Решение № 23 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Ф. М. от [населено място], обл.Кърджали, чрез адв. Чилова, срещу Решение 683 от 17.03.2025г., постановено по адм. дело 27/2025г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-08-4 от 07.01.2025г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане РП-3-08-01764208 от 02.12.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кърджали, чрез гл. юриск. Белева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на М., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките да се извърши прихващане между вземането на НОИ към осигуреното лице, от една страна, и вземането на осигуреното лице към НОИ от друга. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а по същество останалите въпроси са били решени между страните във връзка с приключило съдебно производство, по което е било постановено окончателно съдебно Решение 9915 от 16.10.2025г. по адм. дело 7654/2025г. по описа на ВАС на РБ, разрешаващо правния спор по повод съществуване на вземането, с което е извършено прихващането и установено с Разпореждане РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали. Що се отнася до въпроса с наличие на предпоставките по чл.114 ал.5 КСО за извършване на прихващане, т.е. наличието на две насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения, то съществуването на вземането на ДОО е установено с цитираното разпореждане от 21.11.2024г., което съгласно чл.117а ал.1 КСО се ползва с допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение. Това предварително изпълнение позволява използването на всички допустимо способи за принудително изпълнение(тъй като доброволно такова не е извършено от страна на задълженото лице), вкл. и прихващане с вземания на осигуреното лице към ДОО. След като допуснатото по силата на закона изпълнение не е било спряно по реда на чл.117а ал.2 и при предпоставките на следващата ал.3, то законосъобразно е издадено и разпореждането по чл.114 ал.5 КСО от същото длъжностно лице в ТП на НОИ Кърджали. Що се отнася до застъпената теза, че първоинстанционният съд е следвало да спре производството по настоящото дело до приключване спора по адм. дело 41/2025г. по описа на Административен съд Кърджали с влязло в сила съдебно решение, то действително връзка е била налице, но липсата на спиране на производството по делото не може да се оцени в случая като съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл.209, т.3 АПК, с оглед междувременно настъпилия краен резултат от оспорване на акта по чл.114 ал.1 КСО. Този резултат не обосновава настъпването на друг, различен резултат и по настоящия правен спор. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище по делото, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,