Решение № 9020 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2017 г.

Решение № 9020 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 348 от 9.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1609/2016 г. от Административен съд П..

В касационната жалба, подадена от адв. В. С. от АК - П., в качеството му на пълномощник на ищеца Г. П. В. от с. Б., се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, като на ищеца се присъди цялата, претендирана от него сума за обезщетяване на вредите - 36 000 лв., претърпени в резултат на отменено, като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт, Решение № 272 от 18.10.2011 г. на Комисията от една страна. От друга - се иска да се отмени решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на нищожност на Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. на административния орган и въз основа на това съдът е отказал да му присъди обезщетение за понесените от този административен акт вреди в претендирания размер от 18 000 лева, ведно със законната лихва от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

Касационната жалба, подадена от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) е насочена срещу осъдителната част на решението, като пълномощникът му, в писмен отговор, писмени бележки и в откритото съдебно заседание, поддържа становище за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част или алтернативно - намаляване на размера на обезщетението, присъдено на Г. П. В..

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. По същество частично основателна е касационната жалба на Г. П. В. при следните съображения:

Пред АС- П. Г. П. Варадинов е предявил два обективно съединени иска срещу КРДОПБГДСРСБНА, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ:

1. Иск за обезщетяване на понесени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение № 274/10.01.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 14740/2012 г., Трето отделение, Решение № 272 от 18.10.2011 г. на Комисията в частта, в която с него е установена и обявена принадлежността на Варадинов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за периода от 18.10.2011 г. (датата на обявяване на решението на адм. орган) до завеждане на исковата молба (1.07.2016 г.), изразяващи се в негативни психически състояния - стрес, възмущение, обида, огорчение, социална изолация, депресия, засягане на честта, достойнството и репутацията, както и влошаване на здравословното състояние, в размер на 36 000 лв., ведно със законните лихви, считано от 10.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;

1. Иск за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически състояния - стрес, чувство на безпомощност и обреченост от поредното несправедливо опозоряване и опетняване, обида, огорчение и възмущение от незачитане на предходното съдебно решение, както и влошаване на здравословното състояние, настъпили в резултат на нищожно Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, с което е установена и обявена "обявената" принадлежност на Г. В. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в периода от 14.10.2015 г. (когато решението на ответната комисия е публикувано и е станало публично достояние в България и чужбина) до завеждане на исковата молба - 1.07.2016 г., които ищецът оценява на 45 000 лева, ведно със законните лихви от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата (съдът е допуснал изменение на цената на иска от 18 000 на 45 000 лв. в проведеното на 13.12.2016 г. открито с. з.).

Ищецът е претендирал присъждане на разноските по делото.

Въз основа на установените факти и анализа на събраните доказателства решаващият съд е приел, че ищцовата претенция по първия иск е основателна и доказана до размера на 5 000 лева. Втората претенция е приел за неоснователна, тъй като не е налице нищожен административен акт, поради което не може да се ангажира отговорността на държавата по специалния закон - ЗОДОВ. В тази връзка е постановил решението си, като е уважил и претенцията за разноски по делото.

I. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е осъдена да заплати на Г. П. В. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменено, по съответния ред, с влязло в сила съдебно решение № 274/10.01.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 14740/2012 г., Решение № 272 от 18.10.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността на Варадинов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2014 г. до окончателното й изплащане и иска, в останалата му част до 36 000 лв., е отхвърлен, като неоснователен.

Съдът е изяснил правилно относимите за решаването на спора факти по първия иск, обсъдил е подробно събраните от административния орган доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че в тази част са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата.

Не е спорно, че е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт, постановен от административния орган при изпълнение на административната му дейност, а именно Решение № 272 от 18.10.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността на Варадинов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С Решение № 274 от 10.01.2014 г. тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 14740/2012 г., е отменил обжалваното пред него Решение № 5217 от 4.10.2012 г. постановено по адм. дело № 10144/2011 г. по описа на Административен съд С. - град и е решил спора по същество като е отменил Решение № 272 от 18.10.2011 на Комисията, като незаконосъобразно.

С представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, допустими от закона, е доказана претърпяната от ищеца неимуществена вреда. Не са оспорени нито писмените доказателства, представени от г-н Варадинов, нито заключението на назначената и приета от съда СМЕ, съгласно която при преосвидетелстването му на 26.6.2015 г., НЕЛК е признала трайна неработоспособност в завишен процент - 88 %, с водеща диагноза: Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност, общо заболяване: Артериална хипертония III стадий, тежка степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце. Дилатативна кардиомиопатия. СН - II - III фк по НИХА. Двустранен неврит на слуховите нерви. Хроничен калкулозен пиелонефрит. Състояние след левостранна литотрипсия. Подагра. Хронична бъбречна недостатъчност 0-1 степен.

Доказана е и пряката причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, административен акт и вредоносния резултат. Преживените от ищеца притеснения са типична и нормалнонастъпваща последица от резонанса на акта в обществото, сред близките и познатите му. Връзката им с акта е непосредствена, тъй като по време и място следват противоправния резултат.

След като е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки на специалния закон, съдът е обсъдил факторите, относими за определяне на справедливо обезщетение. Законодателят не е дефинирал понятието "справедливост", като е предоставил преценката за това на съдилищата. В случая, след оценка на личността на ищеца, продължителността и интензитета на увреждането, отзвука в обществото, съдът е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД и е обосновано е преценил, че сумата от 5 000 лева е достатъчна за конкретния случай. За разликата до 36 000 лв. правилно е приел иска за неоснователен и недоказан.

II. Решението е неправилно в частта по "втория иск", както условно го е назовал съда, както и в даденото разрешение по претенцията за нищожност на Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията. В тази част обжалваният съдебен акт ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения:

Съгласно чл. 204, ал. 2 АПК: Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Приложените по делото доказателства неправилно са оценени от съда и неправилно са установени фактите по този иск.

1. Г. П. В. е публична личност - през 1999 г. е избран за кмет на родното си село Б., общ. "Р." в качеството му на независим кандидат. По повод кандидатура за местните избори в общ. Р., с Б., с Решение № 18 от 25.10.2007 г. Комисията е обявила принадлежността му към структурите на ДС като съдържател на явочна квартира с псевдоним "Липа", вербуван през 1987 г. и снет от отчет 1991 г. Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са: картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.1987 г. Решението не е било обжалвано, влязло е в сила и е произвело правно действие - установена е и е обявена принадлежността на г-н Варадинов към структурите на бившата ДС. Р. е станало известно на обществеността и чрез обсъждането му в пресата (л. 18; л. 62-64; л. 96).

С второ решение - № 272 от 18.10.2011 г. - отново по повод кандидатурата на Варадинов за кмет, Комисията "установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1" от Закона въз основа на картони обр. № 4 - 2 бр. и вече посочените картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/4.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.1987 г. Това решение също е станало повод за обществено обсъждане в пресата (л. 18, л. 19; л. 107). Ищецът е сезирал и ЕСПЧ с жалба вх. № 20495/08 от 30.06.2008 г. Решението на административния орган е оспорено по съдебен ред и с слязло в сила съдебно решение - Решение № 274/10.01.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 14740/2012 г., е било отменено, като незаконосъобразно.

С трето решение - Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. - Комисията обявява установената и обявена с влязло в сила решение № 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Г. П. В. въз основа на същите и посочени по-горе доказателства - картони обр. № 4 - 2 бр., картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/4.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.1987 г. Ищецът претендира нищожност именно на този административен акт.

При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорваният административен акт - Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. - Комисията не страда от порока лнищожносты, тъй като е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Този извод е неправилен.

С решението, чиято нищожност се претендира да бъде установена, Комисията е обявила "установената и обявена с влязло в сила решение № 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона" на Г. П. В.. Като документи свързани с кариерното му развитие в ДС са посочени картони обр. № 4 - 2 бр., картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/4.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.1987 г.

Обявяването му е по повод проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона - кметове, зам. кметове, секретари на общини и общински съветници на община Р.. От правна страна решението се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Както се посочи по-горе, от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на ищеца са постановени две други решения на Комисията, с които въз основа на същите документи, по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 - Решение № 18 от 25.10.2007 г. и Решение - № 272 от 18.10.2011 г. В Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. Комисията отново се позовава на картон обр. 4 и обр. 6; рег. дневник, писмо за унищожаване вх. № 821/4.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.1987 г. Сочи се и същото качество на Варадинов - кмет на кметство Б., която е заемал от 1999 г. до 2002 г.

Следователно, въпросът за принадлежността на Г. П. В. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е разрешен с влязъл в сила административен акт - Решение № 18 от 25.10.2007 г., тъй като това решение на Комисията не е оспорено, влязло е в сила и е породило своето действие. С него е постигната целта на закона - да се установи и да се обяви принадлежността му към структурите на бившата ДС.

Както сочи самата Комисията в сега оспорваното решение - "обявява установената и обявена" принадлежност. Качеството на лицето - кмет на кметство Б., посочено в Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. и кандидат за кмет, в останалите две нейни решения, основаващо извършване на проверката не променя извода, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови ново решение по отношение едно и също физическо лице, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.

Конкретният случай не е такъв. С влязло в сила решение на Комисията е установена и обявена принадлежността на Варадинов към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, като въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, в едно и също негово качество - съдържател на явочна квартира е обявена вече установената и обявена принадлежност за трети път.

Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.

Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се съобрази с тълкуването на материалния закон, дадено в настоящите мотиви.

При разглеждане на претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноските по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата настоящият състав намира, че същата е основателна. А. В. С. е представил договор за безплатна правна помощ, в който страните са приели за установено помежду си, че клиентът е "близък" на адвоката по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Отделно от това делото е приключено в едната си част - "по първия иск", като обжалваното съдебно решение, постановено в полза на ищеца, е оставено в сила. При това положение на адв. Стоянов следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 500 лв. от бюджета на административния орган за процесуалното представителство пред настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,