Решение № 224 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2008 г.

Решение № 224 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Й., М. И. М., П. И. Г., И. И. Г., Й. И. Й., Г. И. Н. и Е. И. Я. от гр. Т., срещу въззивното решение № 13 от 1.02.2008 г. по в.гр. дело № 541/2007 г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 718 от 21.11.2007 г. по гр. дело № 1133/2007 г. на Т. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответниците по касация О. Т. и О. с. "З", гр. Т. не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) иск за признаване за установено, че ищците /сега касатори/ са собственици на земеделска земя с площ от около 700 кв. м. в землището на гр. Т., м."С". Прието било, че удостоверение № 654 от 12.06.2007 г. на О. Т., от което е видно, че наследодателят на касаторите И. г. И., починал на 20.08.1997 г., притежава нива в посочената местност, не удостоверява правото на собственост, както и че няма доказателства в полза на наследодателя, а в последствие и по отношение на тях е изтекла придобивна давност. Добавено е още, че не са представени никакви доказателства относно границите на имота, за да може да бъде индивидуализиран. Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че нито приживе от наследодателя, нито от ищците/касатори/ в преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 2007 г./ е било поискано и осъществено възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Прието е по-нататък, че в конкретния случай е било възможно за ищците /касатори/ да тече придобивна давност от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г., но не е изтекъл десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Единственото доказателство, на което ищците /касатори/ основават претенцията си за собственост е удостоверение № 654 от 12.06.2007 г. на отдел "З" към О. Т. 8 от гр. дело № 1133/2007 г. на ТРС, съгласно което в регистрите на общината - том 25, стр.143 по партидата на И. Г. И. е записана нива от 0.5 дка в м."С", като е посочено, че имотът е придобит като "покупка-договор". Със заключението на съдебнотехническата експертиза /л.23-24 от в.гр. дело № 541/2007 г. на ТОС/ имотът е идентифициран като ПИ 73626.157.364 по картата на възстановената собственост и е с площ от 580 кв. м. Вещото лице е констатирало, че първоначално имотът бил записан като лозе, а по молба на И. Г. Й. с вх. № 227 от 27.11.1978 г. бил променен начина на трайно ползуване - в нива. В жалбата срещу първоинстанционното решение касаторите са поискали да им бъдат допуснати свидетели, което доказателствено искане въззивният съд оставил без уважение с определение от 27.12.2007 г. Правилно с обжалваното решение обаче е прието, че съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи се възстановяват, но в случая дори И. Г. Й. да е бил собственик на процесния земеделски имот преди одържавяването му, нито самият той, нито неговите наследници са поискали възстановяване на собствеността в преклузивния срок по § 22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 9.02.2007 г./. По делото няма доказателства, че наследодателят на ищците/касатори/ не е бил член- кооператор, а съгласно чл. 8 от П. устав на ТКЗС, в кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на населеното място, така и тези, които се намират в регулационния план на селището. Член-кооператорът запазва правото си на собственост върху земеделската земя в реални граници, ако тя се е намирала в границите на регулационния план. Ако при образуване на ТКЗС населеното място не е имало регулационен план, член-кооператорът запазва правото на собственост в реални граници върху имотите, намиращи се в застроената част на това населено място. Ищците /касатори/ е следвало да докажат, че за процесната земеделска земя не е възникнало право на кооперативно земеползване, респ. не е била променена собствеността върху нея от реални в идеални граници, едва след което да се позовава на упражнявано владение, като придобивен способ в определения от закона давностен срок. Отделно от това, въззивният съд законосъобразно е приел, че предвид забраната на чл. 86 ЗС /в редакцията му от 16.11.1951 г. до 19.04.1996 г./, придобиването на собствеността по давност върху държавни и общински имоти е било изключено. Правилно е посочено, че в конкретния случай придобивна давност е могла да тече за периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г., но няма да е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.46 от 6.06.2006 г., бр.105 от 22.12.2006 г. и бр.113 от 2007 г./. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.