Решение № 15706 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2010 г.

Решение № 15706 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Славка Светозарова Кузманова, от гр. Перник, ул. "Кракра" № 61/40, за отмяна на влязлото в сила касационно решение № 4921 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 10724/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 172/11.06.2009 г. по адм. д. № 708/2008 г. по описа на Административен съд - Перник и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Кузманова против заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на решение № 172/11.06.2009 г., постановено по адм. д. № 708/2008 г. на Административен съд - Перник, с което оспорването е прието за основателно. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответниците по искането - изпълнителният директор на АГКК и Петър Георгиев Колев, не ангажират становище по искането. Ответникът Николай Георгиев Колев, застъпва мнение за неоснователност на искането за отмяна. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в срок по чл. 240, ал. 1 АПК, е неоснователно. С касационно решение № 4921 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 10724/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил решение № 172/11.06.2009 г. по адм. д. № 708/2008 г. по описа на Административен съд - Перник и е отхвърлил жалбата на Славка Светозарова Кузманова срещу заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта й относно границата между поземлен имот с идентификатор № 55871.503.1062 и поземлен имот с идентификатор № 55871.503.1060, находящи се в гр. Перник, кв. "Клепало". Славка Светозарова Кузманова е поискала като страна по делото, отмяна на влязлото в сила касационно решение поради противоречието му с отмененото решение № 172/11.06.2009 г. по адм. д. № 708/2008 г. на Административен съд - Перник, с което оспорването е прието за основателно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на т. 4 визира отмяна само на съдебно решение и то, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отмяна на неправилното влязло в сила съдебно решение може да се иска само при противоречащи си съдебни решения, не и на актове, постановени по същото дело между същите страни, за същото искане и на същото основание. Видно от данните по делото, искателката сочи като две противоречиви решения първоинстанционното и касационното отменително решение, постановени по едно и също дело. Противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК в този случай няма, защото противопоставеното решение на Административен съд - Перник не формира сила на пресъдено нещо, т. к. след отмяната то не съществува в правния мир и е заместено от касационното решение - Арг.: чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 2 и чл. 223 АПК. От друга страна - самото първоинстанционно решение като подлежащ на инстанционен контрол неокончателен съдебен акт не подлежи на отмяна - чл. 237, ал. 1 АПК и не би могло да участва в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, в която на отмяна подлежи неправилният акт (в случая неговата отмяна като неправилно е постановена именно с противоречащото му касационно решение). Следователно не е налице основание за отмяна при противоречие между влязло в сила второинстанционно решение и отмененият въз основа на него първоинстанционен съдебен акт. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 АПК само до съдебни решения с пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени, налага извод, че делата трябва да са различни. Когато се касае за едно и също дело (в смисъл на съдебно производство), което започва с подаване на жалбата и приключва с влизане в сила на решението по съществото на спора, хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е неприложима. На последно място: в обстоятелствената част на искането на Кузманова се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,