Решение № 2760 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2018 г.

Решение № 2760 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на АПК. Р. Рангелов, от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 35/23.10.2018 г. по адм. дело № 443/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против материализиран в решение рег. № 1882 р-10463 от 28.08.2018 г. на началника на 1-во Районно управление (РУ) Русе към Областна дирекция на МВР (ОДМВР), отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. По съображения за необоснованост на съдебния акт и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началникът на 1-во РУ - ОДМВР - Русе, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е от данните по делото, че Р. Рангелов е подал заявление по чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ с вх. № 188200-3752 от 31.07.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. В искането е посочено, че оръжието е необходимо за самоохрана. Допълнително са изложени мотиви, че в качеството на съдружник във фирма пренася големи суми пари и транспортира скъпи стоки, което създава потенциален риск за сигурността му. В хода на проведеното административно производство не се сочат каквито и да е доказателства за наличие на основателна причина, обуславяща необходимост от притежаване на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с оспореното решение рег. № 1882 р-10463 от 28.08.2018 г. началникът на 1-во РУ при ОДМВР - Русе е приел, че Рангелов не е доказал необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗОБВВПИ, поради което не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по искането му. При така установената фактическа обстановка АС - Русе е счел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Тълкуването на нормата налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже наличие на основателна причина от придобиване на огнестрелното оръжие. Ето защо преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и с оглед събрания доказателствен материал решаващият съд правилно е приел, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява осъществяваната от касатора търговска дейност. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на упражняваната дейност да произтичат рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането и аргументът, че "пренася пари и транспортира скъпи стоки", освен, че сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита, обосновава различна от заявената цел на придобиване на оръжието. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд и необоснованост. Оплакванията на касатора се свеждат до неотчитане на задълженията му като съдружник във фирма, от които произтича разкриващата висока степен на риск за сигурността, необходимост от пренасяне на значителни парични суми и скъпи стоки. Това тълкуване противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ и въведеното разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората - за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за последващо ползване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана, т. к. обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от претендиращото лице. В конкретния казус при подадено заявление за издаване на разрешително с гражданска цел, изложените аргументи за наличие на служебна такава не следва да бъдат обсъждани. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от придобиване на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. В контекста на изложеното правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал действително фактическо положение. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните изводи по предмета на спора са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на АС - Русе касационната жалба е неоснователна. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,