Решение № 4265 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15315/2008 г.

Решение № 4265 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15315/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "ИНФОФАРМА" - ЕООД - гр. София чрез управителя и представляващ дружеството Петър Пенчев Василев, срещу решение № 697 от 23.09.08 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 3594/07 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 20002893/23.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. София, потвърден с решение № 723/15.05.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат. Твърди се, че липсват достатъчно доказателства, събрани по реда на ДОПК , за да бъде направен извод, че доставчиците не могат да бъдат намерени на адресите им и да се осъществи контакт с техните представители. Незаконосъобразен е изводът на съда, че не следва да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. Данъкът е отразен в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните периоди. Цената е заплатена от получателя по доставките и плащането само по себе си представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - София-град е бил РА № 20002893/23.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. София, потвърден с решение № 723/15.05.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Агро трейд 2004" - ЕООД; "АМ-импорт-експорт" - ЕООД; "Агро ойл - 2003" - ЕООД и "Валдес" - ЕООД за данъчните периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. юни, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2005 г. и м. януари 2006 г. на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В мотивите на РА е посочено, че доставчиците не са представили поисканите им документи, установяващи начисляването на данъка по фактурите и реалното осъществяване на доставките. За част от фактурите, издадени от "АМ-импорт-експорт" - ЕООД, при извършената проверка в данъчното досие е констатирано, че не са включени в дневниците за продажбите и в справките-декларации. За да потвърди РА, съдът е обсъдил подробно в мотивите на своето решение всеки един от изготвените протоколи за насрещни проверки и посещения на адресите за кореспонденция и изпратените писма с обратни разписки и е приел, че е спазена процедурата за връчване чрез прилагане към досието по реда на чл. 32 от ДОПК. Искането до "Агро ойл - 2003" - ЕООД, изпратено по пощата, е получено от представляващия дружеството лично, но от негова страна не са представени никакви документи или писмени обяснения. За изготвяне на основната и допълнителна счетоводни експертизи вещото лице е посетило известните от документите по делото и допълнително посочените от жалбоподателя адреси на доставчиците, като е открило единствено Петя Станчева - представляваща "Агро ойл - 2003" - ЕООД, която е заявила, че никога не е осъществявала дейност с посоченото дружество, не е издавала фактури и не е водила счетоводство. На останалите адреси не са намерени офиси на дружествата-доставчици или лицата, които ги представляват. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че законосъобразно е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Не са допуснати в хода на ревизията нарушения при връчването на исканията за представяне на документи, установяващи начисляването на данъка и реалността на доставките. Доказателства, установяващи посочените обстоятелства, не са представени както в хода на ревизията, така и в производството по съдебното обжалване на РА. Не е опровергана и констатацията на органа по приходите, че част от фактурите, издадени от "АМ-импорт-експорт" - ЕООД, не са включени в дневниците за продажбите и в справките-декларации. Фактът, че към повечето от фактурите има фискални бонове, установяващи плащане на данъчната основа и ДДС, сам по себе си не е достатъчен и не е основание да се признае правото на данъчен кредит. За признаването на това право законът изисква да се докаже начисляването на данъка от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) чрез отразяването в неговото счетоводство като задължение към бюджета, както и реалното осъществяване на доставките (доставка на хартия, полиграфски услуги, печат на списания и рекламни материали, експонация на филми). Решението е правилно и законосъобразно. Обстоятелствата, че доставчиците не се намират на посочените адреси за кореспонденция и поради това е невъзможно да се проверят счетоводните им документи, съответно да се установи начисляването на данъка по процесните фактури, наличностите по стоковите сметки, счетоводната отчетност във връзка с доставките, наличие на кадрова и материално-техническа обезпеченост и др. с цел установяване на реалното им извършване, са установени по надлежния ред в хода на ревизията и в тази връзка доводите на касатора са неоснователни. Посочените факти се потвърждават и от констатациите на вещото лице. Според обясненията на посочената като управител и представляващ "Агро ойл - 2003" - ЕООД - Петя Станчева, дружеството е регистрирано и тя е вписана като управител, когато е била на 18 години, но никога не е осъществявала търговска дейност чрез него. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че касовите бонове към повечето от фактурите не са достатъчни, за да се признае правото на данъчен кредит, тъй като не са доказани законовите предпоставки за това. Освен отразяване на фактурите в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния данъчен период, което не е установено по отношение на всички фактури, за да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), изискваща начисляване на данъка от доставчика, е необходимо същият да е отразен по съответните му счетоводни сметки като задължение към бюджета. Отделно от това, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, свързани с реалното получаване на стоките или извършването на услугите. С оглед на изложеното, решението на АС - София-град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.