Решение № 8370 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ФРОДИ ПРИНТ" ООД подадена чрез управителя Д. Игнатов срещу Решение 3586/30.05.2022 год. постановено по адм. д. 6254/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови решение, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" гр. София чрез юрк. Дечева в съдебно заседание моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "ФРОДИ ПРИНТ" ООД против Ревизионен акт Р-22002220002761-091-001/21.12.2020 год. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София потвърден с Решение 490/29.03.2021 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 04.03.2013 год. до 30.06.2013 год., от 01.08.2013 год. до 31.01.2015 год., от 01.04.2015 год. до 30.09.2017 год. и от 01.12.2017 год. до 31.01.2018 год. в размер на 29 559, 59 лева главница и начислена лихва за просрочие в размер на 16 331, 98 лева. Цитираните задължения произтичат от отказано право приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл.9 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактури издадени от: "АРТ ДИЗАЙН 88" ЕООД, ГРУП 20М ЕООД, МИШОНЕКС ЕООД, ГРАНД ЕООД, ИЗИ ПРИНТ НЕО ЕООД, БИ ЕН ДИ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД, УНИПАРТНЕР ЕООД, КРЕДО ПРИНТ ЕООД, НИГИНИ ИМПЕКС ЕООД, ЛЪКИ ШАМС ЕООД АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС ЕООД с предмет предпечатна подготовка, книговезване на работен календар, книговезване на кочани, графичен дизайн, работен календар 3 секции, предпечатна подготовка на флаери, номериране на полици и на кочани, брандиране на рекламни сувенири, изработка на хартиени торби, папки, предпечат, БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД ЕООД с предмет ремонт на ВиК инсталации, ремонт печатарска машина, изработка и монтаж на метална конструкция, ГЛОБАЛ МИКРОТИК ЕООД с предмет номериране на гаранционни карти, ВАН КЕПИТАЛ ЕООД с предмет ремонт на мастилни валове, ремонт на канализация, ДИД ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД с предмет щанцоване и лепене на хотелски паспорти, номерация на гаранционни карти, актуализация на банер и интернет, ЕН БИ РИТЕЙЛ ЕООД с предмет изработка на табели и предпечатна подготовка на флаери, ВОЛОНТАР ЕООД с предмет надписване на работно облекло, експонация на пластини, РИАЛ БИЛДИНГ ЕООД с предмет СМР, СТРОЙ СИТИ 2012 ЕООД с предмет УСЛУГА, ГРУП 20М ЕООД и УНИПАРТНЕР ЕООД с предмет хартия, ИЗИ ПРИНТ НЕО ЕООД и СВЕТ СТРОЙ 55 ЕООД с предмет материали, ФРОДИ ООД с предмет печатарски машини втора употреба, книговезки нож Сейпа 92-4 втора употреба, кочани на химизирана хартия, тампон за автоматичен печат, машина за тампонен печат втора употреба, ролен ламинатор печат втора употреба, БИ ЕН ДИ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД с предмет тела за работни календари, ВАН КЕПИТАЛ ЕООД с предмет климатик TCL TCA - 60 H. U и машина за лазерно рязане и гравиране. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с факта, че доставчиците нямат нужната кадрова и техническа обезпеченост, всички са дерегистрирани по реда на чл.176 от ЗДДС, доставчиците имат регистрирани ЕКАФП, но на датите на издаване на фактурите към ревизираното дружество или не са отчели обороти, или ако са отчели такива, в тях липсват суми, равни на сумите на съответните фактури, всички доставчици с изключение на СВЕТ СТРОЙ 55 ЕООД, РИАЛ БИЛДИНГ ЕООД и АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС ЕООД не са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО. От информационната система на НАП за всички доставчици е установено, че дружествата не извършат реална икономическа дейност, нямат търговски обекти, не декларират разходи на консумативи, но същевременно фактурират разнообразни по вид доставки на стоки и услуги. С оглед на така установеното ревизиращият екип е стигнал до извод, че издадените фактури от описаните доставчици не отразяват реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, т.е. "ФРОДИ ПРИНТ" ООД е действало недобросъвестно с измамна цел като е приспаднало данъчен кредит по фактури, които не отразяват реални доставки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото доказателства включително и приетата без оспорване ССЕ съдът е обосновал извод за законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури подробно описани в РА. Изложени са мотиви, че наличието на фактури и редовното им счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество не отразяват действителна стопанска операция и не обосновава реалност на доставките. Извършеното от РЛ документално оформление на отношенията му с процесните доставчици без наличието на реални стопански операции е указание за недобросъвестността на касатора, тъй като когато липсата на доставка произтича от собствените действия на получателя по същата, фактически е невъзможно той да не знае, че сделката е недействителна. Прието е, че е налице и субективния елемент на знание за участие в злоупотреба с ДДС. В тази връзка първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ФРОДИ ПРИНТ" ООД като е приел, че правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 559, 59 лева главница и 16 331, 98 лева лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 от ГПК. Процесът на доказване на реалното изпълнение на декларираните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното им отразяване. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото то не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите доказателства по делото. От същите е видно, че дейностите, за които са регистрирани фискалните устройства се различават от предмета на издадените фактури. В случая спорът по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки/услуги от изброените по-горе фирми. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика издал фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства обосновано е прието от съда, че в случая не е установено действително предаване на фактурираните стоки и реалното извършване на услугите от сочените във фактурите доставчик съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Приложените по делото приемо-предавателни протоколи правилно не са кредитирани предвид откритото производство по чл.193, ал.1 от ГПК относно оспорване на подписите на управителите на доставчиците положени в протоколите и липсата на ангажирани доказателства от страна на оспорващото дружество съобразно разпределената му доказателствена тежест. Съдът е приел оспорването за доказано, респективно е приел, че оспорените документи не съдържат автентичен подпис на управителя на доставчика. Правилен е изводът на съда, че в случая е налице оформяне на доставките с всички съпътстващи ги документи /фактури, ППП и др./, но същите не отразяват фактическото движение на стоката/изпълнение на услугата от доставчиците към касатора. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури подробно описани в РА. Предвид изложеното съдебното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 321 лева на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,