Решение № 5924 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Табакова, срещу решение 3096 от 10.05.2023 г. по административно дело 1898/2023г. на Административен съд София-град ( АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН - 01- 500/26.01.2023г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му, както и оспореното решение на КЗЛД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за защита на личните, в представени писмени бележки, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение. Ответната страна - Б. С. К., в представен писмен отговор оспорва жалбата. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Прокурор при Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка в производството пред АССГ е Решение ППН - 01 - 500/2021 от 26.01.2023г. на КЗЛД, с което жалбата на Б. С. К. срещу министъра на вътрешните работи е обявена за основателна за извършено нарушение на чл. 5, §1, б. в) от Регламент (ЕС) 2016/679 - принципа на свеждане на данните до минимум, а именно за това, че на 20.01.2021г. е разкрил на НАП данни на жалбоподателя в обем по - голям от необходимия : качеството му на собственик на МПС в периода от 2006 до 2012г с писмо с рег. 433200 - 3968 от 15.01.2021г. с приложена към него справка от АИС - КАТ за бивша собственост, чрез тяхното предоставяне. На основание чл.58, §2, б. б) от Регламента е отправено официално предупреждение на администратора на лични данни за извършеното нарушение на чл.5, §1, б. в) от Регламент (ЕС) 2016/679. За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Споделил е изводите на КЗЛД, че обработването на лични данни, чрез предаването им, относими за период, извън поисканата от НАП справка е извършено в нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум", закрепен в чл.5, §1, б. в) от Регламента, поради което обработването е прекомерно, несъобразено с изискванията на закона за допустим и необходим обем на подлежащите на предаване данни. АССГ е изложил съображения, че обработването на данните от страна на МВР е допустимо, съгласно чл. 6, §1, б. в) от Регламента, но надхвърля обема, необходим за осъществяване на целите, за които се обработват, в резултат на което е нарушен принципът по чл.5, §1, б. в) от Регламент 2016/679. Решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства, съдът е достигнал до неправилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, които не се споделят от настоящата инстанция. Спорът се свежда до това дали при обработване на личните данни на К. от страна на касатора, чрез разкриването им и предоставянето им на НАП със справка и за период, извън посочения в искането на НАП е в нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум", предвиден в чл.5, §1, б. в) от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая от представените по делото писмени доказателства, настоящия състав на ВАС намира изводите както на КЗЛД, така и на първостепенния съд за неправилни и необосновани. По делото не е спорно, че с искане от 07.01.2021г. на орган по приходите при ТД - София, НАП до СДВР, сектор "Пътна полиция" на осн. чл.47 от ДОПК във връзка с извършвана ревизия на Б. С. К. е изискана информация относно: регистрирани на името на Б. С. К. с [ЕГН] ППС и МПС за периода 01.01.2015г - 01.06.2020г.; както и какви промени са настъпили с регистрираните ППС и МПС на името на К. за същия период, отчетена ли е смяната на собствеността, кога са продадени и на кого? В искането на НАП с оглед идентификацията и проверката са посочена трите имена на лицето, неговото ЕГН, както и адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 ДОПК. С отговор рег. 433200 - 3968 от 15.01.2021г. на началник на ОПП при СДВР до НАП - ТД София е изпратена справка от централна база АИС - КАТ /настояща и бивша собственост/ на името на Б. К. за регистрирано 1 бр. МПС, описано в приложената справка. В справката, освен обективираните в самото искане на НАП лични данни: три имена, ЕГН и адрес на лицето е отразено 1 бр. МПС като бивша собственост за периода от 17.02.2006г. до 21.12.2012г., който е извън посоченият в искането на НАП ревизиран период 01.01.2015г - 01.06.2020г. Няма спор, че предоставената от ОПП при СДВР на ТД София - НАП информация с писмо, съдържа лични данни: име, ЕГН и адрес на лицето, които са известни на НАП и посочени в самото искане за предоставянето на информация с цел индивидуализирането му и представяне на необходимите данни за регистрирани ППС и МПС на името на К. с [ЕГН] за периода 01.01.2015г - 01.06.2020г. Видно от представената на НАП справка, освен съдържащите се в искането: име, ЕГН и адрес на лицето е предоставена информация за 1 бр. МПС - бивша собственост, но извън ревизирания период 17.02.2006г. до 21.12.2012г. Налага се извод, че предоставената от АИС КАТ информация на НАП( разпечатка от регистър) не съдържа лични данни, които да не са били известни и обработвани от НАП на законово основание, а именно извършвана ревизия на жалбоподателя. По силата на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 за целите на Регламента, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ( субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по - специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице. В случая предоставената от АИС КАТ информация на НАП( разпечатка от регистър) не съдържа лични данни, които да не са били известни и обработвани от НАП на законово основание и въз основа на които, лицето да може да бъде идентифицирано. Информацията за притежавано МПС сама по себе си не може да идентифицира физическото лице, субект на тези данни, без на НАП да са известни името и ЕГН на лицето, а по делото е безспорно установено, че НАП, обработва тези лични данни на лицето (име, ЕГН, и адрес) във връзка с извършваната ревизия. За да е законосъобразно обработването на личните данни от администратора, то следва да бъде извършвано, съгласно регламентираните в чл. 5 и чл.6 принципи на Регламент (ЕС) 2016/679. В случая личните данни са обработени законосъобразно в съответствие с чл. 5, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679, поради наличие на условието на чл.6, § 1, буква в) от Регламент 2016/679 - обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Дори да се приеме, че АИС КАТ - МВР е предоставило данни за период, извън посочения в искането на НАП, то на първо място предоставените данни в разпечатка не съдържат лични данни, извън законосъобразно обработвани от НАП в хода на ревизията (име, ЕГН и адрес) и на следващо място за МВР е налице нормативно установеното задължение за предоставяне на тези данни на осн. чл.6, т.1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 37, ал.5 и чл.12 от ДОПК. Предоставянето на данни от системата АИС КАТ от МВР на Национална агенция за приходите е действие, което е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение, предвидено за НАП като трето лице - адресат на искането на органите по приходи - чл.6, §1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679. и не е налице нарушение на чл.5, §1, буква в) от Регламента. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че от страна на министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни не е допуснато нарушение на чл.5, §1, буква в) от Регламента за свеждане на данните до минимум, тъй като предоставената на НАП разпечатка не съдържа лични данни, а само такива каквито са били известни на НАП и с които лицето е било идентифицирано. Неправилно както КЗЛД, така и съдът с постановеното решение са тълкували и приложили цитираната разпоредба от Регламента. Решението на АССГ е неправилно, поради противоречие с материалния закон, а спорът като изяснен от фактическа страна следва да се реши по същество, като се отмени решение ППН -01 - 500/2021 от 26.01.2023г. на КЗЛД, поради основателност на жалбата на министъра на вътрешните работи. При този изход на спора, и предвид своевременно направеното искане, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като КЗДЛ следва да заплати разноски, които съдът определя в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение,