Решение № 10347 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 25/2017 г.

Решение № 10347 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 25/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РО"НСК" при РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А. С., против решение № 7023 от 11 ноември 2016 г. постановено по адм. дело № 5515/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - "ВГ" АД, гр. С., чрез пълномощниците му - адв. А. М. и адв. Е. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество я намира за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "ВГ" АД, Административен съд С.-град е отменил заповед № ДК-09-С-2 от 16 май 2016 г. на началника на РО "НСК" при РДНСК-ЮЗР, като материално незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 222, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗУТ, при делегирани правомощия на издателя й, като с нея е наредено спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж: "Надстройка на едноетажна нежилищна сграда - казино", находящ се в УПИ I-за хотел и подземни гаражи, кв. 245, м. "Л.-първа част" по плана на гр. С., р-н "Л.", СО, като негов възложител е оспорващото дружество - "ВГ" АД. Според съда заповедта е незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Прието е, че доказателствата по делото не обосновават предпоставките за спиране по чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а обосновават приложението на други разпоредби от ЗУТ, позволяващи издаване на акт с друго съдържание, каквото оспорения няма. Отчетено е от съда, че спирането по чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ е допустимо в две хипотези - при нарушение на изискванията на чл. 169а, ал. 1 ЗУТ; при нарушение на правилата за изпълнение на СМР и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ; но не и тогава, когато за строежа няма одобрен технически или работен проект, в нарушение на чл. 142, ал. 2 ЗУТ, както е посочено в заповедта. Прието е още, че органът не е установил юридическите факти, послужили за издаване на заповедта, както и че е налице противоречие в мотивите и диспозитива на същата. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл. 146, т. 4 АПК, са неправилни. По делото е установено, че заповедта е издадена при надлежно изпълнена административна процедура по чл. 224, ал. 2 ЗУТ, видно от съставените: констативен акт от 27 април 2016 г., констативен протокол от 28 април 2016 г. и от 10 май 2016 г. Констатациите по тези протоколи не са били оборени от ответното дружество "ВГ" АД, с надлежни доказателства, поради което същите се ползват с официална удостоверителна сила по отношение на фактите и обстоятелствата, послужили за издаване на заповедта. В заповедта са описани подробно фактите, относими към фактическия състав на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а именно: че се касае за строеж от втора категория, за който на 22 октомври 2015 г. има одобрен инвестиционен проект във фаза "Идеен проект" ("ИП") по част "архитектура" и издадено въз основа на него РС № 160 от 22 октомври 2015 г.; че РС е издадено при условието на чл. 142, ал. 2 ЗУТ, в хода на строителството да се одобрят следващите фази на проектиране - фаза "Технически проект" ("ТП") или фаза "Работен проект" ("РП") -преди извършване на съответните СМР и след оценка по чл. 142, ал. 5 ЗУТ; че изпълнението на СМР по строежа е започнало на 07 март 2016 г., без одобрени инвестиционни проекти във фаза "ИП" по всички части (извън част "архитектура") и без одобрени инвестиционни проекти във фаза "ТП" по всички части от компетентния орган по чл. 145, ал. 1 ЗУТ, в нарушение на чл. 142, ал. 2 от същия закон; Накрая органът е посочил, че строежа се извършва в нарушение на правилата за изпълнение на СМР и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, без одобрени инвестиционни проекти във фаза "ТП", в нарушение на чл. 142, ал. 1 и 2 същия закон. При тези данни спорен е бил въпроса доколко липсата на одобрени инвестиционни проекти във фаза "ИП", извън част "архитектура" и във фаза "ТП", във всички части, осъществява състава на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в частта на нарушение на правилата за изпълнение на СМР на строежа и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Настоящият състав не споделя правните изводи на съда за неприложимост на чл. 224, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗУТ. Инвестиционните проекти във фаза "ИП" и във фаза "ТП", с всичките им необходими за съгласуване и одобряване части, отговарящи на чл. 16, ал. 1, т. 1 - 5 и на чл. 20, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 4/21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, са задължителна предпоставка - основание за възлагане и изпълнение на строителството. Без такива проекти, одобрени от компетентния орган по чл. 145, ал. 1 ЗУТ, не би могло да се изпълни разрешения строеж, защото те съдържат всички данни, необходими за извършване на строителството, които следва да се съблюдават в процеса на изпълнение на отделните СМР. Всяка одобрена част на "ИП" и на "ТП", съдържа обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна, здравословна и достъпна за всички среда, съдържа чертежи, ситуации, разпределения, разрези, фасади, изчисления и пр. /чл. 18, ал. 1, т. 1-3, чл. 21, ал. 1, т. 1-4 на цитираната по-горе Наредба № 4/2001 г./. Възложителят, в случая ответното дружество, по аргумент от чл. 139, ал. 2 ЗУТ, е длъжно да възложи изработването на такива инвестиционни проекти, с всички части, въз основа на които може да се направи оценка за съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. В този смисъл правилата за изпълнение на СМР по разрешения строеж и съответствието им с основите изисквания на чл. 169 ЗУТ, се съдържат в одобрените към инвестиционни проекти части, във фаза "ИП" и "ТП". При липсата на одобрени проекти, в посочените фази и части към тях, изпълнението на строежа не може да започне, а започнатия такъв подлежи на спиране, поради нарушение на посочените по-горе изисквания, представляващи такива по чл. 224, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗУТ, вр. с чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Последната разпоредба поставя изисквания за проектиране и изпълнение на строежите, в съответствие с изискванията на нормативните актове по различни направления ( изрично описани в чл. 169, ал. 1, т. 1-7 и в ал. 3, т. 1-3 ЗУТ ), като на първо място тези изисквания се съблюдават при изработване и одобряване на инвестиционните проекти за тези строежи. Така, че без одобрени инвестиционни проекти, които да отчитат тези изисквания на нормативните актове към строежите, последните не могат да бъдат изпълнявани. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, а като е приел обратното и я е отменил съдът е постановил неправилно решение. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответното дружество "ВГ" АД, бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход по спора, искането на ответното дружество за разноски се явява неоснователно. Касатора не претендира разноски, поради което, съдът не дължи произнасяне по тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение