Решение № 7652 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2019 г.

Решение № 7652 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез процесулания си представител гл. юрк. В. Табакова, срещу Решение № 1665 от 22.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1043/2019 г. по описа на Административен съд Варна с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – В. Й., от [населено място], [област], чрез адв. Г. Аврамова в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за всички инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Административен съд Варна е бил сезиран с иск, предявен от В. Й. срещу МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 71. 97 лв. и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени й от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от системата на Министерство на вътрешните работи, които не са изпълнили законовоустановено задължение да снемат от регистрите за издирване личната й карта, след като е подала своевременно сигнал както за изгубването й през есента на 2012 г., така и за намирането й на 08.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане. С обжалваното решение искът е бил приет за частично доказан по отношение на имуществените вреди и за основателен и доказан в частта за неимуществените, поради което съдът от първата инстанция е осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на В. Й., на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни бездействия на органите на МВР в размер на 32 (тридесет и два) лв. и за претърпени неимуществени вреди от неправомерни бездействия на органите на МВР в размер на 2 000 (две хиляди) лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба - 12.04.2019 г. - до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 410 лв. В частта, с която В. Й. е претендирала имуществени вреди над сумата от 32 лв. искът е приет за неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен, вкл. и за лихви върху разликата от 32 лв. до предявения размер от 71. 97 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на специалния закон, обуславящи реализирането на безвиновната отговорност на държавата. В частта досежно присъдените имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част същото е валидно, допустимо и правилно със следните допълващи мотиви. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, споделени от настоящата инстанция, към които препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Конкретният иск правилно е насочен срещу МВР. Съгласно чл. 3, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), приет с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г., дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС) е основна структура на МВР, а дирекция "Български документи за самоличност" (ДБДС) е дирекция от специализираната администрация на МВР по смисъла на чл. 3, т. 7 от Правилника. Дирекцията "Международно оперативно сътрудничество" е националната точка за контакт по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Европейската полицейска служба (Европол) и на Шенгенската информационна система (ШИС) и изпълнява ангажиментите на Република България като Национално централно бюро "Интерпол", Национално звено "Европол" и Бюро "СИРЕНЕ", като при изпълнение на дейностите: т. 2. осъществява взаимодействие с компетентните полицейски и съдебни органи по общодържавното и международното издирване на лица и вещи – обект на международно издирване; т. 3. въвежда, обработва и анализира информация от информационните фондове на МВР и Генералния секретариат на Международната организация на криминална полиция – Интерпол, на Европол и на ШИС; т. 6 обменя национална и международна оперативна информация за целите на предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на престъпления, заплахи за националната сигурност и обществения ред; т. 11 уведомява държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, съгласно чл. 84, ал. 7 ЗМВР (съгласно който: Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР). Съгласно чл. 204 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред; или заедно с оспорването на административния акт, като когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, или от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административния орган, незаконосъобразността на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Ищцата претендира обезщетяване на вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на служители от системата на МВР. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че е налице този елемент от фактическия състав на специалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че всички, компетентни в случая, структури на МВР са действали законосъобразно и своевременно по следните съображения: Съгласно чл. 23 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори и всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори, като това право не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗБЛД органът, издал личната карта има правомощието да я обяви за невалидна когато лицето е заявило, че тя е загубена, открадната или унищожена. За издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи се създават и поддържат документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи: 1. данни от българските лични документи, заявленията за издаването им и биометрични данни; 2. предишни значения на личните данни от българските лични документи и заявленията за издаването им; 3. служебни (нелични) данни, свързани с българските лични документи, като на основата на автоматизираните информационни фондове се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи". Данните от информационните фондове за българските лични документи с изключение на пръстовите отпечатъци, снети по реда на ЗБЛД, се предоставят на държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия, както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции (арг. чл. 70, ал. 1, т. 1 с. з.). Съгласно очертания от процесуалния представител на ответника по иска механизъм (вж. отговор на исковата молба –л. 39 и л. 40 от АД № 1043/2019) на процедиране при загубен или унищожен личен документ на български граждани, този документ следва да се обяви за невалиден/валиден/иззет/унищожен през Националния автоматизиран фонд "Национален регистър на българските лични документи (НАИФ – "НРБЛД"). Автоматично след като даден документ се обяви за невалиден/валиден/иззет/унищожен през НАИФ "НРБЛД", тази информация се обработва чрез функционалност на АИС "Издирвателна дейност – Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД-Н. ШИС). Документът се обявява за издирване/снема се от издирване в АИС ИД - Н. ШИС. Веднага се генерира съобщение за създаване /изтриване на сигнал за това документ в Шенгенската информационна система и, в случай че причината за обявяване е изгубен/откраднат, се подготвят данни за създаване/изтриване на сигнал в информационна система на МОК "Интерпол" за изгубени и откраднати документи за пътуване (Stolen lost travel documents SLTD). Съобщенията за обработка на сигнали за Шенгенската информационна система се изпращат автоматично, чрез процедури на АИС ИД-Н. ШИС, веднага след постъпването им в АИС ИД. Н. ШИС. Съобщенията за обработка на сигнали за SLTD се натрупват в структурирани файлове, отговарящи на описания в техническата документация на SLTD формат. Тези файлове се изтеглят по определен от ДМОС график от техни служители, с право на достъп до тази категория данни, след което се изпращат за обработка към SLTD чрез специализирано приложение, предоставено от МОК "Интерпол". В процесния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, личният документ на ищцата е обявен за "невалиден" (откраднат) на 03.10.2012 г. и е обявен за международно издирване в базата данни на Интерпол на същата дата. На 08.10.2012 г. статусът на личната карта в НАИФ "НРБЛД" и БДС – Варна е върнат (сменен) на "валиден", тази информация е подадена към Генералния секретариат на МОКП Интерпол за снемане от издирване. Видно от писмо рег. № А-822 от 10.01.2019 г. на ДМОС (л. 47, АД № 1043/2019 г.) личната карта на В. Й. "... все още стои със статус "невалидна"" в базата данни на Интерпол. Отразения в посоченото писмо факт не се оспорва от ответника по иска. При тази фактическа установеност твърдението на процесуалния представител на МВР, че "... всички компетентни структури на МВР са действали законосъобразно и своевременно в рамките на своите компетенции" обосновано и законосъобразно не е прието от решаващия съд. "Компетентните структури" (т. е. служители на ДМОС с право на достъп) не са изпълнили вменените им от приложимите нормативни актове задължения за времето от 08.10.2012 г. до 13.10.2018 г. – деня, в който личната карта на ищцата е иззета на ГКПП - Калотина, което представлява незаконосъобразно бездействие. Неоснователно също така е възражението по отношение настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, събрал е относимите за решаването на спорния въпрос доказателства, които е обсъдил в мотивите си както във връзка с твърденията на ищцата, така и във връзка с възраженията на ответника и въз основа на това обосновано е приел, че предявените за обезщетяване неимуществени вреди са доказани. Досежно размера на обезщетението се е позовал на приложимия материален закон - чл. 52 ЗЗД и е счел, че интензитетът и продължителността на понесените във връзка с инцидента на границата, довел до провалено пътуване на г-жа Й., както и последващите й преживявания, във връзка с изясняване на статуса на личната й карта, обосновават извод за основателност на иска в пълния му предявен размер от 2 000 лв. Неснователни са доводите в касационната жалба по отношение на показанията на разпитаните свидетели по делото пред първостепения съд. Показанията на свидетелите възпроизвеждат преки впечатления. Съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, което указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател МВР, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по делото са присъждане на разноски е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение