Решение № 1264 от 6.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева, срещу решение 410/25.03.2022 г., постановено по адм. дело 1002/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, 10-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. Хамид, действащ като ЕТ Е.-68-Е. Хамид , със седалище [населено място], в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адвокат Т. Трайков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, съдебен състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Е. Хамид в качеството му на ЕТ Е.-68-Е. Хамид срещу уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/02/280720/45633/10.11.2020 г., изх. 01-6500/1479/11.03.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2, чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 6 във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко /Наредбата/. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, при което, в резултат на съвкупната преценка на приобщените доказателства, сред които и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, административният съд намира за установени следните правнорелевантни факти, свеждащи се в обобщение до следното: На 10.11.2020 г. Е. Хамид, действащ като ЕТ Е.-68-Е. Хамид , подава до ДФЗ заявка за плащане 01/02/280720/45633/01 за отчетен период 01.10.2020 г. 31.10.2020 г., с която заявява изплащането на финансова помощ за доставените през този период мляко и млечни продукти в размер на 11 499.81 лв по схема Училищно мляко и пчелен мед в размер на 546.07 лв, както и на ДДС в размер на 2 409.18 лв. На същата дата от търговеца е подадена и втора заявка със същия 01/02/280720/45633/01, по която е заявено изплащането на финансова помощ за доставени през горния отчетен период плодове и зеленчуци в размер на 6 800.00 лв по схема Училищен плод и пчелен мед в размер на 35.09 лв, както и ДДС в размер на 1 367.05 лв. Към заявките са приложени съответните фактури и приемно-предавателни протоколи. На 20.11.2020 г., поради допусната при първоначалното подаване на заявките за плащане техническа грешка, със заявление вх. 02-020-2600/3224/20.11.2020 г. търговецът представя на ДФЗ нови приемно-предавателни протоколи за био сливи 2 и 3 и за био мляко 6, за което е обозначено, че са с коректно посочена дата на приемане и предаване на продуктите. В последствие, с уведомително писмо изх. 01-6500/1479/11.03.2021 г. търговецът е уведомен, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 Наредбата за неизпълнение на условието на чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 от същия подзаконов нормативен акт заявената финансова помощ е редуцирана в размер на 1021.2 лв без ДДС по схема Училищен плод и на 1 738.8 лв без ДДС по схема Училищно мляко . При така установеното от фактическа страна, административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, но без да е мотивиран и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Така мотивиран съдът постановява оспорения пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя спорното уведомително писмо и връща преписката на органа за ново произнасяне по заявката за плащане, както и осъжда ДФЗ да заплати на търговеца сумата от 1 150 лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице изтъкнатите от касатора касационни отменителни основания. Съдебният състав споделя мотивите на административния съд, обусловили извода му за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт, които с оглед предвидената за това възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК счита за ненужно до възпроизвежда в настоящото решение. Предвид данните по делото, в съдебното решение правилно е преценено, че в случая не са налице предпоставките за редуциране на заявената финансова помощ нито на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 Наредбата, нито на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от същия нормативен акт. В тази връзка правилно е прието от първостепенния съд, че след като на търговеца не е изпратено уведомително писмо по чл. 18, ал. 6 Наредбата и не му е даден срок за отстраняване на породилата се у административния орган неяснота, то не е налице материалноправната предпоставка на чл. 19, ал. 3, т. 1 Наредбата за редуциране на финансовата помощ на това основание. Обосновано в съдебното решение е отчетено също, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 Наредбата е само цитирана в процесното уведомително писмо без във връзка с нейното приложение в акта да са направени каквито и да е фактически и правни констатации от страна на административния орган, поради което, включително и съобразно фактическата установеност по делото, се налага изводът, че липсват материалноправните предпоставки за редуциране на финансовата помощ и на това основание. Законосъобразни са мотивите на административния съд относно приложението на чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 Наредбата, за неизпълнението на условията, на която разпоредба, е необходимо търговецът да не е подал декларацията по чл. 14, ал. 6 Наредбата за съответствие с обстоятелствата по чл. 9, ал. 12 и чл. 11, ал. 7 Наредбата или подадената декларация да не съдържа информацията по чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 Наредбата, като обосновано е посочено, че в случая липсват фактически констатации на административния орган в тази насока. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и да се приеме развитата от касатора теза относно приложението на чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 Наредбата, то отново се налага извод за липсата на извършено от търговеца нарушение на предвидените в горната норма изисквания, доколкото от данните по делото, в това число и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в разглеждания случай няма разминаване между датата на приемане на процесните продукти /био сливи и био мляко/ от заявителя по схемите и датата, на която тези продукти са били доставени в учебните заведения, а оттам и няма извършено нарушение на чл. 17, ал. 7, т. 1 Наредбата. По изложените съображения съставът счита, че обжалваното решение е правилно, което налага оставянето му в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателна. При това, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Е. Хамид, действащ като ЕТ Е.-68-Е. Хамид , разноски в размер на 550 лв за доказано платено по делото чрез представения договор за правна защита адвокатско възнаграждение, намалено от състава на основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК при отчитане на своевременно заявеното от процесуалния представител на ДФЗ възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на делото, както и съобразно обема на предоставената от пълномощника на ответника процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,