Решение № 4814 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2019 г.

Решение № 4814 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Смолян (ТП на НОИ - Смолян), против Решение № 477 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 285/2018 г. по описа на Административен съд Смолян. С него се отменя по жалба на С. Н., Решение № 1012-20-124#1 от 13.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № РП-2-20-00444284 от 03.08.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и ответната страна е осъдена да заплати разноски в размер на 360 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в молба по делото от 15.03.2019 година. Ответникът - С. Н. чрез адв. Ч. оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли на това основание да се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Н. против Решение № 1012-20-124#1 от 13.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № РП-2-20-00444284 от 03.08.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО). С него е разпоредено и на осн. чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), да се прихване от изискуемото вземане на Н. от ДОО, което представлява парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 380. 00 лева, сумата, представляваща получено обезщетение по чл. 54б КСО в размер на 8087, 94 лева - главница и 1673, 26 лева – лихва. Същата се дължи на основание Разпореждане № 204-00-120-4/17.07.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица. Касае се за недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 12.03.2016 г. до 11.09.2016 година. С Решение № 1012-20-105#1 от 29.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян е потвърдено Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян с № 204-00-120-2 от 17.07.2018 г., с което се отменя Разпореждане № 204-00-120-1/22.03.2016 г. за отпускане на ПОБ, Разпореждане № 204-00-120-3/17.07.2018 г., с което на основание чл. 54 ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ и Разпореждане № 204-00-120-4/17.07.2018 г., издадено на основание чл. 54 ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, с което Найденова трябва да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица. Понастоящем решението е обжалвано пред административния съд. При така изяснената фактическа обстановка спорът по делото пред административния съд е правен и се свежда до това, правилно ли е извършено прихващането на двете насрещни вземания, едното с частноправен, а другото с публичноправен характер. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането е посочено като способ за погасяване на задълженията на лицето, което се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО, поради което е допустимо прихващане между обезщетение по чл. 53 КСО и вземане на държавното обществено осигуряване произтичащо от недобросъвестно получено обезщетение за безработица. Прихващането е допустимо и с оглед текста на чл. 114 а, ал. 1 КСО (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), съгласно който върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. На основание текста на чл. 117 а, ал. 1 КСО обжалването на разпореждането по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението му. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 4 КСО разпорежданията са връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. От доказателствата по делото е видно, че разпореждането от 17.07.2018 г., с което е постановено връщане на недобросъвестно получено обезщетение за безработица е връчено лично на Н. на 19.07.2018 година. В срока за доброволно изпълнение след тази дата, търсената от нея сума, не е заплатена. Разпореденото прихващане на дължимата се сума в размер на 8087, 94 лева - главница и 1673, 26 лева – лихва е изискуема, тъй като по силата на чл. 117 а, ал. 1 КСО обжалването на Разпореждане № 204 – 00 – 120 – 4/17.07.2018 г. не спира изпълнението му. Ето защо компенсацията на двете насрещни вземания до размера на по – малкото е законосъобразно постановена с Разпореждане № РП-2-20-00444284 от 03.08.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, което е издадено след 14-дневния срок за доброволно плащане на вземането за недобросъвестно получено обезщетение по чл. 54 б КСО. По тези съображения касационната инстанция не споделя направените от първоинстанционния съд изводи за липса на материалните предпоставки, при които се погасява чрез прихващане вземането за недобросъвестно получени суми като обезщетение за безработица, с насрещното вземане, което С. Н. е имала към ДОО по чл. 53 КСО. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. С оглед на изложените мотиви и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, решението на Административен съд Смолян следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля като неоснователна. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което възлиза на 100 лева. Размерът му се определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение