Решение № 14947 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2010 г.

Решение № 14947 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е касационна по жалба на Кмета на Община Ямбол, чрез пълномощника си адв. М. Христова, срещу Решение № 104/26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 26/10 г., по описа на Административен съд гр. Ямбол /АС/, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1110/16.12.2009 г. на Кмета на Община Ямбол. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна "Синтер - М" АД, гр. Ямбол, в писмено становище излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение и оспорва представените с касационната жалба допълнителни писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1110/16.12.2009 г. на Кмета на Община Ямбол, с който е установено задължение на "Синтер - М" АД за такса битови отпадъци за обект "пазар на производители на плодове и зеленчуци" находящ се в м. "Старото летище" за периода 1.07.2008 г. - 16.12.2009 г. в размер: за 2008 г. - главница 7497.54 лв. и лихва към 16.12.2009 г. - 1385.74 лв. и: за 2009 г. - главница 16795.23 лв. и лихва към 16.12.2009 г. - 656.85 лв. За установено от фактическа страна съдът е приел, че "Синтер - М" АД е собственик на недвижим имот с идентификатор № 87374.73.52 в м. "Старото летище" в землището на гр. Ямбол заедно с намиращите се в него сгради, с начин за трайно ползване "за хранително-вкусова промишленост" /пазар на производители на плодове и зеленчуци/. С Декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 286/29.11.2007 г. е декларирана допълнително въведена в експлоатация сграда изградена в имота. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото Заповеди № № 1-А-1157/26.10.2007 г. и РД 02/0351/27.10.2008 г. на Кмета на Община Ямбол, с които на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа за битови отпадъци на територията на Община Ямбол. В т. 6 от заповедите е посочено че услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за промишлената зона и имоти в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и др. стопанска дейност се извършва периодично за 176 дка по първата заповед и веднъж седмично - за 40 дка и два пъти месечно - за 132.8 дка по втората. Обсъден е договор № 102/12.09.2008 г. сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол" и Справки и протоколи за 2008 г. и 2009 г. от фирмата изпълнител за районите и площите на които е извършено почистване. От приетото Удостоверение изх. № 7004/0023 от 18.01.2010 г. на Община Ямбол, съдът е приел за установено, че имот с идентификатор 87374.73.52 по кадастралната карта на Ямбол, се намира извън територията на населеното място гр. Ямбол, определена със строителните му граници и не попада в Промишлената зона на града. Имотът е в землището на гр. Ямбол, представлява урбанизирана територия и за него е отреден УПИ 1 - 73052 "за преработка на селскостопанска продукция". При така установеното от правна страна съдът е приел, че задължението за заплащане на таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", за което е издаден оспорения Акт за установяване на публично общинско вземане се предопределя от две кумулативни предпоставки-принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реално предоставяне на услугата. От представената по делото Заповеди на Кмета на Общината от 26.10.2007 г. и 27.10.2008 г. за безспорно съдът е приел, че процесният имот попада в т. 6 "имоти в землището на гр. Ямбол на които се извършва промишлена, търговска или др. стопанска дейност", като процесния имот се намира в землището на гр. Ямбол, но извън строителните граници на населеното място. От заповедта на Кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ според съда не става ясно кои имоти попадат в определените 176 дка от първата заповед и 40 дка за ежемесечно почистване и кои в 132.8 дка за които е определено почистване два пъти в месеца от втората заповед. В представените описи площите са посочени с имената на улиците в населеното място, а процесния имот няма административен адрес, поради което за безспорно съдът е приел, че не попада в представените описи на площи. На следващо място съдът е приел, че не е установен факта на предоставяне на услугата. В заповедите на Кмета на Община - Ямбол по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са вписани шест района, определени с външни граници. В представените справки са отразени имена на улици, без да става ясно тези улици включени ли са в определените от кмета райони, тъй като процесния имот няма административен адрес, поради което не би могъл да е включен в представените описи, касаещи улици в населеното място. На последно място съдът е приел, че от представения акт за установяване на публично общинско вземане от 20.08.2008 г. се установява, че същият се издава за периода 2007 - 2008 г., като не е посочено, че установеният размер на такса касае само определен период от 2008 г. С оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ се налага извода, че определения с акта от 20.08.2008 г. размер на таксата за услуга "поддържане чистотата на територии за обществено ползване в населените места" касае цялата 2008 год., като по делото са представени доказателства, че сумите са изплатени от дружеството, поради което и за посочената година повторно установяване на задължение с оспорения АУПОВ е незаконосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството и правилно съдът е приел, че процесният недвижим имот с идентификатор № 87374.73.52 в м. "Старото летище" в землището на гр. Ямбол заедно с намиращите се в него сгради, с начин за трайно ползване "за хранително-вкусова промишленост" /пазар на производители на плодове и зеленчуци/ попада в т. 6 от Заповеди № № 1-А-1157/26.10.2007 г. и РД 02/0351/27.10.2008 г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа за битови отпадъци на територията на Община Ямбол, а именно "имоти в землището на гр. Ямбол на които се извършва промишлена, търговска или др. стопанска дейност". Основният спорен въпрос по делото е свързан с реалното осъществяване на процесната услуга "поддържане чистота на територии за обществено ползване", по отношение на ответника по касационната жалба. За установяване на този факт по преписката са приложени и приети от съда като доказателства Договор № 102/12.09.2008 г., сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за срок от три години за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол", справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване в гр. Ямбол за всеки месец от процесните години ведно с месечни протоколи за извършен обем работа съгласно посочения договор. В справките са посочени почистените райони по улици, алеи, паркове, паркинги и т. н. Местонахождението на процесния имот се установява от Удостоверение изх. № 7004/0023 от 18.01.2010 г. на Община Ямбол, от което е видно че имот с идентификатор 87374.73.52 по кадастралната карта на Ямбол, се намира извън територията на населеното място гр. Ямбол, определена със строителните му граници и не попада в Промишлената зона на града. Имота е в землището на гр. Ямбол, представлява урбанизирана територия и за него е отреден УПИ1-73052 "за преработка на селскостопанска продукция". От представената с отговора по касационната жалба и приета по делото скица от СГКК - Ямбол на процесния имот се установява, че същият граничи с обходен път Север. От приетото по делото писмо от 18.03.2010 г. на Областно пътно управление - Ямбол се установява, че този път е част от републиканската пътна мрежа - трети клас и се стопанисва от Областно пътно управление Ямбол. При тези доказателства, правилно АС е приел, че за процесните години не е предоставяна услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване: обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета на общината, т. е. така както е приел АС задължението за заплащане на процесната такса е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге. При липса на доказателства за "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" на територията на процесния имот правилно АС е приел, че такса не се дължи. Неоснователно касаторът в жалбата твърди, че "имотът на дружеството се намира на път Орман", което се установява от скица на имота представена с писмо от 18.03.2010 г. на Областно пътно управление - Ямбол. На първо място от скицата представена с цитираното писмо и представената с отговора по касационната жалба и приета по делото скица на процесния имот от СГКК - Ямбол се установява, че същият граничи с обходен път Север, а не път "Орман" На следващо място се установява от цитираното писмо, че този път е част от републиканската пътна мрежа - трети клас и се стопанисва от Областно пътно управление Ямбол. Неоснователно касаторът твърди, че в справките за ръчно почистване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване в гр. Ямбол за 2008 г. под № 289 е посочен път "Орман" и за 2009 г. по д № 293 е посочено също път "Орман", тъй като на първо място както беше посочено по-горе липсват доказателства за това, че имота на дружеството граничи с цитирания път и на следващо място видно от приетите по делото справките за ръчно почистване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване в гр. Ямбол за 2008 г. и 2009 г. нито под посочените номера, нито под друг номер е посочено извършено почистване на път "Орман". С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касационната жалба, Община Ямбол следва да заплати сумата от триста лева, представляваща уговорено и заплатено от "Синтер - М" АД адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,