Решение № 6337 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2018 г.

Решение № 6337 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община М. против решение № 353 от 12.10.2018 г. по адм. дело № 319/2018 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на същия административен орган против заповед № ДК-11-Вр-2/16.05.2018 г., издадена от началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" при РДНСК - Северозападен район. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски Ответниците началникът на РО "НСК" при РДНСК - Северозападен район и община М. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена от началника на РО "НСК" при РДНСК – Северозападен район в съответствие с правомощията на органа по чл. 156, ал. 2 ЗУТ, който предвижда служебен контрол за съответствие на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП). Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му и е издаден след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. В съответствие със закона и с доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на началника на РО "НСК" при РДНСК - Северозападен район, с която е отменено разрешение за строеж № 19/23.04.2018 г. за строеж "Туристическа инфраструктура в ПИ № 1532 по плана на гр. М.", с възложител община М., е постановена при наличие на материалноправните предпоставки за това. По делото е установено, че отмененото от административния орган разрешение за строеж № 19 от 23.04.2018 г. на главния архитект на община М. е издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект във фаза "технически проект" и на виза за проектиране, която обаче не съответства на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. По делото са представени 2 бр. скици за проучване и проектиране на строеж "Туристическа инфраструктура в ПИ № 1532 по плана на гр. М." с един и същ номер и дата (№ 173 от 23.04.2018 г. ) съответно на л. 22 и на л. 70 от делото, които обаче са с различен обем и обхват на предвиденото застрояване според графичната част и с различен текст. В първата е отбелязано, че се издава на основание чл. 140 ЗУТ. Във втората е посочено, че визата е на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 51, ал. 3 ЗУТ, а строежът е допълнен с "площадка за игра и спортни дейности и зона за отдих". Допуснатото разминаване на обхвата на строежа според графичните части и несъответствията в правното основание и описанието на строежа правят невъзможно да се установят параметрите на застрояването и са достатъчно основание да се отмени разрешението за строеж. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Освен това, както първоинстанционният съд правилно приема нито една от двете скици- визи не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тъй като не представлява извадка от действащия ПУП – ПРЗ с посоченото в текста съдържание. Скицата на л. 22 от делото е върху извадка от кадастрален план от 1966 г., който не е действащ. Визата на л. 70 е върху извадка от действащия кадастрален и регулационен план на гр. М., одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на председателя на Общинския народен съвет и предвижда застрояването да се извърши в ПИ № 1532 с площ от 4 525 кв. м. Такъв имот не фигурира в плана от 1989 г. С този номер в разписния лист е означена "къща ОбНС". Всъщност визата е изработена върху цифров модел, а не върху действащия кадастрален и регулационен план от 1989 г. и върху нея е нанесен имот с идентификатор № 47714.10.1532, съгласно отразяването в кадастралната карта на гр. М., която обаче е одобрена след издаване на разрешението за строеж (заповед на изпълнителния директор на АГКК от 11.05.2018 г.) и не би могла да бъде взета предвид. Съгласно визата застроителното петно попада върху част от улица с о. т. 345, 346, а в останалата част върху терен, за който няма обособен имот със самостоятелен кадастрален номер и няма отреждане по регулационния план от 1989 г. Поради това правилно съдът приема, че разрешението за строеж е издадено в противоречие с предвижданията на плана и в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и законосъобразно е отменено. Възраженията на касационния жалбоподател, свързани с разпоредбата на чл. 55 ЗУТ не могат да обосноват различен извод. Текстът се отнася за временни строежи, които не включват строежи с характера и обема на строежа, предмет на разрешението. Правилно е преценено, че инвестиционният проект предвижда обособяване на три условни зони и включва дейности като облагородяване на терена, изравняване, поставяне на огради и настилки, детска площадка, беседки, подпорни стени с вертикално озеленяване, въжен атракцион и други, поради което строежът не може да бъде квалифициран като "площадки за игра, разположени на открито" по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Следователно обектът, предмет на разрешението за строеж, не попада в категорията на посочените в чл. 51, ал. 3 ЗУТ строежи, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъла са неоснователни. Всичко изложено налага извода, че издаденото разрешение за строеж следва да бъде отменено. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на главния архитект на община М. против заповедта на началника на РО "НСК" при РДНСК - Северозападен район, с която разрешението за строеж е отменено, съставът на Административен съд - В. постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни доводи в този смисъл не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени конкретни указания в този смисъл и им е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения (определение от 07.06.2018 г.). Представените по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са анализирани и обсъдени в съвкупност. Изложени са и съображения по всички доводи и възражения на жалбоподателя, а изводите на съда относно отсъствието на основания за отмяна на постановения от началника на РО "НСК" при РДНСК - Северозападен район административен акт са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,