Решение № 19 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2011 г.

Решение № 19 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Тодоров Попиванов срещу решение от 15.09.2011 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 346/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ на ОСЗ Видин за извършване на заявената административна услуга. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие" Видин, излага мотивирани доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, представляван в производството от юрк. Иванова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на отказ за възлагане на изработване на проект за изменение на КВС, обективиран в писмо изх. № 116 от 11.05.2011 г. на началника на ОС "Земеделие" Видин. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че дейностите и административните услугите във връзка с поддържането на КВС са регламентирани с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. В рамките на разписаните правомощия началникът на ОСЗ Видин е отразил представения от оспорващата страна нотариален акт, с който се удостоверява придобиване по давност на застроен недвижим имот. Искането за изготвяне на проект за делба на имот ПИ 000441 не попада в изрично регламентираните правомощия на административния орган, поради което исканата услуга правилно е отказана. Съдът е приел, че в правомощията на администрацията е да одобри представен проект за делба и едва след представянето на договор за доброволна делба, сключен между съсобствениците на имота, да отрази промяната в поддържаната от този орган карта на възстановената собственост. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - т. 4 от Наредба № 49/05.11.2004 г. изрично и изчерпателно са регламентирани извършваните дейности и услуги във връзка с поддържане на картата на възстановената собственост. Така както е заявено искането пред административния орган - да бъде изработен проект за делба на имот, включен в КВС, не е сред изрично изброените дейности и услуги, които могат да се заявят и предоставят във връзка с поддържане на КВС. Именно в рамките на регламентираните правомощия, с оспореното писмо са дадени указания, че оспорващата страна може да представи за одобряване проект за делба, изготвен и подписан от съсобствениците на имота. В случая не е предвиден ред за уреждане на гражданскоправни отношения с административна намеса, поради което исканата административна услуга не може да бъде извършена така, както е заявена. С обжалваното решение, съдът подборно е разгледал регламентирането на дейностите по поддържане на картата на възстановената собственост във връзка със заявеното искане за извършване на административна услуга и е стигнал до обоснования извод, че изменение с обособяване на самостоятелен имот за оспорващата страна може да се постигне едва след доброволно уреждане на отношенията с другия съсобственик. Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. От установената фактическа обстановка съдът е приел, че е невъзможно да се впише обособяване на имота само на базата на представения нотариален акт за придобито право на собственост върху имота, по реда на обстоятелствената проверка, представляващи реална част общия имот с даден идентификатор, защото тези реални части не съществуват. Без представянето на валиден договор за извършването на доброволна делба между съсобствениците не е възниква правно основание за обособяването на реални части от имотите. Едва с представянето на договора за доброволна делба проектните граници на реалните части се трансформират в окончателни. С представяне на валиден договор за доброволна делба и одобрения проект за разделянето на имота между съсобствениците е възможно извършване на промени в КВС и регистъра към нея, като за оспорващата страна ще се обособи самостоятелен имот с отделен идентификатор. Оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение