Решение № 13909 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 657/2014 г.

Решение № 13909 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 657/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков в качеството му на изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2949/20.11.2013 г., постановено по адм. дело № 392/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 031202663/10.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 823/2.01.2013 г. на същия директор за непризнато право на "Варна Риълтис" ЕАД - гр. Варна на данъчен кредит в размер на 123 528,70 лв. по фактура № 50000007565/27.01.2012 г., издадена от "Техноимпортекспорт" АД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба в голямата си част представлява преразказване на установените факти и обстоятелства по делото, а оплакванията срещу съдебното решение са относно неправилните изводи на съда, че не може да се откаже право на данъчен кредит поради късното издаване на фактурата и начисляването на ДДС, тъй като с нея не се документира реална стопанска операция. Според касатора към датата на издаване на процесната фактура строително-монтажните работи (СМР) са завършени и за същите са издадени приемателно-предавателни протоколи и фактури от "Техноимпортекспорт" АД на "Варна Риълтис" ЕАД. Освен това според касатора с издаването на РА № 031104569/20.01.2012 г. на "Варна Риълтис" ЕАД, който не е обжалван и е влязъл в сила и с него дружеството е приело констатациите на приходните органи, че фактура № 50000006983/29.04.2011 г. е издадена погрешно, поради което не следва последиците от този акт да бъдат изменяни с последващи действия от ревизираното лице. По този начин според касатора страните по фактурата са се опитали да изменят определените с ревизионния акт от 29.04.2011 г. задължения - непризнатото право на приспадане на данъчен кредит, тъй като такова би могло да се допусне само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Варна Риълтис" ЕАД срещу РА № 031202663/10.10.2012 г., включително и в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Варна Риълтис" ЕАД чрез процесуалния си представител адв. Ангелина Димитрова я оспорва по съображения, изложени в представените от нея писмени бележки и с искане на присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка. С нея е установено, че с договор от 20.09.2910 г. "МСАТ Кейбъл" ЕАД е възложил на "Техноимпортекспорт" АД извършването на СМР на административна сграда, бивше бинго "Мустанг". С нотар. акт от 19.04.2011 г. "МСАТ Кейбъл" ЕАД е продал собствеността на тази сграда на "Варна Риълтис" ЕАД, като към тази дата СМР не са завършени, а "МСАТ Кейбъл" ЕАД е заплатил на "Техноимпортекспорт" АД 989 010,99 лв. авансово и е издал фактури за това. Не се спори между страните, че към датата на прехвърляне собствеността на сградата на "Варна Риълтис" ЕАД стойността на изпълнените СМР към този момент е включена в продажната цена на сградата. На 24.01.2011 г. между "МСАТ Кейбъл" ЕАД и "Техноимпортекспорт" АД подписан приемателно-предавателен протокол за извършените СМР с данъчна основа в размер на 206 532,31 лв. и е издадена данъчна фактура № 50000007519/31.08.2011 г. Установено е по делото, че "Техноимпортекспорт" АД не е издал данъчно-кредитно известие (ДКИ) и не са извършени съответните счетоводни операции по закриване на разчетите между тях, нито има сключен договор за СМР между "Варна Риълтис" ЕАД и "Техноимпортекспорт" АД, по който да се извършат съответните авансови плащания. На 20.04.2011 г. трите страни са сключили договор за заместване, съгласно който "Варна Риълтис" ЕАД замества "МСАТ Кейбъл" ЕАД като възложител на процесните СМР и въз основа на този договор "МСАТ Кейбъл" ЕАД погрешно е издал на "Варна Риълтис" ЕАД данъчна фактура № 50000006983/29.04.2011 г. за 741 172,22 лв. - данъчна основа и ДДС с основание префактуриране на авансово плащане. Прието е от ревизията и от съда, че след прехвърляне собствеността на сградата на "Варна Риълтис" ЕАД, "Техноимпортекспорт" АД е дължал връщане на "МСАТ Кейбъл" ЕАД на неусвоения аванс в размер на 741 172,22 лв. Целта на договора за заместване е била изпълнителят на СМР да не връща вече платените му аванси на първия възложител, тъй като и двамата възложители ("МСАТ Кейбъл" ЕАД и "Варна Риълтис" ЕАД) са съществували разчети, които страните е можело да погасят чрез насрещна компенсация. Установено е също така по делото, че грешката при издаване на фактура № 50000006983/29.04.2011 г. от "МСАТ Кейбъл" ЕАД на "Варна Риълтис" ЕАД за сумата от 741 172,22 лв. е констатирана при ревизията на "Варна Риълтис" ЕАД и в тази част издадения РА № 031104569/20.01.2012 г. не е обжалван и е влязъл в сила. Съдът е установил, че за корекция на грешката е подписано тристранно споразумение от 27.01.2012 г., а "МСАТ Кейбъл" ЕАД е анулирал на основание чл. 116 ЗДДС с протокол погрешно издадената фактура № 50000006983/29.04.2911 г., която грешка е установена при ревизията на "Варна Риълтис" ЕАД, приключила с предходния ревизионен акт, посочен по-горе, а последното дружество не е предприело действия по приспадане на данъчен кредит в резултат на анулираната фактура. На 27.01.2012 г. "Техномпортекспорт" АД е издал на "Варна Риълтис" ЕАД фактура № 50000007565/27.01.2012 г. с основание сключено търговско споразумение с данъчна основа 617 643,52 лв. и ДДС123 528,70 лв., но ревизията е приела, че към тази фактура няма приложен приемателно-предавателен протокол, с който да се удостоверят извършени СМР. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието за отказ от данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като неизпълнението на задълженията на доставчика да издаде данъчна фактура към момента на данъчното събитие, а по-късно не може да налага извод за липса на право на данъчен кредит за получателя по доставката. Според съда, след като е установено реално изпълнение на СМР, но фактура за тях е издадена по-късно и ДДС е начислен със закъснение, не е основание за отказ от данъчен кредит. Съдът е цитирал и практика на СЕС по дело С-152/02 и според което правото на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки - стоките да са предоставени или услугите извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от държавата-членка, може да се счита за служещ за фактура. За процесния случай според съда посоченият ДДС във фактура № 50000007565/27.01.2012 г. не представлява неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и са налице останалите изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Поради тези мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно постановено. В практиката на СЕС категорично се приема, че правото на приспадане е основен принцип на общата система на ДДС, което като цяло не може да се ограничава и се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Този извод съдът е направил решение по дело С-271/12 г. В това решение съдът приема, че така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. В същото решение съдът е приел, че се допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В процесния казус за разлика от фактите в главното производство по цитираното решение по дело С-271/12 на СЕС, данъчната фактура за извършените СМР от "Техноимпортекспорт" АД е издадена по-късно, след анулиране на погрешно издадената фактура. Данъчното събитие е възникнало в един по-ранен момент. Съгласно чл. 52, ал. 1 ППЗДДС данъчната фактура се издава 5-дни от възникване на данъчното събитие, но неизпълнението на посочения в цитираната разпоредба срок, не може да има за последица отказ от данъчен кредит за получателя по фактурата, а единствено ангажиране на административнонаказателна отговорност за издателя на фактурата, който не е спазил посочения срок. Неоснователно касаторът излага оплаквания, че с предприемането на последващи действия по издаване на данъчна фактура и приспадане на данъчен кредит по нея е опит за изменение на установените данъчни задължения с предходния РА № 031104569/20.01.2012 г. по реда на чл. 133 ДОПК, тъй като не е налице такава хипотеза в настоящия казус. Освен това по безспорен начин е установено, че по погрешно издадената фактура "Варна Риълтис" ЕАД не е упражнил правото на данъчен кредит след анулиране на фактурата, което сочи, че се е съобразил с издадения предходен ревизионен акт. С подписване на споразумението за отстраняване на допусната грешка с издаването на фактура № 50000006983/29.04.2911 г. и впоследствие издаването на друга фактура № 5000007565/27.01.2012 г. от "Техноимпортекспорт" АД на "Варна Риълтис" ЕАД, правилно последното дружество е упражнило право на данъчен кредит по възникнало данъчно събитие, макар то да е с по-ранна дата от издадената фактура. Наличието на предпоставките за упражняване на данъчен кредит, не може да води до отказ от такъв, само защото фактурата за възникнало вече данъчно събитие е издадена по-късно и въз основа на това ДДС по същата фактура да е начислен със закъснение, тъй като това означава отказ на формално основание, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет, залегнал и в Директива 2006/112/ЕО и в ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания и затова като правилно решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от "Варна Риълтис" ЕАД чрез процесуалния си представител адв. Ангелина Димитрова, на тази страна в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,