Решение № 4709 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2015 г.

Решение № 4709 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. Н. от [населено място], [улица], [община], област В., чрез адв. Н. Н. от Адвокатска колегия - С. против решение № 462 от 12.11.2014 г. постановено по адм. дело № 521/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът обжалва и постановеното по реда на чл. 176 от АПК решение за допълване № 288 от 22.07.2015 г. постановено по същото дело, като поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. От изложените в жалбата съображения се налага извода, че се твърди неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. В представеното по делото писмено становище, чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., оспорва жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение № 462 от 12.11.2014 г. Административен съд – Враца се произнесъл по искането за обявяването за нищожност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми за директни плащания за 2011 г. № 02-060-6500/706 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", като отхвърлил жалбата на настоящия касатор. Съдът е приел, че следва да разгледа само искането за обявяване нищожността на административният акт, което е заявено с жалбата. Изложил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с делегирани правомощия, в предписаната от закона форма, мотивиран е с посочване на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел е, че не са налице други основания, обуславящи нищожност на административният акт. По отношение на наведените твърдения за незаконосъобразност, съдът е приел в мотивите си, че не дължи произнасяне поради просрочие на оспорването. Този извод на Административен съд - Враца, е възприел въз основа на приложеното към преписката "известие за доставяне", в което е удостоверено връчване по пощата извършено на 18.07.2012 г. и в съответствие с установените правила на чл. 36, ал. 2 на Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) При така установената дата на връчване - 18.07.2012 г., съдът е констатирал, че жалбата вх. № 20831 от 31.07.204 г., по повод която е образувано делото, е подадена извън срока за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК, предвид липсата на указване пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, е изтекъл на 19.09.2012 г. Така постановеното решение е правилно. Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от Р. Н. Н. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми за директни плащания за 2011 г. № 02-060-6500/706 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е заведена вх. № 20831 от 31.07.204 г. по регистъра на Административен съд София – град. С определение № 4137 от 25.08.2014 г. по адм. дело № 8213/2014 г., на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Враца, като прекратил образуваното производството пред АССГ. Съгласно по чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на обжалване подлежи първоначалният административен акт - в случая това е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми за директни плащания за 2011 г. № 02-060-6500/706 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Съобщението за издаването на административният акт е връчено на 18.07.2012 г., на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, видно от приложеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка, приложено на л. 26 от делото, с баркод 70045515. В оспорвания административен акт е посочено единствено, че то подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред министъра на земеделието и храните. Не е посочена законовата възможност за обжалване и пред съда, включително и в какъв срок, въпреки че обжалването пред съда е възможно без да се използва административният ред за обжалване. При това указание в уведомителното писмо следва да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 140, ал. 1 АПК, според която сроковете по този дял се удължават с два месеца. Въпреки това удължаване на срока за обжалване жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване по съдебен ред. Предвид това, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване същата е недопустима. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство, както правилно е преценил първоинстанционният съд. В този смисъл, обжалваното съдебно решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по искането за отмяна на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми за директни плащания за 2011 г. № 02-060-6500/706 от 30.06.2012 г., представляващо по своето правно естество съдебно определение, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването на административния акт по искането за обявяване на неговата нищожност. Съдът е обсъдил основанията за нищожност на акта и е достигнал до обоснования извод, че в случая не са налице основания, които да обуславят извод за нищожност на издаденото от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми за директни плащания за 2011 г. № 02-060-6500/706 от 30.06.2012 г., който е компетентният орган предвид разписаното в чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. По делото няма данни, нито твърдения, че административният акт е издаден и/или подписан от друго лице, различно от посоченото за издател на същият. Правилни са също изводите на съда, че е спазено изискването за писмена форма на акта. По делото няма данни за наличие на основания, обосноваващи нищожност на акта, поради което решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлено оспорването за нищожност на заповедта е правилно е следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за разноски от ответника по касационната жалба следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, след като писмения отговор е изготвен от юрисконсулт на административния орган и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300, 00 /триста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение