Решение № 10408 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Електро Проджект" ЕООД, ЕИК 203805014 срещу Решение 13204/15.04.2024 година по адм.д. 1811/2025 година на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-22002220003553-091 -001 /14.04.2021 г., издаден от М. Й. С. - възложил ревизията и Б. В. М. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1473/23.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който са установени задължения за корпоративен данък над декларирания в размер на 38 345,17 лв. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и задължения за лихви в размер на 7 925,30 лв. и са направени корекции на декларираните резултати по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 86 427,06 лв. за ревизираните данъчни периоди от месец април 2018г. до месец юли 2018г. включително и месец януари 2019г., като са определени лихви за забава в размер на 24 116,33 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По доставките от ЕЛИТ ГРУП 2018 ЕООД, ,ДИ ЛИ Я ЕООД и АУТО ТРЕИД 02 ЕООД касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е приел, че не са налице реални доставки на стоки от посочените доставчици. Твърди, че още в ревизионното производство е представил всички документи, с които разполага относно процесните доставки.В подкрепа на твърденията си се позовава на изводите на вещото лице съгласно заключенията по приетите ССЕ, първоначална и допълнителна СТЕ / неоспорени от страните/ . По тези и други подробни съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Михайлова в съдебно заседание и писмени бележки, я оспорва. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита за неоснователна касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата относно отказаното право на данъчен кредит от доставчиците ЕЛИТ ГРУП 2018 ЕООД, ,ДИ ЛИ Я ЕООД и АУТО ТРЕИД 02 ЕООД първоинстанционният съд е приел, че представените по делото протоколи от актове обр.19 не доказват извършените дейности и липсва основание да се бъдат ценени, тъй като същите са частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя факти, както и защото по част от тях липсват подписи за възложител. Съдът не е кредитирал и заключенията по назначената съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и допълнителна СТЕ. Съдът също така е обсъдил доказателствата за кадровата обезпеченост на доставчиците и от тях също е извел извод за нереалност на спорните доставки. Посочено е, че не съществуват и обективни данни за това, кой е осигурил нужните за описаните СМР материали. Счетено е, че представените от жалбоподателя и събрани по време на насрещните проверки документи не сочат по несъмнен начин наличие на изпълнение на фактурираните доставки. Въз основа на горните и други мотиви съдът е приел, че са правилни изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на доставките по издадените фактури от горепосочените доставчице, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит. В частта по ЗКПО съдът е приел за правилни констатациите на приходните органи, че издадените фактури от тези доставчици не отразяват реално извършени стопански операции - доставки на материали и услуги и съответно не са изпълнени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗКПО за документална обоснованост на разходите. Обжалваното решение е неправилно. Преценката за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е свързана главно с обсъждане в цялост на всички доказателства, установяващи фактическото изпълнение на доставките на стоки или услуги чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. По преките доставки ревизиращите органи, а впоследствие и първостепенния съд са изброили доказателствата за реалността по доставките от ЕЛИТ ГРУП 2018 ЕООД, ,ДИ ЛИ Я ЕООД и АУТО ТРЕИД 02 ЕООД, но са достигнали до незаконосъобразни изводи, че с тях не се доказва фактическото изпълнение на спорните доставки. От представените протоколи от актове обр.19, както и заключенията /основно и допълнително/ от СТЕ се установява, че договорените СМР са действително извършени и материалите вложени, и са предмет на последващи доставки, като има съответствие по вид и количество на услугите по процесните фактури с последващите доставки за отделните обекти. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у "Електро Проджект" ЕООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки за извършени СМР, съдът е постановил неправилно решение. Неоснователно не са кредитирани основната и допълнително СТЕ с доводи от страна на първоинстанционния съд относно пропуски в процесните фактури и съпровождащите ги документи и липса на подписи в протоколите обр.19. Заключенията не са оспорени, не е поискана нова или тройна експертиза, или не е оспорена квалификацията или безпристрастността на вещото лице при изготвяне на заключението. В случая първоинстанционният съд е изложил съображения предимно свързани с пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците и транспортирането на стоките от прекия доставчик, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама. Действително има фактури, в които като предмет е отразено услуга по договор и стоки по опис, но тъй като в хода на ревизията и съдебното производство от ревизираното дружество са представени вторични и съпътстващи документи, не може да бъде споделено становището, че е невъзможно да бъде определен предметът на доставките. Видно от заключението на основната и допълнителна СТЕ се установява взаимообвръзката на процесните фактури и последващите доставки по всеки един от строителните обекти, поради което от същите категорично се установява предметът на възложените услуги и вида на използваните материали. В тази връзка следва да се посочи, че в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 СЕС постановява, че член 178, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание, че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. В случая е налице именно такава хипотеза, доколкото е предоставена цялата информация във връзка с доставките, поради което отказът на данъчен кредит само на формално основание би бил незаконосъобразен. В своята постоянна практика СЕС приема, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки /в този смисъл решения от 21 октомври 2010 г., Nidera Handelscompagnie, C-385/09, EU:C:2010:627, т. 42; от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wasiewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 43 и от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 58 и 59/. В процесния случай решаващият административен съд е обсъдил неотносими доказателства за правния спор по реалността на фактурираните доставки. Кадровата, материалната и техническата обезпеченост на доставчиците не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Касае се за действия, респ. бездействия на доставчиците, които не могат да се контролират от получателя на спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че и в решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-140/11, както и по дело С-18/13 изрично се сочи, че не може да се отказва правото на данъчен кредит на получателя по доставката, ако доставчиците му не са представили доказателства за тяхната обезпеченост кадрова, материална и техническа. Тази утвърдена съдебна практика на СЕС, както и на ВАС не е била взета предвид нито от ревизиращите органи, нито от първоинстанционния съд. В тази връзка подробно изследване кои са работниците на доставчиците и с какви договори са работили граждански или трудови и по какъв начин са получавали от работодателите си заплащане за труда им, е без значение за признаване правото на данъчен кредит. Всичко това е неотносимо към преценката за реалността на доставките, но съдът е приел, че от тези описани факти и обстоятелства не може да се направи извод, че процесните доставки са реално осъществени предвид, че те нямат законова опора. Описаните в ревизионния доклад, съотв. в ревизионния акт факти и обстоятелства са преповторени от съда, който е направил неправилна преценка на доказателствата, като е обсъдил неотносими за правото на приспадане на данъчен кредит факти и обстоятелства, а законовите предпоставки и представените във връзка с тях доказателства за реалното изпълнение на процесните доставки, не са обсъдени обективно и това е довело и до неправилност на решението. От друга страна е без значение коя от двете страни по доставките е ангажирала доказателства за реалното предаване на стоките по чл. 6, ал. 1 ЗДДС или за фактическото осъществяване на услугите, стига при преценката им да се установи, че те съдържат достатъчно информация за доставките. Като е акцентирал върху формалните предпоставки на правото на данъчен кредит и на кадровата обезпеченост на доставчиците, а не на доказателствата, установяващи реалността на доставките на строителни материали и на СМР-услуги, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно и в частта по ЗКПО, тъй като изводите на съда са направени въз основа на приетото относно нереалността на процесните доставки. Тъй като настоящият състав приема, че по мотивите изложени от първоинстанционния съд същият неправилно е стигнал до извод за нереално осъществени доставки по процесните фактури, то необосновано се явява решението и по отношение установените задължения по ЗКПО за процесните данъчни периоди. С оглед изхода на делото и направеното искане и представен списък, на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции за държавни такси, вещи лица и адвокатски хонорар в общ размер на 23 228, 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение