2005 г., с което е възстановено правото на собственост върху нива с размери 3 000 кв. м. въз основа на скица №... от.. .. г., издадена по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която е представена ведно с решението. Възстановяването е извършено в полза на наследниците на П. Х. В. и В. Й. В. /у-ние № 246 от 6.04.2007 г./. Собствеността на П. Х. В. и В. Й. В. е установено с представеното извлечение от емлячният регистър от...... г. воден на името на П. Х. В., в който е отразено "Л. от 5 дка, 2 категория". В разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ емлячните регистри са посочени като вид писмени доказателства, допустими в процеса на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Емлячният регистър е имал значение на данъчен регистър, в който са били описани, категоризирани и оценени недвижимите имоти, подлежащи на данъчно облагане. Този документ, ведно с решението на ОбЗГ установява правото на собственост на наследодателите на ищците, което е придобито по наследство и зем. реституция в реални граници. Изискването по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на лицата, внесли земите си в ТКЗС е спазено и следва да се зачете от съда, предвид създадената привилегия за облекчено доказване на правото на собственост на лицата, притежавали земеделски земи преди обобществяването на земята. Изводът е формиран и с оглед целта на закона - да бъде възстановена собствеността, притежавана към момента на национализационните закони, по чието тълкуване и прилагане са изложени подробни съображения. Изброяването на документите в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ макар да не е изчерпателно, насочва към изискването за представяне на писмени доказателства, които макар и по косвен път да индицират правото на собственост. Извлеченията от емлячните и данъчните регистри принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства, на които, с оглед отдалечения момент на придобиването на собствеността и състоянието на документацията, е придадена доказателствена стойност с цел улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им, по съображения, че те съставляват документи, съдържащи индиции за правото на собственост. Декларирането от 1949 г. е по силата Указ № 573 на Великото народно събрание от 28.05.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти е създадено за да се установят всички частни и обществени земеделски непокрити имоти, като е налице санкцията при недеклариране имотите да бъдат включени в Държавния поземлен фонд. Изследването на активната материално правна легитимация на ищците при предявеният иск по чл. 109 от Закона за собствеността е задължително, тъй като негаторния иск е средство за защита на правото на собственост. Няма спор, че иска по чл. 109 ЗС може да бъде насочен както към лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който подържа това състояние, в случая ответника- касатор. От заключението на в. л. П. С. П., а и от представените по делото документи се установява, че възстановеният имот е бил заснет в кадастралния план с №.... от кв..... Върху него съществува част от масивна постройка - работилница от четири помещения, свързани помежду си, обущарска работилница, магазин за стари вещи, склад за безалкохолни напитки и друго помещение за стопански нужди, която не е отразена в плана. За този обект съществува акт за узаконяване №.. .. от..... г. на името на В. Т. Х. на основание чл. 120, ал. 4 ППЗСТСУ като временен строеж. Временният строеж запазва своето съществуване до реализирането на законно разрешени строежи, съответни на отреденото в П.. Тези временни строежи са регламентирани в чл. 54 от Закона за устройство на територията. Вярно е, че в случая работилницата е изградена като масивна постройка, която е трайно прикрепена към терена и при демонтирани ще бъде разрушена, но дори и в този вид при последващото строителство, предвидено в П. за което е изготвен инвестиционен проект, тя следва да бъде премахната. Настоящия състав споделя разбирането, изразено във въззивното решение, че съгласно § 182 от ПР на ЗИЗУТ, временните строежи не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността. Тези имоти не се нанасят в кадастралната карта и не се записват в кадастралния регистър. Именно за това този имот не е бил отразен в кадастъра. На второ място във въззивното решение и развито разбирането, че въпросната работилница и склад представлява временен строеж, разрешен по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) по отношение на който не е проведена процедурата по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съобразен е § 182 от ПЗР на ЗУТ съгласно който временните строежи по чл. 54, чл. 55, чл. 56, ал. 1 ЗУТ не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралния регистър и не се издават актове за удостоверяване на правото на собственост върху тях, поради което съгласно чл. 110 ЗС не представляват недвижими имоти. След като не представляват такива, то работилницата и склада не могат да бъдат придобити и по давност. Реализирането на постройката по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) означава, че върху терена не е било извършено строителство съобразно предвиденото с регулационният план застрояване. Следователно възстановяването на земеделската земя не е било препятствано от мероприятията, посочени в чл. 10б ЗСПЗЗ. В този смисъл правилно е постановено, че посочената постройка препятства упражняването на правото на собственост и следва да бъде премахната. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,