Решение № 9552 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2012 г.

Решение № 9552 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 3, във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Цанка Богомилова Иванова - прокурор в Районна прокуратура - гр. Горна Оряховица - срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 4.4. от протокол № 9/1.03.2012 г., с което Александър Христов Александров - прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Габрово е повишен на основание чл. 160 от ЗСВ в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон, на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. Доводите за неправилно прилагане на чл. 192, ал. 4 от ЗСВ са свързани с по-доброто класиране на жалбоподателката от конкурсната комисия. В нарушение на чл. 39б от ЗСВ Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", а след това и Висшият съдебен съвет, са формирали становищата си въз основа на оценката на прекия административен ръководител и административния ръководител на Апелативна прокуратура - Велико Търново без да се съобразят със становището на Комисията по професионална етика в районната прокуратура. Решението не е мотивирано и взето без предварително изясняване на всички обективни обстоятелства от значение за случая. Ответникът Висшият съдебен съвет, гр. София, е оспорил жалбата в писмен отговор. Заинтересованата страна Александър Христов Александров от гр. Трявна, обл. Габрово, е оспорил жалбата в писмени становища. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Цанка Богомилова Иванова срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.4. от протокол № 9/1.03.2012 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес и е процесуално допустима. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, но не е била назначена, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита срещу назначаването на друг кандидат. Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 9 щатни бройки "прокурор" в Апелативните прокуратури, от които 2 щатни бройки в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново, е бил обявен от Висшия съдебен съвет с решение по по т. 3.1. от протокол № 21 от заседанието на 16.06.2011 г. (обн. в Държавен вестник, бр. 50 от 1.07.2011 г., публикувано в Интернет страницата на ВСС и в един централен всекидневник). Жалбоподателката Богомилова и заинтересованото лице Александров са подали заявления и са били допуснати до участие в обявения конкурс. Поименният състав на конкурсната комисия е бил определен с решение на ВСС по т. 3.1. от протокол № 32/13.10.2011 г. Събеседването с кандидатите за повишаване в длъжност и за преместване на длъжност "прокурор" в Апелативните прокуратури е проведено на 12, 13 и 14 декември 2011 г., за което са съставени пълни стенографски протоколи. За класирането на участвалите в конкурса комисията е изготвила протокол заедно с мотивирано становище, съгласно което на жалбоподателката е била поставена обща оценка на притежаваните професионални качества 5,10 при общ успех от държавните изпити - 4,33, а на заинтересованото лице - 4,50 при общ успех от държавните изпити 5.00. Жалбоподателката има юридически стаж по чл. 164 от ЗСВ с продължителност 12 г., 04 м. и 19 дни, а заинтересованото лице - 15 години, 3 месеца и 14 дни. В изпълнение на правомощията й по чл. 192, ал. 4 във вр. с чл. 39а, т. 1 от ЗСВ Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС в заседанието си на 30.01.2012 г. по т. 1.1 от протокол № 4 е изготвила становище за притежаваните нравствени качества от жалбоподателката с преценка, че с поведението си в обществото и при изпълнение на служебните задължения не спазва изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и не притежава необходимите нравствени качества за прокурор в Апелативна прокуратура. При спазване на чл. 193, ал. 1 от ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" са били предоставени на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която в съответствие с ал. 2 от същата норма е внесла във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в Апелативна прокуратура - Велико Търново, вкл. и за повишаване на жалбоподателката Богомилова. След проведени две обсъждания по поредността на гласуването ВСС след тайно гласуване на 1.03.2012 г. е взел решение по т. 4.2, с което не повишава Цанка Богомилова Иванова - прокурор в РП - гр. Горна Оряховица, на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново" (3 гласа "за", 10 "против" и 11 "въздържали се"). С влязло в сила решение № 8211 от 8.06.2012 г. по адм. дело № 3454/2012 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Цанка Богомилова Иванова срещу решението по т. 4.2 от протокол № 9 от 1.03.2012 г. на ВСС "Не повишава Цанка Богомилова Иванова - прокурор в Районна прокуратура - гр. Горна Оряховица, на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново". Като неоснователни са преценени оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при неспазване на установената от закона форма на административния акт, при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изложени са подробни мотиви по възраженията й срещу дадената негативна оценка от Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" (КПЕПК) с оглед правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Решението на КПЕПК от 30.01.2012 г. е обективирано в протокол, подписан от председателя, който изцяло съответства на изискването за форма и съдържание. Формираното от членовете на КПЕПК отрицателно становище за притежаваните нравствени качества от Цанка Богомилова Иванова е мотивирано с приложените към преписката други документи, съгласно които са налице данни за отделни нарушения на професионалната етика и морал от страна на прокурора, като агресивни прояви, незаинтересованост, нежелание за участие в отделни съдебни производства, конфронтация с колеги и граждани, довели до конфликтни ситуации. С оглед на съдържащите се данни в писмените доказателства (графици за дежурство, заповеди на адм. ръководител и др.) съдът е приел за недоказано твърдението, че се касае за тенденциозно отношение от страна на прекия административен ръководител или от страна на КПЕПК при ВСС. На основание чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение № 8211 от 8.06.2012 г. по адм. дело № 3454/2012 г., с което Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Цанка Богомилова Иванова срещу решението на ВСС да не я повиши на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново, е задължително за страните. По силата на чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Всички доводи и възражения на жалбоподателката Богомилова, направени в настоящето производство по оспорване на решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.4. от протокол № 9/1.03.2012 г. за повишаване на Александър Христов Александров в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, вече са разгледани с решение № 8211 от 8.06.2012 г. по адм. д. № 3454/2012 г. Освен това тези доводи и възражения са неотносими към законосъобразността на оспорения акт за повишаване на заинтересованото лице в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, защото са насочени основно срещу отрицателното становище на КПЕПК по чл. 192, ал. 4 от ЗСВ за нравствените качества на жалбоподателката с твърдения за вземането му при неправилна преценка и непълнота на доказателствения материал в нарушение на изискванията на Етичния кодекс на магистратите. Висшият съдебен съвет съобразно изискването на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ е приел решението си за повишаване на заинтересованото лице при спазване на поредността на класирането до попълване на местата. Следва да се отбележи, че Александър Христов Александров като прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново има по-висока атестационна оценка ("много добра" при "добра" за жалбоподателката) и по-дълъг юридически стаж, а становището на КПЕК за нравствените му качества е положително. Съгласно чл. 129 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Уреденото в Закона за съдебната власт конкурсно производство за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт предвижда участието на помощни органи - конкурсна комисия, комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, комисия "Професионална етика и превенция на корупцията". Статутът и функциите на тези органи са разписани в чл. 188 - чл. 193 от ЗСВ. На основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ процедурата приключва с акт на ВСС, на когото принадлежи компетентността за вземане на решенията. Оспореното решение по т. 4.4. от протокол № 9/1.03.2012 г. за повишаване на Александър Христов Александров - прокурор в Окръжна прокуратура - Габрово в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново е взето от материално компетентния орган при спазване на изискването за кворум, в предвидената писмена форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Фактическите и правните основания за вземане на решението се извеждат от асоциираните към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му. Не се установяват основания по чл. 146 от АПК за отмяна, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,