Решение № 10489 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2012 г.

Решение № 10489 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Еркин Ахмедов Джинджиев против решение № 3804 от 05.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5575/2011 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, изразяващи се в постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА), състав на Административен съд София-град отхвърля жалбата на Еркин Ахмедов Джинджиев срещу решение № 217 от 12.05.2011 г. на комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към Държавна сигурност. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави заключение, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент на структурите на ДС, УГВ-РО-16 ГО, ОУ на МВР - Пловдив - ДС под псевдоним "Йовчев", поради което обявяването й от комисията е в съответствие със закона. Решението е правилно. Фактите по делото са правилно установени. Въз основа на техния анализ и в съответствие с приложимия материален закон съдът обосновава законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Аргументирана е констатацията за постановяване на оспорения административен акт от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 9, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване изискванията за форма и съдържание (чл. 29, ал. 1, т. 2 от същия закон) и в съответствие с административнопроизводствените правила. Изложеният в касационната жалба довод за нарушение разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК не се споделя от настоящия състав. Видно от доказателствата по делото касационният жалбоподател е бил кмет на с. Слащен, община Сатовча за периода 1991 - 1995 г. и по силата на това обстоятелство той подлежи на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от закона в относимата редакция на текста (ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г.). В тази хипотеза не е необходимо подаване на искане от негова страна или личното му участие. Това е така, тъй като административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и решението, с което завършва това производство по своята правна природа е с регистрационен характер с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си оспореният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт, а именно принадлежност на лицето към орган по чл. 1 от закона. Отделно от това в специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, глава трета е установен редът, по който след като установи наличие на дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник, комисията установява и обявява принадлежността на лицето към посочените органи, от което следва, че при издаване на административен акт от категорията на оспорения в първоинстанционното производство, са неприложими разпоредбите на АПК. Допълнителен аргумент в тази насока е нормата на чл. 22, т. 1 от кодекса, която изключва приложението на производството по издаване на административен акт, когато е предвидено специално производство с оглед неговото естество. Ето защо настоящият състав приема, че в случая комисията не допуска твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в ЗДРДОПБГДСРСБНА изрично е предвидено по какъв ред и въз основа на какви документи се установява принадлежност към органите по чл. 1 от закона. По делото са изяснени всички факти и обстоятелствата от значение за случая, при стриктно спазване на предвидената в специалния закон процедура. По изложените съображения доводът в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган норма са съответни на събраните по делото доказателства. Административното производство е проведено на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН за проверка на принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 18 - кметовете, заместник-кметовете, секретарите на общини и общинските съветници в община Сатовча. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 217/12.05.2011 г. комисията установява принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБН (отм.), действаща към датата на постановяване на оспорения акт, тази принадлежност се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява съгласно чл. 25, т. 3 от същия закон въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които за секретен сътрудник-агент са: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви /регистрационни дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване или други информационни носители. В случая е установено, че за Джинджиев са налице данни в справочните масиви - собственоръчно написани сведения; регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 броя и обр. 6; работно дело IР-12483 - два тома и писмо рег. № 77/26.03.1990 г. за унищожаване с протокол № 11/1990 г. делата на агент "Йончев". Тези писмени доказателства несъмнено установяват принадлежност на касатора като секретен сътрудник - агент, с посочения псевдоним към ДС, УГВ-РО-16 ГО, ОУ на МВР - Пловдив - ДС, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материалноправното основание и въз основа на предвидените от закона документи, е обоснован и законосъобразен. Правилно съдът приема, че при наличие на посочените документи административният орган действа при условията на обвързана компетентност и законосъобразно издава оспореното решение с предписаното от чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБН съдържание, с което определя наличието на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия. Дейността като агент е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР наЗДРДОПБГДСРСБНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност освен да обяви принадлежността му. Затова административният орган няма правомощия да прави преценка дали такава дейност реално е извършвана от лицето, както и да проверява достоверността на представените документи и съдържащата се в тях информация. В този смисъл е и Решение № 4/2012 г., постановено по конституционно дело № 14/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Необоснователно е възражението, развито в касационната жалба, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрана поисканата от жалбоподателя информация, свързана с Георги Симидчиев и дали същият е вербуван. Тази информация касае твърдението на Джинджиев, че реално не е развивал дейност като агент. Както беше посочено, законът изисква принадлежността да се установи с документите, които отговарят на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР и са част от информационните фондове, като ирелевантен за предметния обхват е начинът, по който е обективирана информацията. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона примерно и алтернативно се изброяват документите, с които може да се установява дейност на секретен сътрудник, а в случая по делото са представени достатъчно доказателства за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, като безспорно е установен фактът на принадлежност на Джинджиев към ДС. По изложените съображения доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не може да бъде споделен. Първоинстанционният съд подробно обсъжда събраните доказателства, като извършва служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на фактическите констатации съдебният състав прави обосновани изводи за постановяване на оспореното решение на комисията при спазване на регламентираната в закона процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел, обуславящи неоснователност на подадената жалба. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,