Решение № 378 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2016 г.

Решение № 378 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Председателя на Софийски градски съд срещу решение № 702 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1247/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение. Алтернативно са релевирани оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Ответникът - Н. Й. Б. от гр. С., изразява становище за недопустимост на решението и иска неговото обезсилване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебния акт, което предполага неговото обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок. Във връзка с допустимостта й се преценява, че Председателят на Софийски градски съд е участвал в производството по първоначалното дело чрез процесуален представител, независимо дали това е било правилно, поради което същият се явява страна, която има право на касационна жалба. Разгледана по същество последната е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от касатора. С решение № 702 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1247/2005 г., решаващият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение е прогласил нищожността на заповед № 1333 от 30.12.2004 г. на Заместник председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: С определение от шести март 2015 г., постановено от председателя на съдебния състав и докладчик по делото, същото е насрочено в открито съдебно заседание за 24.04.2015 г., за която дата е разпоредено да се призоват жалбоподателя, Зам. председателя на Софийски градски съд, Търговско отделение и Софийска градска прокуратура. В цитираното определение липсва конституиране на страни по делото, дори не е посочено в какво качество се призовава Зам. председателя на Софийски градски съд, Търговско отделение. Призовката за първото съдебно заседание е връчена на изпълняващ функциите Председател на СГС. В протокола от съдебните заседания, състояли се 24.04.2015 г. и на 23.10.2015 г. само е вписано "ответник" без да се посочи кой е той. Съдът е допуснал като процесуален представител на ответника служител с юридическо образование, който е представил пълномощни от изпълняващия функциите Председател на СГС да представлява Софийски градски съд - лист 348 от първоначалното дело, а впоследствие и пълномощно от Председателя на СГС да го представлява, както и Софийски градски съд - лист 362 от първоначалното дело. В съдебното заседание, състояло се на 23.10.2015 г. е прието, че ответникът е надлежно представляван, тъй като към момента няма назначен съдия на длъжността Зам. председател на Софийски градски съд и ръководител на Търговско отделение. Наред с изложеното, в оспорения съдебен акт, като ответник е посочен Софийски градски съд. При така проведеното съдебно производство като страна, в качеството й на ответник, не е участвал Заместник председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение, а процесната заповед е издадена от този орган на съдебната власт. При това положение и на основание чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.) във връзка с § 4, ал. 1 ПЗР на АПК, той е следвало да бъде конституиран като ответник и да участва по делото. Не е съобразено също така, че цитираната длъжност е съществувала по щата на Софийски градски съд, т. е. не е била закрита, както и компетентността по нея, като функционални правомощия не е била отнета, независимо от факта, че за определен период от време Висшият съдебен съвет не е назначил титуляр. В мотивите към определението за даване ход на делото в съдебното заседание, състояло се на 23.10.2015 г., съдът изрично е посочил служебно известното му, че със заповеди на Председателя на СГС на определени съдии е възлагано да изпълняват правомощията на ръководители на Търговско отделение. Съгласно чл. 153, ал. 2 АПК, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. Третата алинея на същия текст регламентира случаите, когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета. Тогава съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. В случая не е налице нито една от визираните хипотези и съдът е следвало да конституира като ответник по делото Зам. председателят на СГС и административен ръководител на Търговско отделение, което той не е сторил. Неправилното конституиране на страната ответник по спора води до недопустимост на съдебния акт, което съгласно чл. 209, т. 3 АПК е отменително основание. Според чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва и връща делото за ново разглеждане на компетентния съд. Що се касае до съображенията на касатора, развити в жалбата му пред настоящата инстанция, то те не следва да бъдат разгледани, пред вид недопустимостта на съдебния акт и връщането на делото на Софийски градски съд от фазата на конституиране на страните и встъпването като ответник на друг орган на съдебната власт. Делото е образувано пред СГС през 2005 г. Съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Следователно делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждането му от друг състав, тъй като липсва процесуално основание то да бъде изпратено на административен съд. Ако СГС не може да формира състав, поради отводи на съдиите, то делото следва да бъде изпратено на друг равен по степен съд. С настоящето решение не се приключва спора по същество, поради което разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,