Решение № 4997 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 815/2017 г.

Решение № 4997 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 815/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу решение № 285 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 85/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на В. С. К. е отменена издадена от касатора заповед № 272 з-359/18.02.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К., чрез адв. Я., счита жалбата за неоснователна по съображения в писмени бележки. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационното оспорване е основателно. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Касаторът заема длъжността старши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при ОДМВР - [населено място]. Наказан е с предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) дисциплинарното наказание "порицание" за шест месеца за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е в заповедта, че дисциплинарното нарушение се изразява в изричането на думите "ти сам ще паднеш от високо на такъв хуй, само гледай", с което е накърнил достойнството на свой колега. Касационният състав счита, че при обсъждане на съдържанието на оспорената заповед неправилно административният съд е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в нея не е посочено в кой отрязък от време на 1.10.2015 г. и на кое място е извършено нарушението и дали е през работно време, и че са налице основанията по чл. 146, т. 2 от АПК. При внимателния анализ на съдържанието на административния акт е видно, че в него са отразени ясно приетите за установени факти от административния орган. Посочено е, че в случая се касае за нарушение на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. При наличие на изрично позоваване на справката и материалите от проверката, и при съобразяване на критериите в ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС касационният съд приема, че са спазени основните изисквания по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 146, т. 2 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт. Същите позволяват на лицето, което се привлича към дисциплинарна отговорност, да организира защитата си, което е очевидно от процесуалното му поведение по делото. Освен това непосочването на точния отрязък от време на 1.10.2015 г., в който е извършено деянието, респективно непосочване на мястото на осъществяването - в сградата на отдел "Разследване" на областната дирекция на МВР (за което не се спори), не се явяват съществени нарушения по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като не могат да доведат нито до ограничаване на правата на жалбоподателя, нито до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт. Необосновано административният съд е приел, че е допуснато нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като приемането на обясненията (л. 23 и л. 24) не е във връзка с изпълнение на задължението по чл. 206, ал. 1, защото предхожда издаването на обобщената справка. С разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР законодателят дава възможност на държавния служител да се защити пред административнонаказващия орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, направи възражения и представи доказателства в подкрепа на тезата си. Без правно значение е дали тези обяснения, респективно възражения са дадени в началото, по време или в края на дисциплинарното производство, респективно преди или след запознаване с обобщената справка, дали са адресирани непосредствено до административнонаказващия орган или не, след като същият се е запознал с тях преди издаване на административния акт и това е установено от отбелязванията върху тях. Изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване или приемане на обясненията на държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание не са кумулативни и приемането на писмените обяснения от административнонаказващия орган, независимо от техния обем, пълнота и всеобхватност, е достатъчно за спазването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Служителят не е длъжен да дава обяснения, респективно да се яви на изслушване, но органът е длъжен да го покани и да му осигури възможността за защита. Определящото за извода, че е осигурено правото на защита на служителя, е към момента на даване на обясненията да е ясно в какво се изразява нарушението, какви доказателства го установяват и по какъв начин ще бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. В случая това е сторено, като е очевидно, че не всички приети от комисията за извършени нарушения са възприети от дисциплинарно наказващия орган, т. е. обемът на ангажираната дисциплинарна отговорност на жалбоподателя е стеснена до едно нарушение. Освен това К. при запознаването със справката изрично е посочил, че е запознат с възможността да даде възражение в срок от 24 часа, от която не се възползвал. Като се имат предвид реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, с неизлагане на изрични съображения поради какви причини не се възприемат тези обяснения, след като заповедта отговаря на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и е спазен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, не е допуснато съществено процедурно нарушение, както неправилно е счел административният съд. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби са посочените от участващия по делото прокурор съдебни решения на ВАС. Не е налице и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при индивидуализацията на наказанието. В случая видът на същото е определен от закона с оглед съставомерността на извършеното нарушение, като "порицанието" е наложено за минималния срок. От изложеното следва, че съдебното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и подлежи на отмяна. Предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане за произнасяне по оспорването с оглед на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, тъй като административният съд не е изложил мотиви по отношение на тези основания. Липсват съображения за доказаността на извършеното нарушение и правилното приложение на материалния закон. При този изход на спора разноски не се присъждат. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,