Решение № 11715 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3178/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. К., чрез адв. Мандраджиев като процесуален представител, против решение 506 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело 1859/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед, както и присъждане на направените разноски. Ответниците Н. И. Д. и Д. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Недева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски за настоящото производство. Ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Пловдив и И. Й. К. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед 18-9612/27.08.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), по заявление на А. А. К. е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Родопи, изразяващо се в промяна на границата между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 06505.501.379 и 06505.501.2209, в резултат на което площта на ПИ с идентификатор 06505.501.379, собственост на А. А. К., се увеличава от 686 кв. м на 701 кв. м, т. е. с 15 кв. м, а площта на ПИ с идентификатор 06505.501.2209, собственост на Н. И. Д. и Д. Д. Д., се намалява от 821 кв. м на 806 кв. м. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, излага съображения, че с одобреното изменение на КК към имота на заявителя се присъединяват в повече 2,6 кв. м, които са извън посоченото във влязлото в сила съдебно решение 2021 от 28.05.2018 г. по гр. дело 17694/2016 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. На това основание отменя обжалваната заповед и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пред административния орган е подадено заявление от А. А. К. с искане за нанасяне на изменение в ПИ 06505.501.379 и 06505.501.2209 по одобрената КККР на [населено място] въз основа на представена скица - проект. Според обяснителната записка към проекта се претендира отстраняване по реда на чл. 54 ЗКИР на непълнота в кадастралната карта относно отразяването на границата между собствения му и съседен на неговия имот съобразно представено от заявителя решение на граждански съд по исково производство относно разрешен спор за собственост с неразделна скица към него. С влезлия в сила съдебен акт се признава за установено по отношение на ответниците Н. И. Д. и Д. Д. Д., че ищецът А. А. К. е собственик по силата на договор за дарение на 12,25 кв. м, защриховани в жълт цвят и заключени между т. А (червено), т. 5 (червено), т. В (зелено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено) по скица 5 към съдебно-техническата експертиза, приложена на л. 220 от гр. дело 17694/2016 г. на РС - Пловдив, неразделна част от решението. Пред административния орган е подадено възражение от ответниците Н. И. Д. и Д. Д. Д. - собственици на засегнатия ПИ с идентификатор 06505.501.2209, чиято граница се измества, в което се изразява несъгласие с исканото изменение. Видно от материалите по административната преписка и съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза в производството пред административния съд, прибавената с оспорената заповед към имота на заявителя площ е по т. А (червено), т. 5 (червено), т. (без наименование, южно от т. 5), т. В (зелено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено). Според вещото лице защрихованата в жълто площ от източната страна на имота на заявителя в скица 5 по гражданското дело отговаря на терен, заключен между т. А (червено), т. 5 (червено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено), а с внесения проект за отстраняване на непълнота в КККР към него е добавена площ от 2,6 кв. м по т. 5 (червено), т. (без наименование, южно от т. 5, обозначена в скицата на вещото лице с т. 9), т. В (зелено), т. Б (зелено). Възложена е повторна експертиза, при която експертът измерва по точки от кадастралната координатна система терена по т. А (червено), т. 10 (червено), т. 5 (червено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено) с площ от 12,56 кв. м. Основанията за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри са посочени в чл. 51, ал. , т. 1 - 3 ЗКИР. Влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на КККР на [населено място] по отношение на имотите, за които се отнася по реда на чл. 53а, т. 1 във вр. с чл. 54, ал. 2, изр. 3 ЗКИР. Съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР измененията в КККР на това основание се извършва без издаване на заповед. В случая обаче заповед е издадена, тъй като изменението в границите и площта, засягащо двата имота, в размер на 15 кв. м е на основание непълнота и грешка в хипотезата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, видно от обяснителната записка към проекта. Според легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 16 ДР ЗКИР непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В този случай началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба РД - 02 - 20 5/ 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Законосъобразно в случая съдът приема, че одобреното със заповедта изменение на кадастралната карта не отговаря на местоположението на границата между двата имота съобразно установеното право на собственост с представеното решение на РС Пловдив. Налице е грешно отразяване на контурите на спорния терен съобразно диспозитива на съдебния акт и скица 5, неразделна част от него, в каквато насока е и изготвеното по настоящото дело заключение на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза. Границата между двата поземлени имота не е нанесена съобразно влязлото в сила решение, като площта в частта над 12,25 кв. м по т. А (червено), т. 5 (червено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено), е извън обхвата на разрешения спор за собственост. В тази насока в мотивите на решението на районния съд е посочено, че след като не е приложено предвиждането по плана от 1989 г. за имот със стар пл. 97, при което границата на имота е изместена на запад и навътре, ефект на разместване на собственост по силата на регулация не е настъпил, поради което попълването на кадастралната основа е следвало да изхожда от предходното положение на плана от 1959 г. Съдът определя като правилна източна граница на имот с пл. 379 (относимо към имот с идентификатор 06505.501.379) границата на парцел III-97 по плана от 1959 г., което е очертано в защрихованата в жълто площ от 12,25 кв. м. по приложената по същото дело скица 5 на вещото лице, неразделна част от решението. Следователно, признато за установено като собственост е само по отношение частта от имота, защрихована в жълто, която по скицата е площта между т. А (червено), т. 5 (червено), т. Б (зелено), т. А (зелено), т. А (червено), от 12,25 кв. м. (измерено 12,56 кв. м по заключението на допълнителната експертиза, прието в съдебно-административното производство) и достигаща до регулационната граница на парцел III-97 по плана от 1959 г., която площ съставлява част от имот пл. 379 съобразно влязлото в сила решение на гражданския съд. При тези данни следва да се приеме, че за 12,25 кв. м е налице разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право между касатора и ответниците, но за 2,6 кв. м, заключени между т. 5 (червено), т. 9 (червено), т. В (зелено), т. Б (зелено), липсва такъв разрешен спор, което се явява пречка за одобряване на исканото изменение в обхвата, заявен с приложената скица - проект. Противно на твърденията на пълномощника на касатора в съдебно заседание, проведено на 03.06.2024 г., комбинираната скица, изготвена от вещото лице, приложение към първото заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в производството пред административния съд, е въз основа на скицата, съставляваща неразделна част от решението на гражданския съд. Това се установява при съпоставката им след прилагане на гр. дело 17694/2016 г. по описа на РС - Пловдив. С оглед изложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, че съществуването на спор за материално право представлява пречка за извършване на изменение по реда на чл. 54 ЗКИР в кадастралната карта, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 4 АПК е правилен. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответниците Н. И. Д. и Д. Д. Д. за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторът А. А. К. следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,