Решение № 9834 от 3.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Бентлис ЕООД, чрез адв. И. Златев срещу решение 362 от 23.03.2021 г. по адм. дело 119/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка 2875-1 от 04.11.2020 г. на заместник директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция Митници, с която на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговски обект кафе клуб Енерджи , находящ се в гр. Търговище, общ . Търговище, [улица]срещу блок [номер], стопанисван от дружеството, за срок от 1 месец и забрана за достъпа до него, на основание чл.124 б, ал. 1 във връзка с чл.124 а, ал. 1 вр. чл.123, ал. 2 ЗАДС във връзка с чл.124 в, ал. 1 ЗАДС. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът заместник директорът на ТД Митница Русе, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 2875-1 от 04.11.2020 г. на заместник директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция Митници, с която на Бентлис ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект кафе клуб Енерджи , находящ се в гр. Търговище, общ . Търговище, [улица]срещу блок [номер], стопанисван от дружеството за срок от 1 месец и забрана за достъпа до него, на основание чл.124 б, ал. 1 във връзка с чл.124 а, ал. 1 вр. чл.123, ал. 2 ЗАДС във връзка с чл.124 в, ал. 1 ЗАДС. Причината за иницииране на производството пред митническия орган е наложената на търговеца имуществена санкция по реда на 123, ал. 2 ЗАДС за нарушение държане на акцизни стоки - тютюневи изделия общо 5,200 кг тютюн за пушене с наргиле с различни аромати, поставени в 15 бр. пластмасови кутии, всички без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че при извършена на 04.08.2020 г. проверка на търговски обект кафе клуб Енерджи , находящ се в гр. Търговище, общ. Търговище, [улица]срещу блок [номер], стопанисван от Бентлис ЕООД е констатирано, че в едно от складовите помещения в щайга са установени 15 бр. прозрачни пластмасови кутии с тютюн с наргиле, необлепени с български акцизен бандерол по надлежния ред. Тези кутии били отворени и цялото количество било изсипано в общ съд, като е установено общото нето тегло е 5,200 кг. Според извършената митническа лабораторна експертиза изпитаната проба представлява изделия, съставени изцяло или частично от тютюн, и вещества, различни от тютюн, които могат да се използват за тютюн за пушене . Изготвена е пазарна оценка, съгласно която иззетата стока тютюн за наргиле с различни аромати в 15 броя пластмасови кутии с общо тегло 5,200 кг е на обща стойност 1 196 лева. Митническите служители приели, че с деянието си търговецът е осъществил състав на нарушение по 123, ал. 2 ЗАДС, а именно , е държал акцизни стоки съгласно чл.2, т. 2 и чл. 12, ал. 2 ЗАДС без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, поради което е съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП 2875 от 04.11.2020 г. от началник отдел "Митническо разузнаване и разследване Дунавска" към ГД "Митническо разузнаване и разследване" ЦМУ, Агенция "Митници". С него, освен имуществена санкция в размер на 1580,80 лв., е наложено и наказание по реда на чл. 124а, ал. 1 ЗАДС - "лишаване от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението за срок от един месец". Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 123, ал. 2 ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На търговеца е наложено административно наказание за административно нарушение с НП. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на НП. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност. В случая страните не спорят, че за констатираното нарушение е издаденото НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна уредба правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство. При издаването на оспорената заповед административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и съответните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Относно размера на наложената ПАМ следва да се отбележи, че същият е конкретно определен в нормата на чл. 124б ЗАДС, поради което административният орган отново няма възможност за самостоятелна преценка. Единственото, което е необходимо да бъде проверено във връзка с времетраенето на наложената ПАМ, се явява обстоятелството дали нарушението е извършено повторно или не, с оглед налагане на по-дългото наказание. По делото няма данни нарушението да е извършено повторно и при установяване, че нарушението е за първи път, е наложена ПАМ за срок от един месец, който е фиксиран. От друга страна, принудителната мярка е обвързана и с наложената санкция за лишаване от право да се упражнява дадена дейност, в случая търговска дейност в кафе-клуб, от което следва извод, че целта на наложената ПАМ е да обезпечи тази санкция, т. е. да предотврати възможността на лицето да упражнява забранените му права или да извърши друго подобно нарушение. Този извод следва и от обстоятелството, че лишаването от права и наложената ПАМ "запечатване на обект" се определят за еднакъв период. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,