Решение № 158 от 3.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 153/2014 г.

Решение № 158 от 3.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 153/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 17.01.14 г, за възобновяване на НОХД № 116/13 по описа на Районен съд, Малко Търново, по което е постановено определение от 24.09.13 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения И. Г. К., за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за това, че в периода от 16.10.12 г до 27.10.12 г, в [населено място], е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 2 335,38 лв, от владението на А. Н. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което му е наложено наказание "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, "задължителни срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, и "безвъзмезден труд в полза на обществото", в размер на 100 часа, за срок от една година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като с оглед осъждането на лицето с присъда по НОХД № 698/10 по описа на Бургаски районен съд, влязла в сила на 24.02.2010 г, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, с наложено наказание пет месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, деянието е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Изтъква се, че е следвало съдът да не одобрява споразумението, а да констатира, че не са налице законовите предпоставки за това. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не участват в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. ВКС намира, че със споразумението е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като наказателната отговорност на осъдения е реализирана за кражба по основния състав, а данните от съдебното минало на дееца сочат на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Настоящето искане за възобновяване е основателно, тъй като предвид осъждането на лицето с присъда, по НОХД № 698/10 по описа на Бургаски районен съд, влязла в сила на 24.02.10 г, за престъпление по чл. 195 НК, деянието, извършено в периода от 16.10.12 г до 27.10.12 г, е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК. За допуснатото нарушение принос има прокурорът в качеството му на орган, оправомощен да формулира обвинението, тъй като още на досъдебното производство е било известно съдебното минало на обвиняемия. Осъденият И. Г. К. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващ орган от 26.07.13 г, за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Към този момент свидетелството за съдимост на лицето вече е било приложено по делото. По същото обвинение е внесен обвинителен акт в Районен съд, Малко Търново, и това обвинение е предопределило параметрите на изготвения проект за споразумение. След запознаване с материалите по делото съдът е могъл да констатира, че е допуснато нарушение на материалния закон, в какъвто случай е разполагал с правомощието по чл. 382, ал. 7 НПК да откаже да одобри споразумението. Неправилното приложение на материалния закон може да бъде преодоляно чрез отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание /съгласно искането на Главния прокурор/. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,