Решение № 8252 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „София комерс кредит груп“ АД с ЕИК 175302519, срещу Решение № 9477 от 10.03.2026 г. на Административен съд – София - град по административно дело № 5505/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „София комерс кредит груп“ АД (Дружеството) срещу Заповед № 6610/17.12.2024 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е забранено на Дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно дружеството-кредитор да предоставя на потребителите невярна информация за размера на годишния процент на разходите (ГПР) и общите разходи по кредита. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в случая е доказано, че неустойката е начислена във връзка с неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение по кредита, както и че на две места в Стандартния европейски формуляр (СЕФ), надлежно е предоставена информация за дължимата неустойка и как се погася тя. С оглед посоченото счита за доказано, че Дружеството предоставя на потребителите пълна и подробна информация за всички разходи по кредита. Счита за неправилен изводът на съда, че процесната неустойка има характер са разход по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК като сочи, че е безспорно доказано включително със събраните гласни доказателства, че неустойката се дължи само ако кредитополучателят непредостави обезпечение, а само последното е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че съдът не е анализирал събраните гласни доказателства, които безспорно установяват колко подробно на потребителите се обясняват всички условия по кредита, включително евентуално дължимите неустойки, както и че информация е отбелязана коректно във всички преддоговорни документи и самия договор за кредит. Анализира всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, за забраната на която е приложена процесната принудителна административна мярка и заключава, че в конкретния случай фактическият състав не е изпълнен (налице е само първия елемент, а другите два липсват) и няма основание за прилагане на мярката. Иска от съда да отмени съдебното решение и да постанови ново, с което да се отмени обжалваната заповед, претендира и присъждане на разноски по делото. Представлява се от адв. Т. Самунев от Адвокатска колегия – София. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез юрисконсулт С. Ангелова ангажира становище за неоснователност на жалбата. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно, а на страната да бъдат присъдени разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че: Във връзка с постъпила в КЗП жалба спрямо „София комерс кредит груп“ АД е започнала проверка за спазване изискванията за ЗПК и ЗЗП. Изискано е досие по Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 19.02.2024 г. в гр. София с потребителя П. С.. Т., включващо СЕФ, договора за потребителски кредит, Общите условия на София комерс кредит груп“ АД за предоставяне на потребителски микрокредит от разстояние. Дружеството предоставя досието на потребителя. При извършения анализ е установено, че на 19.02.2024 г. в гр. София Дружеството като кредитер е предоставил на потребителя П. С. Т. кредит в размер на 1500 лв. при следните условия: да го върне в срок от 8 месеца на равни погасителни вноски в размер от 226,39 лева, при 52,68 % фиксирана годишно лихва, 0,1443% лихва на ден и ГПР 67,46 %, който е изчислен съгласно приложение № 1 ЗПК и включва договорената лихва, уговорен между страните, като общата сума за погасяване е в размерна 1811,12 лева. В § 7 от договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение, независимо от изразеното от потребителя съгласие преди отпуска на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение по § 6 от договора, същият заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 689,52 лева, платима на 8 равни вноски в размер на 86,19 лева, в резултат на което месечните плащания по договора възлизат на 312, 58 лева, а сумата за погасяване е 2500,64 лева. Изложени са констатации, че съобразно погасителния план по договор за микрокредит от разстояние в погасителната вноска е включена и вноската за неустойка при необезпечен кредит, т.е., тази вноска е прибавена към възнаградителната лихва и е задължителен разход за потребителя, който не предостави обезпечение. Изведен е извод, че практическият резултат от уговорената неустойка при необезпечен кредит е оскъпяване на кредита, т.е. отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения такъв в договора. На 17.12.2024 г. е проведено заседание на КЗП, като с решение по протокол № 46 Комисията е приела, че с поведението си „София комерс кредит груп“ АД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща /в случая стойността на ГПР по кредита е невярна, по-ниска от действителната и не е вярно, че изчислението на посочения от кредитора ГПР е съобразен с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика) във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На 17.12.2024 г. е издадена, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, обжалваната в настоящото производство Заповед № 6610 на председателя на КЗП, с която на „София комерс кредит груп“ АД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно дружеството-кредитор да предоставя невярна информация на потребителя за размера на ГПР и общите разходи по кредита. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което при изчислението на ГПР по процесния договор, Дружеството е включило само главницата и договорена лихва, като при усвоен кредит от 1 500лв и договорена лихва 52,68%, и 8-месчен период на връщане всяка вноска е в размер 226,39 лв, а ГПР е равен на 67,98 %. Уточнява, при това положение общата сума за връщане правилно е отразена в договора – 1 811,14 лв., формирана от главница 1500лв и договорена лихва 311,14лв. Вещото лице е направило изчисления на ГПК при включване на обещетеителната неустойка към месечната вноска, при което нейния размер става – 312,58 лв, а ГПК – 338,14%. Уточнява, че изрично, че при изчисление на ГПК, Дружеството е включило само главницата и договорената лихва. По делото са разпитани и два свидетели – Т. Е. Т., кредитен инспектор в Дружеството и В. П. Д. на длъжност „отчетник кредите“ в Дружеството, които описват процедурата на отпуска на микрокредит от разстояния, включително разговора, проведен с конкретния потребител по процесния договор. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема съгласно легалните дефиниции по в § 13, т. 2 и 23 ДР ЗЗП, че несъмнено „София комерс кредит груп“ АД е търговец, който извършва търговска дейност, изразяваща се в предоставяне на небанкови финансови услуги и ключовият спорен въпрос е дали предоставя точна, ясна, пълна и своевременна информация на потребителите за размера на ГПР и общите разходи по кредита. За да отговори на този въпрос, съдът прави анализ както на приложимите разпоредби на закона, така и на относимите разпоредби от договора за потребителски кредит и всички събрани по делото доказателства, и стига до извод, че оспорената пред него заповед е постановена при правилно прилагане на материалния закон и съобразяване на неговата цел. Установява, че съгласно условията на договора, за получателя на кредита възниква задължение за представяне на неустойка, тъй като отпуснатия кредит е необезпечен. Посоченият от кредитора ГПР в размер на 67,46 % е невярна информация, тъй като се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане от 1811,13 лв., а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане от 2500,64 лв. при ГПР в този случай - 338,14%, без посочване на разходите за неустойка за непредоставяне на обезпечение, които ще понесе потребителят. Същата несъмнено следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР. Съдът сочи, че по-нисъкия процент на ГПР, относим към обезпечен кредит, а не към реално отпуснатия необезпечен кредит, е от естество да мотивира средния потребител да вземе търговско решение, с оглед именно предлаганите от кредитора условия. Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че търговецът практикува заблуждаваща нелоялна търговска практика, непредоставяйки вярна информация за размера на ГПР и общите разходи по кредита при необезпечен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. „Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП определя за нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява, в това че предоставя невярна информация за размера на ГПР и общите разходи при необезпечен кредит. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща; 3) има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че предоставянето на небанкови финансови услуги (отпускането на кредит) е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предоставяне на услуга срещу заплащане. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 ЗЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на посочената норма от Директива 2008/48/ЕО намерило точно отражение в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 ЗПК, според който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Следва да се посочи, че дължимите такси и лихва за забава при неточно изпълнение на договора за кредит и общата сума за върщане, са негови съществени елементи, които имат значение за вземането на решението от страна на потребителя. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, при предоставянето на информация на потребителя за размера на ГПР следва да бъдат описани всички общи разходи, които трябва да заплати последният, произтичащи пряко от получаването на кредита, като бъде запознат с крайния размер на задължението, което поема, за да може да прецени дали същото е изгодно за него и съответно дали отговаря на личните му финансови възможности. Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно съдът е приел обезщетителната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезщетение, като общ разход по договора, тъй като тя се начислява само ако потребителя не изпълни задължението си обезпечение на кредита, което е отложено във времето и към момента на подписване на договора не е известно на кредита. Видно от свидетелските показания св. Т. Т., който сочи че лично е провел разговор с потребителя П. С. Т., последната ясно е заявели, че парите й трябват бързо и всичко, ще подпише. Следователно кредиторът е имал потвърждение от потребителя към момента на подписване на договора за микрокредит от разстояние, че същият няма да предостави обезпечение, поради което размерът на неустойката е следвало да бъде включен в размера на ГПК и общите разходи по кредита, а това не е направено. Обстоятелство, че в СЕФ са отбелязани размера на вноските при непредоставяне на обезпечение и размерът на самата обезщетителна неустойка и начина ѝ на плащане в графа „всеки друг разход, свързан с договора на кредит“, не променя фактът, че въпреки че Дружеството счита този разход за пряко свързан кредита, не го включва в ГПК и в общата сума за връщане нито в СЕФ, нито в договора за потребителски кредит. При положение, че в СЕФ е записана обща сума за връщане без отразяване на сумата, която се определя като неустойка при липса на обезпечение, и без въобще да е направено уточнението, че при липса на предоставено обезпечение размерът на цялото задължение значително ще бъде увеличен, действително се използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл.1-во от ЗЗП. С подобен подход несъмнено се подвежда потребителя, който следва да вземе решение без да му е в СЕФ и договорът му да е отразена коректната информация за договорения кредит – в случая е доказано, че към момента на сключване на договора, кредиторът е знаел, че кредитът няма да бъде обезпечен, но въпреки това не е отразил коректно тази информация в ГПР и общите разходи по кредита. Няма нарушение на принципа на съразмерност и целта на закона. Приложената принудителна административна мярка е преустановителна и съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика, като с последната се цели преустановяване на противоправното поведение на търговеца. Мярката е необходима и изпълнима, съразмерна на преследваната от закона цел – отпускането на потребителски кредит при ясни и точни отразени в документите по кредита условия. Един от основните елементи, който формира общата стойност на кредита е размерът на ГПР. Именно стойността на всички разходи, които ще дължи потребителят формират решението му дали да избере услугите на конкретната кредитна институция или да предпочете друга. Ето защо в ГПР, следва да бъдат описани всички общи разход, свързани с получаването на кредита, които трябва да заплати длъжника, а последният трябва да е запознат своевременно с крайния размер на задължението, което поема, за да вземе информирано решение. Несъмнено включената неустойка при липса на обезпечение, като допълнителен разход, който ще понесе потребителят при изпълнение на договора за кредит, следва да бъде включено в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като търговецът не е предоставил своевременно информацията, касаеща клаузи на договора по ясен и разбираем начин за всички общи разходи, касаторът е осъществил състава на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл. първо ЗЗП. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях правилно е направен извод за осъществена от касатора нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган издател на оспорения акт следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение