Решение № 13466 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2017 г.

Решение № 13466 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 713 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 842/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу АУЗ № АУ001454/02.09.2016 г. на орган по приходите към отдел "МДТ" при О. П. в частта, с която е определен данък върху превозни средства за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на главницата от 467, 5 лв. и общ размер на лихвите от 142, 82 лв., потвърден с решение № 13-Д-62/12.10.2016 г. на началник отдел " Местни данъци и такси" при О. П.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, неправилно приложение процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и не е отговорил на основния въпрос, а именно дали превозното средство - предмет на данъчно облагане, реално съществува. Според касатора именно фактът на реалното съществуване на вещта или нейното погиване през определения в акта период е правнорелевантния факт, от който се пораждат/ не се пораждат задълженията на касатора за заплащане на данъка за моторното превозно средство. Касаторът твърди, че АУЗ следва да бъде издаден само при наличието на подадена декларация от страна на лицето, в противен случай е било необходимо провеждането на ревизионно производство. Оспорва правния извод, че актът е издаден в установената от закона форма. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният АУЗ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът органът по приходите към отдел "МДТ" при О. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Б. срещу АУЗ № АУ001454/02.09.2016 г. на орган по приходите в отдел "МДТ" при О. П., с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства /ДПС/ в общ размер на главницата от 467.50 лв. и общ размер на лихвите от 142. 82 лв. за притежаван от него лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", рег. номер [рег. № МПС], за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд - П. е обосновал извод, че данъчнозадължено лице по чл. 53 ЗМДТ е Д. Б., като е отхвърлил доводите на оспорващия, че не е собственик на автомобила, тъй като има сключен договор за покупко-продажба без нотариална заверка на подписите. Решението е правилно. С данък по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а предвид разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собственика на ППС. К. е данъчно задължено лице по смисъла на посочените норми, а обстоятелството, че моторното превозно средство не се е намирало във владение на собственика, не освобождава последния от заплащане на данък за него. Наличието на договор за покупко-продажба, който не е нотариално заверен, няма транслативен, правопораждащ ефект, тъй като за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство е предвидена специална форма /арг. чл. 144, ал. 2 ЗДвП/. Собствеността се прехвърля с писмения договор, с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача, а такъв не е представен в съдебното производство. Касаторът не твърди, че е сключил валиден договор за покупко-продажба на автомобила - с нотариална заверка, поради което няма настъпила промяна в собствеността върху моторното превозно средство. В този смисъл няма и настъпила промяна в регистрацията на автомобила, поради което Б. е данъчно задълженото лице. Неоснователни са твърденията на касатора, че не дължи данък върху превозните средства за процесния автомобил, тъй като не е владял и ползвал вещта. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото не са налице изключенията по чл. 58 ЗМДТ, касаторът не се явява и освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период 2011 г. – 2015 г. Правнорелевантно е обстоятелството на регистрация на името на касатора, извършена в КАТ при ОД на МВР – П., която съответства на данните /неопровергани/ за собственост на автомобила, а оттук и за целите на данъчното облагане по ЗМДТ. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е събрал доказателства за установяване на обстоятелството дали превозното средство реално съществува или е погинало. Процесното моторно превозно средство е регистрирано за движение по пътната мрежа на територията на страната, следователно за него се дължи данък (чл. 52, т. 1 ЗМДТ). Касационният жалбоподател е данъчнозадължено лице по силата на чл. 53 ЗМДТ. По делото няма данни, а и касаторът не сочи такива, макар че негова е доказателствената тежест за това, че е настъпила промяна в собствеността или в целостта на превозното средство. Няма данни, че е осъществена някоя от предвидените процедури в чл. 18 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Неоснователни са и касационните оплаквания, че АУЗ е издаден в несъответствие с процесуалния закон, тъй като актът следва да бъде издаван само при наличието на подадена декларация от страна на лицето, в противен случай е необходимо да бъде проведено ревизионно производство. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. На това основание АУЗД се издава след изпълнение на разписана в закона процедура: по искане на задълженото лице, в 30-дневен срок от искането; служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК; въз основа на собствени данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Органът е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз основа на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни от МВР, Областна дирекция МВР – П., сектор "Пътна полиция" с писмо изх. № 100600-5119/26.04.2016 г. Неоснователно е и твърдението, че актът не е издаден в законоустановената форма, тъй като с него едновременно се установяват задължения за данък върху недвижим имот и данък върху превозно средство. В закона не е установено изискване да се издават отделни актове за установяване на вземания, ако те са различни по произход. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в оспорения акт всяко задължение е посочено отделно и по години, съответно не е налице неяснота относно техния вид и размер. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд