Решение № 14355 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2015 г.

Решение № 14355 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Н. О. Г. срещу заповед № 8121К-1680/19.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправни норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са развити изключително подробно и обстоятелствено. От изброените множество факти и съображения могат да се изведат конкретизирани твърдения за: липса нов Устройствен правилник на Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на който да съответстват промените в структурата и щата, послужили за издаване на оспорената заповед; липса на реално съкращение на заеманата от Н. Г. длъжност; липса на конкретизиране на фактическите основания за издаване на оспорената заповед; невъзможен предмет на оспорената заповед поради предхождащото я встъпване в несъществуваща длъжност; нарушения на процедурните изисквания на Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-311) и Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310). Тези твърдения могат да бъдат квалифицирани основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска да бъде отменена оспорената заповед и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата и в писмени бележки, съдържащи и допълнителни искания за прогласяване на нищожност на друга заповед и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Не претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването в частта, с която се иска отмяна на Заповед № 8121К-1680/19.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а по останалите искания не се дължи произнасяне. Направеното искане за възстановяване на заеманата от жалбоподателя длъжност следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР не следва автоматично с отмяна на заповедта за уволнение. За да бъде възстановен на заеманата длъжност е необходимо, съгласно чл. 232 от ЗМВР, след влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител да се яви в съответната структура на МВР за да бъде възстановен на предишната или друга равностойна длъжност, която да заеме. Следователно за да може да бъде възстановен на длъжност е необходимо изпълнението на сложен фактически състав, изискващ на първо място отмяна на заповедта за уволнение с влязло в сила решение и явяване на служителя в двуседмичен срок от влизане в сила на решението в съответната структура на МВР да заеме длъжност и не е допустимо да бъде се упражни по съдебен ред чрез съединяване с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Искането за присъждане на обезщетение за времето, през което Н. Г. е останал без работа не е предявено с искова молба, отговаряща на изискванията на процесуалния закон, а е формулирано като допълнително искане само в писмените бележки по делото без конкретизиране на период и размер, поради което не е допустимо и възможно както разглеждането му в настоящото производство, така и отделянето му като искова претенция и изпращане по подсъдност на компетентния съд. По искането за прогласяване на нищожността на друга заповед (Заповед № № 8121К-824/20.03.2015 г.) на министъра на вътрешните работи за преназначаване на Н. Г., направено също за първи път с писмените бележки, заместващи пледоарията по същество на спора, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне с отделен диспозитив поради неупражняване на правото на оспорване на тази заповед по съответния процесуален ред, но съществуването на тази заповед и правните последици от нея следва да бъдат преценени при обсъждане на спора по същество. В останалата част оспорването на Н. Г. на Заповед № 8121К-1680/19.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи подлежи на разглеждане по същество, при което и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът следва да обсъди освен посочените от оспорващия основания и да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително действителността на акта, независимо, че липсва изрично искане за прогласяване на нищожност, а само са изложени аргументи в този смисъл. С обжалваната Заповед № 8121К-1680/19.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР и предложение рег. № 11937р-6929/20.04.2015 г. по описа на ГДНП-МВР е прекратено служебното правоотношение на комисар Н. О. Г. - заместник-директор на дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност (л. 9 от делото). Заповедта е връчена лично срещу подпис на служителя на 20.05.2015 г., а жалбата е подадено на 25.05.2015 г., поради следва да се счита, че правото на оспорване е упражнено в законния срок. Като доказателства по делото са представени всички документи, представляващи част от преписката по издаване на оспорената заповед, включително заповеди за утвърждаване на щат на Главна дирекция "Национална полиция от 24.02.2015 г. и от 16.03.2015 г., както и кореспонденция от 2015 г. и 2016 г. между различни структури от системата на МВР. От тези писмени доказателства се установява от фактическа страна, че последната заемана от Н. Г. длъжност е заместник-директор на дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Тази длъжност се заема от жалбоподателят на основание Заповед № 8121К-824/20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 52 от делото), считано от датата на встъпване в длъжност. Съдът приема, че датата на встъпване в тази длъжност е 23.03.2015 г. като това обстоятелство се установява от предложение рег. № 11937р-6929/20.04.2015. на главен комисар Т. (л. 103-106 от приложението към делото), съдържащо и подробна кадрова справка относно кариерното развитие на Н. Г. в системата на МВР. В същия смисъл са и твърденията на Н. Г. (л. 7 от писмените му бележки). За тази длъжност не е представена специфична длъжностна характеристика и няма твърдения, че такава въобще е изготвена. Предходната заемана от него длъжност въз основа на Заповед № 8121К-1286/01.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи (л. 51 от делото) е заместник-директор I степен на Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в Главна дирекция "Охранителна полиция". За тази длъжност е представена и специфична длъжностна характеристика рег. № 11937р-2747/26.08.2014 г. (л. 46-48), от която се установяват изискванията за заемането й: минимална образователно-квалификационна степен "магистър", 10 години работа в системата на МВР като държавен служител на длъжности, за които се изисква висше образование, от които 5 години работа по направление на дейността, притежаване на разширен достъп до класифицирана информация с ниво сигурност. С. З. № 8121К-499/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР (л. 53 от делото) са отредени две щатни бройки (л. 62 от делото) за заместник-директор на 2.1.1. Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в 2.1 "Охранителна полиция" в Главна дирекция "Национална полиция"-МВР. Видно от Заповед № 8121К-731/16.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на Главна дирекция "Национална полиция"-МВР (л. 72 от делото) в структурата на Главна дирекция "Национална полиция" липсва структура 2.1. "Охранителна полиция", както и 2.1.1. Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение", но са създадени нови структури: отдел 1.7."Охранителна полиция" и отдел 1.8. "Пътна полиция" (л. 77-78 от делото), които се състоят от сектори и групи. Според заключението на вещото лице А. С. (л. 191 - 195 от делото), прието в открито съдебно заседание на 30.11.2016 г. без оспорване от страните по делото, е извършено трансформиране на длъжността на Н. Г. в друга длъжност (л. 194, абзац четири). Видно от протокол рег. № 11937р-6106/02.04.2015 г. за предлагане на вакантна длъжност на държавен служител в МВР Т. Г., заместник-директор на Главна дирекция"Национална полиция"-МВР, в присъствието на други двама служители на МВР, е предложил поради съкращаването на длъжността на жалбоподателя Н. Г. да заеме вакантна длъжност началник на сектор "Патрулно-постова дейност и кинология" към отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. В протокола е вписано изричното писмено несъгласие на Н. Г. да заеме тази длъжност. От събраните в съдебното производство писмени доказателства - кореспонденция от 2016 г. между отделни структури на МВР и приложените към тях справки за вакантните длъжности в Главна дирекция "Гранична полиция", в Академия на МВР, които са обсъдени и от вещото лице А. С., се установява, че към 02.04.2015 г. в системата на МВР е имало общо 11 вакантни щатни бройки за длъжност "заместник-директор" или приравнена на нея (л. 194, последния абзац, от делото). По делото няма преки доказателства, че тази информация е събрана и анализирана към 02.04.2015 г. Най-ранната възможна датата, на която е искана информация за вакантни ръководни и изпълнителски длъжности от структурите по чл. 37, ал. 1 от ЗМВР е 07.04.2015 г. - това обстоятелство се установява от писмо рег. № 11938р-6935/07.04.2015 г. (л. 70 от приложението към делото), което е и цитирано в друго писмо рег. № 21326/03.06.2016 г. на главен комисар Т. (л. 36 от делото). По делото липсват преки доказателства, че в по-ранен момент, а именно към 02.04.2015 г., такава информация е искана, а още по-малко, че е получена. Отговори на искането от 07.04.2015 г. са получавани в периода 09.04.2015 г. - 21.04.2015 г. (л. 71-101) и от тях се установяват аналогични факти, които се съдържат и в кореспонденцията от 2016 г. и заключението на вещото лице, а именно, че са съществували вакантни щатни бройки за длъжност "заместник-директор" в различни структури на МВР. Разликата е единствено относно датите, към които е се предоставя информация относно свободните щатове и липсата на отговори от всички структури на МВР. По тези причини се констатира и известна разлика относно броя на свободните места, която не променя фактическия извод, че през м. април 2015 г. са съществували не малък брой свободни щатни бройки за длъжността "заместник-директор" или приравнена на нея, които са били подходящи за заемане от Н. Г. съобразно притежаваните от него квалификация, служебен и професионален опит. Изрично следва да бъде отбелязано като имащо съществено значение за спора обстоятелството, че в кореспонденцията от 2015 г. липсва аналогичен документ на справка рег. № 3286р-20632/31.05.2016 г., изготвена от началник сектор "Човешки ресурси" в Главна дирекция "Национална полиция" (л. 40 от делото). Тази справка удостоверява наличието към 02.04.2015 г. на незаета длъжност "началник на сектор "Патрулно-постова дейност и кинология" към отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция", която е определена в тази справка като подходяща за заемане от Н. Г. Това е длъжността, която е предложена на жалбоподателя и отказана от него на 02.04.2015 г. След изготвяне на протокол за предлагане на вакантна длъжност на държавен служител в МВР от 02.04.2015 г. (л. 102 от приложението към делото), удостоверяващ отказа Н. Г. да заеме предложената му длъжност, е изготвено предложение № 11937р-6229/20.04.2015 г. (л. 103-106 от приложението към делото) от главен комисар директор на Главна дирекция"Национална полиция" Х. Т. до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради съкращаване на заеманата от него длъжност: заместник-директор на Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в "Охранителна полиция" към Главна дирекция "Национална полиция"-МВР. На 08.05.2015 г. това предложение е възприето и въз основа на него е издадена Заповед № 8121к-1560/08.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 108 от приложението към делото), с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Г. С. З. № 8121к-1622/14.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 109 от приложението към делото) на основание чл. 33, т. 7 и т. 9 от ЗМВР е отменена на Заповед № 8121к-1560/08.05.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Г. На същата дата 14.05.2015 г. е изпратено предизвестие рег. № 8121р-22030 до Н. Г., с което той е уведомен, че във връзка с утвърждаване на щата на Главна дирекция "Национална полиция" със Заповед № 8121К-731/16.03.2015 г. и отказа му да заеме предложената му друга длъжност, ще бъде прекратено служебното му правоотношение. Предизвестието е получено на 15.05.2015 г. О. З. № 8121К-1680 на министъра на вътрешните работи е издадена на 19.05.2015 г. По делото липсват данни, че в периода след 02.04.2015 г. и преди издаване на двете заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Г. е анализирана информацията, постъпила в Главна дирекция "Национална полиция" относно вакантните ръководни длъжности в структурите на МВР или относно други вакантни длъжности само в Главна дирекция "Национална полиция". С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159. На основание чл. 158, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Според чл. 143, ал. 1 от ЗМВР (редакция ДВ, бр. 14/2015 г.) държавните служители съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни; 6. изпълнителски; 7. младши изпълнителски. Според последната специфична длъжностната характеристика, заеманата от Н. Г. към 2014 г. длъжност, е ръководна. Изменението на ЗМВР през февруари 2015 г. (§ 84 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР) не би трябвало да се отразят върху вида на заеманата от него длъжност, доколкото са отпаднали като видове само "старши ръководни", "експертни" и "старши експертни", но не и ръководни длъжности. Последното преназначаване на Н. Г. от 20.03.2015 г. също е извършено от министъра на вътрешните работи, поради което при съвместното тълкуване на всички цитирани разпоредби следва да се приеме, че министърът на вътрешните работи е органът, който има правомощие и да прекрати служебното му правоотношение. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и на това основание е действителен административен акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, според който служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при съкращаване на длъжността. В ЗМВР не съществува дефиниция относно "съкращаване на длъжност", но по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове е допустимо да се използва утвърдения смисъл на това понятие, относим към държавните служители по Закона за държавния служител, а именно, за да се приеме, че е налице съкращение на длъжността когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания да престане да не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В случая според заключението на вещото лице трябва да се приеме за установен от фактическа страна, че длъжността, заемана от Н. Г. не е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, а е трансформирана в друга длъжност в системата на МВР. Тази констатация на вещото лице не е оспорена от ответната страна по спора. За да се извърши преценка и от правна страна дали действително е съкратена длъжността, заемана от Н. Г. и към кой момент следва да се проследи изменението в нормативната уредба, регулираща структурата на МВР. През 2014 г. е приет нов Закон за Министерство на вътрешните работи, който създава (чл. 38 от ЗМВР) Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" като правоприемници на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Национална полиция" съобразно разделителни протоколи, утвърдени от министъра на вътрешните работи (§ 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР, редакция ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). В съответствие с новия ЗМВР е приет и нов Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.). Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) се създава (чл. 38 от ЗМВР) отново Главна дирекция "Национална полиция", която е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция" и на Главна дирекция "Охранителна полиция" (§ 79 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР). Според § 80 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР с влизането в сила на ЗИДЗМВР т. е. на 23.02.2015 г. заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция "Криминална полиция" и в Главна дирекция "Охранителна полиция", се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция "Национална полиция". Редакцията на чл. 38 от ЗМВР към този момент е следната: "Главните дирекции на МВР са: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"; 3. Главна дирекция "Гранична полиция"; 4. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", като са отпаднали като Главни дирекции "Криминална полиция" и "Охранителна полиция". На това изменение на ЗМВР не съответства изменение през м. февруари и м. март 2015 г. в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (Правилника), чийто промени са в сила от 17.04.2015 г. т. е. преди 20.03.2015 г. (преназначаване на жалбоподателя) и преди 02.04.2015 г. (отправяне на предложение за заемане на друга длъжност на жалбоподателя). Хронологично на това изменение в ЗМВР, независимо от липсата на изменение в Правилника, би трябвало да съответства утвърдения със Заповед № 8121К-499/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи щат на Главна дирекция "Национална полиция", в който е запазена "Охранителна полиция", но вече като част от Главна дирекция "Национална полиция", а не като отделна Главна дирекция, каквато е била до този момент и без да е обозначено като каква структура ще продължи съществуването си доколкото в нейния състав са включени дирекции, отдели, сектори и групи. С. З. № 8121К-731/16.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден отново нов щат на Главна дирекция "Национална полиция", отново преди изменението на Правилника. В този нов щат "Охранителна полиция" фигурира като отдел, в който са обособени сектори и групи, но не и дирекции. От съпоставката на утвърдените щатове на Главна дирекция "Полиция" от 24.02.2015 г. и 16.03.2015 г. се установява, че длъжността заместник-директор на Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция"-МВР съществува като нормативно установена позиция в щатното разписание от 24.02.2015 г. и липсва в това от 16.03.2015 г. Независимо от това на 20.03.2015 г. жалбоподателя е преназначен на тази длъжност и е встъпил в изпълнението й на 23.03.2015 г., което е в противоречие с посоченото като фактическо основание за издаването на оспорената заповед "съкращаване на длъжността". Длъжността е отпаднала като позиция от щатното разписание преди да е издадена заповед за заемането й от Н. Г., поради което прекратяване на служебното му правоотношение за тази длъжност на това основание в последващ момент следва да бъде разглеждано като превратно упражняване на власт. Издаденият в тази хипотеза административен акт за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността е в противоречие на материалния закон и целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Според чл. 226, ал. 5 от ЗМВР прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 5 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, а на основание чл. 226, ал. 6 от ЗМВР редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Действащата към датата на издаване на оспорената заповед наредба по чл. 226, ал. 6 от ЗМВР е Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-311). Според чл. 9 от Наредба № 8121з-311 прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР - при съкращаване на длъжността, се извършва, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него. Тази разпоредба възпроизвежда съдържанието на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР. При тълкуване на използваните и в двата нормативни акта изрази се налага извод, че предложената длъжност, която е отказана от служителя, също следва да бъде подходяща за него. В същия смисъл е и съдебната практика (например решение № 11155/24.10.2016 г., постановено по адм. д. 10405/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение). Обратното тълкуване, че е допустимо да бъде предложена каквато и да е длъжност противоречи на житейската логика и на принципа на защита на служителите на МВР (чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗМВР), защото би оправдало извършването на формално предлагане на длъжност, който е толкова неподходяща за служителя, че да е предвидим неговия отказ да я заеме и да не се предприеме въобще проверка относно наличието на вакантни длъжности, които са подходящи за него. В настоящия случая предложената длъжност началник на сектор "Патрулно-постова дейност и кинология" към отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция"-МВР не е подходяща за Н. Г., защото притежаваните от него квалификация и професионалния опит многократно надвишават изискванията за нейното заемане (заключение на вещото лице, л. 194 от делото). Заеманите от него в продължителен период от време до този момент длъжности са по-високо в йерархията от предложената му позиция (л. 13 - 104 от приложението към делото) и на практика приемането й би означавало да бъде понижен, което би било допустимо при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността или при липса на друга подходяща вакантна длъжност, какъвто не е настоящия случай. Основанието за издаване на оспорената заповед е съкращение на длъжността, а не получена оценка за изпълнение на длъжността. Установено е наличието на подходящи за квалификацията и опита на Н. Г. длъжности, които не са му предложени (заключение на вещото лице и кореспонденция в МВР от 2015 г. и 2016 г.). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и чл. 9 от Наредба № 8121з-311, представляващо основание за оспорването й по чл. 146, т. 4 от АПК. По аргумент от чл. 11 от Наредба № 8121з-311 предлагането на друга длъжност в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР се извършва съгласно наредбата по чл. 164, ал. 6 ЗМВР, която към същия релевантен момент е Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310). Наредба № 8121з-310 предвижда провеждане на следната процедура: ръководител на структура на МВР, в щата на която е съкращаваната заета длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че са допуснати нарушения на така описаната процедура. Предложението за друга длъжност е направено от заместник-директор на Главна дирекция "Национална полиция", а не от нейния ръководител. От справката, изготвена през 2016 г. (л. 40 от делото) не може да се обоснове фактически извод, че към 02.04.215 г. в Главна дирекция "Национална полиция" незаета е само предложената длъжност, а че тази длъжност е свободна и е преценена като подходяща. Липсват данни, че такава справка е извършвана през 2015 г. както към 02.04.2015 г., така и през м. май 2015 г. Липсват преки и косвени доказателства, че е изисквана и получавана от човешки ресурси такава информация преди отправяне на предложението на 02.04.2015 г. Ако тези действия са извършени, документални следи за това би трябвало да се съхраняват в административната преписка, за която се твърди, че е представена по делото в нейната цялост. Информация от другите структури на МВР за наличието на ръководни вакантни длъжности е поискана на 07.04.2015 г., а не преди отправяне на предложението до Н. Г. Проведената процедура по чл. 7 от Наредба № 8121з-310 с констатираните вече нарушения е приключила с издаването на Заповед 8121К-1560/08.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която е отменена със Заповед № 8121К-1622/04.05.2015 г. Преди издаване на оспорената заповед въобще не е провеждана процедура по Наредба № 8121з-310 така както се изисква от чл. 226, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР, поради което следва да се приеме, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, поради което не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав не възприема и доводите за нищожност на оспорената заповед поради невъзможен предмет, независимо, че длъжността, за която е прекратено служебното правоотношение е отпаднала като позиция в щатното разписание преди да бъде заета от жалбоподателя, доколкото предмет на административния акт е служебното правоотношение с МВР, каквото безспорно е съществувало. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно, защото са налице хипотезите на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което оспорената Заповед № 8121К-21680/19.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на комисар Н. О. Г. - заместник-директор на Дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция"-МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, трябва да бъде отменена. Ж. Н. Г. не претендира разноски, поради което с оглед изхода на главния спор разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,