Решение № 8820 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2010 г.

Решение № 8820 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Христо Томов Харизанов от гр. Несебър и Веселин Преславов Маринов от гр. Несебър, чрез пълномощника им адв. Димитър Статев, срещу решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. Твърди се в жалбата, че собствените имоти на двамата жалбоподатели, съответно с идентификатори № 51500.510.139 и № 51500.510.59 по кадастралната карта на гр. Несебър попадат в обхвата на оспореното решение. Направено е искане да бъде отменено оспореното решение като незаконосъобразно, като в жалбата са релевирани доводи за противоречието му с материалноправни разпоредби. Ответникът - Министерски съвет, чрез юрк. Десимила Тодорова, намира за неоснователна подадената жалба. Заинтересованите страни Министерството на физическото възпитание и спорта, чрез юрк. Мирослава Стефанова, и Националната спортна академия "Васил Левски", чрез юрк. Илиян Карапанов, намират за неоснователна подадената жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото е представено като доказателство копие от нотариален акт № 136, том IV, рег. № 3953, дело № 709 от 17 юни 2009 г. на нотариус Мария Бакърджиева, от който е видно, че оспорващият Христо Томов Харизанов е съсобственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.139, находящ се в м. Акротирия, с площ 4000 кв. м. Представено е и копие от нотариален акт № 118, том II, рег. № 1512, дело № 254 от 2002 г. на нотариус Мария Бакърджиева, от който и от приложената скица на поземлен имот се установява, че вторият оспорващ - Веселин Преславов Маринов, е съсобственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.59. Тези поземлени имоти са включени в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Следователно за Христо Харизанов и за Веселин Маринов е налице правен интерес от оспорване на решението на Министерския съвет, но само в частта му, касаеща техните имоти. В останалата си част оспореното решение не поражда задължения, нито пък непосредствено засяга или застрашава права, свободи или законни интереси на Харизанов и Маринов. Поради това жалбата им в частта, касаеща поземлените имоти - предмет на решението на Министерския съвет, извън ПИ с идентификатори № 51500.510.139 и ПИ № 51500.510.59 по кадастралната карта на гр. Несебър, поради липса на правен интерес от оспорване като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. В конкретния случай това субективно право принадлежи на адресатите на акта - собствениците на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет, като всеки от тях следва да подаде жалба срещу това решение в частта, с която са засегнати неговите права. С оглед горното и като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежни страни жалбата е процесуално допустима в посочените части - досежно ПИ с идентификатори № 51500.510.139 и ПИ № 51500.510.59 по кадастралната карта на гр. Несебър. В останалата част на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще следва да бъде прекратено. II. По основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е нито материалноправна, нито процесуалноправна, поради което не може да бъде основание за издаване на административен акт. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросния обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.139 и № 51500.510.59 са частна собственост на двамата оспорващи и техните съсобственици. По делото няма данни и посочените имоти да са били предоставяни за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и сл. от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20 януари 1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17 септември 2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на ПИ с идентификатори № 51500.510.139 и № 51500.510.59 в м. Акротирия, гр. Несебър за ползване на академията. С оглед горното подадената от Христо Харизанов и Веселин Маринов жалба се явява основателна. С оспореното решение на Министерския съвет в нарушение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС са обявени за част от обект с национално значение имоти, собственост на жалбоподателите. Поради това решението в оспорената му част ще следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,