Решение № 12187 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационна жалба на А. Тотева Иванова от гр.София, подадена чрез пълномощник адвокат М. Еринг. Жалбата е против решение 3155 от 17.05.2021г., постановено по административно дело 11980/2020г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на А. Тотева Иванова за обявяване на нищожност на заповед РД-09-266/04.08.2011г., издадена от кмета на район "Подуяне" Столична община (СО), за изземване на имот частна общинска собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна и обявяване за нищожна на заповед РД-09-266/04.08.2011г на кмета на район "Подуяне" СО. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Подуяне Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Захариев, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд по реда на чл.149, ал.5 от АПК - с доводи за нищожност, е била заповед РД-09-266/04.08.2011 ., издадена от кмета на район "Подуяне". С нея на основание чл.65, ал.2 от ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град София,[жк], блок 224, вход Г, етаж 8, ап.77, от А. Тотева Иванова и членовете на домакинството й, които го държали без правно основание. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че процесният административен акт е нищожен, като е счел, че не са налице пороци на акта, които да водят до опорочаване на воляизявлението на административния орган под формата на нищожност. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган кмета на район Подуяне, Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия с чл.65, ал.2 вр. ал.1 от ЗОС. Освен това съдът е счел, че административния акт е издаден и в предписаната от закона форма мотивирана, писмена заповед с изрично посочване на изискуемите реквизити по чл.34 НРУУРОЖТСО. При издаването на оспорения административен акт според съда, не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност. На последно място административният съд е приел, че не е налице и материална незаконосъобразност на административния акт, която да води до неговата нищожност, тъй актът не е изцяло лишен от законово основание и не е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма. В тази насока съдът е приел, че са били налице условията, визирани в хипотезата на чл.65 от ЗОС. Освен това посочените материалноправни предпоставки на цитираната норма ако били нарушени, те можели да бъдат релевирани само при претенция за унищожаемост на акта, но не и при претенция за неговата нищожност. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. А според ал.2, в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал.1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган кмета на район Подуяне - Столична община, изрично овластен за това с разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗОС. Освен това в резултат на прекратени наемни правоотношения и неосвобождаването на имота от страна на касатора, е установено, че имотът се държи без правно основание. В тези случаи съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС имотът се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, респ. по ал.2 на същия текст - от кметовете на районите, от когото е издадена и спорната заповед. Правилно съдът е установил, че при издаване на оспорената пред него заповед е спазена законоустановената форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на заповедта. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая е налице тежка материална незаконосъобразност на акта, която води до неговата нищожност. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато актът изцяло е лишен от правно основание - когато такъв акт, с такова съдържание, не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице посоченото тежко нарушение. Напротив - заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, разписани в приложимата разпоредба на чл.65, ал.1 от ЗОС. Установено е, че с влязла в законна сила предходна заповед е било прекратено наемното правоотношение по отношение на общинското жилище, съществувало между общината и касатора А. Тотева Иванова. Въпреки това, тя е продължила да го владее без правно основание, което е наложило издаването на заповед за изземване на имота. Доводите в касационната жалба са за непропорционалност на интересите на общината с тези на касатора и нейните близки, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.59, ал.2 от АПК и за нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Всички тези доводи касаят унищожаемост на процесната заповед и не могат да доведат до нейната нищожност, каквато единствено е претендирана с производството пред административния съд. Затова дори тези нарушения да са налице, процесната заповед пак няма да е нищожна. С обжалваното решение правилно е прието, че оспорения индивидуален административен акт не е нищожен, поради което жалбата с искане за прогласяването му за такъв, правилно е отхвърлена. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна и обявяване за нищожна на заповед РД-09-266/04.08.2011г на кмета на район "Подуяне" СО. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Подуяне Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Захариев, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че процесният административен акт е нищожен, като е счел, че не са налице пороци на акта, които да водят до опорочаване на воляизявлението на административния орган под формата на нищожност. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган кмета на район Подуяне, Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия с чл.65, ал.2 вр. ал.1 от ЗОС. Освен това съдът е счел, че административния акт е издаден и в предписаната от закона форма мотивирана, писмена заповед с изрично посочване на изискуемите реквизити по чл.34 НРУУРОЖТСО. При издаването на оспорения административен акт според съда, не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност. На последно място административният съд е приел, че не е налице и материална незаконосъобразност на административния акт, която да води до неговата нищожност, тъй актът не е изцяло лишен от законово основание и не е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма. В тази насока съдът е приел, че са били налице условията, визирани в хипотезата на чл.65 от ЗОС. Освен това посочените материалноправни предпоставки на цитираната норма ако били нарушени, те можели да бъдат релевирани само при претенция за унищожаемост на акта, но не и при претенция за неговата нищожност. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. А според ал.2, в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал.1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган кмета на район Подуяне - Столична община, изрично овластен за това с разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗОС. Освен това в резултат на прекратени наемни правоотношения и неосвобождаването на имота от страна на касатора, е установено, че имотът се държи без правно основание. В тези случаи съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС имотът се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, респ. по ал.2 на същия текст - от кметовете на районите, от когото е издадена и спорната заповед. Правилно съдът е установил, че при издаване на оспорената пред него заповед е спазена законоустановената форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на заповедта. Доводите в касационната жалба са за непропорционалност на интересите на общината с тези на касатора и нейните близки, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.59, ал.2 от АПК и за нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Всички тези доводи касаят унищожаемост на процесната заповед и не могат да доведат до нейната нищожност, каквато единствено е претендирана с производството пред административния съд. Затова дори тези нарушения да са налице, процесната заповед пак няма да е нищожна. С обжалваното решение правилно е прието, че оспорения индивидуален административен акт не е нищожен, поради което жалбата с искане за прогласяването му за такъв, правилно е отхвърлена. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,