Решение № 14793 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2009 г.

Решение № 14793 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по жалба на Радка Георгиева Пенчева от гр. Попово, обл. Търговище, срещу Решение № 105 от 30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 33/2008 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й в качеството й на наследница на свещеник Георги Иванов Манев б. ж. на с. Цар Асен, общ. Попово, обл. Търговище против мълчалив отказ на областния управител на област Търговище да се произнесе по молба вх. № 94-590/6.11.2007 г. в частта за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. Ответникът - областен управител на област Търговище в писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита че жалбоподателката не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ, респективно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за изплащане на еднократно обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претърпяната от наследодателя й репресия, не се обхваща от хипотезите в тези разпоредби. Поради това претенцията й за изплащане на такова обезщетение е неоснователно и решението на съда следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил мълчалив отказ на областния управител на област Търговище да се произнесе по молба вх. № 94-590/6.11.2007 г. от Радка Георгиева Пенчева от гр. Попово, обл. Търговище в качеството й на наследница на свещеник Георги Иванов Манев б. ж. на с. Цар Асен, общ. Попово, обл. Търговище в частта за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. З, ал. 2 от ЗПГРРЛ , във връзка с чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от същия закон хипотези. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът е приел за законосъобразен мълчаливия отказ на областния управител и е отхвърлил оспорването му. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. З, ал. 2 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от същия закон така, както е приел областния управител в чрез мълчаливия отказ, с който на практика е отказал изплащане на обезщетение за претендираните неимуществени вреди на посоченото от молителката основание, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение