Решение № 7871 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. А., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Димитрова, против решение 3668 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело 552/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. А., гражданин на Сирия, против решение 1972/25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства за установяване на обективната истина, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Намира, че в съдебното решение са изложени формални съображения, които са изцяло заимствани от съдържанието на индивидуалния административен акт. Сочи, че не е събрана подробна информация за състоянието на сигурността в Сирия, от която да бъде направен извод, че в страната са гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна защита на своите граждани. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 01.07.2025 г. с вх. МД-02-367 от 01.07.2025 г., справка относно лицата, подлежащи на редовна военна служба в Сирия от 03.04.2025 г. с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г., справка относно възможността на лицата, които не се явяват на военна служба да бъдат освободени от същата от 14.03.2025 г. с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. и справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от М. С. А., против решение 1972/25.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ рег. УП-34443/04.09.2024 г. и молба вх. 3200/04.09.2024 г. по описа на РПЦ [населено място] лицето, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, роден на [дата].; вероизповедание [заличен текст]; етническа принадлежност [заличен текст]; семейно положение неженен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин са проведени две интервюта на 06.12.2024г. и на 12.12.2024 г. Лицето е посочило, че роднините му майка му, тримата му братя и трите му сестри продължават да живеят в Сирия, но той не би могъл да живее там, защото всички живеели в лагер. В едното интервю посочил, че е напуснал Сирия още през 2022г., а в другото интервю, че е напуснал страната си на 15.07.2024г. и влязъл нелегално в Турция, където останал 1 месец. В България преминал нелегално на 15.08.2024 г., като с кола стигнал до София. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил в първото си интервю, че е напуснал Сирия заради войната, а във второто интервю е посочил, че е напуснал страната си по произход, защото там няма работа и защото е било възможно да бъде принуден да постъпи в казармата. Споделил също, че имал брат, който живеел в Германия. Във второто си интервю е посочил, че през 2023г. е сключил религиозен брак, но съпругата му била в гр. Хасака, Сирия. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото тук било мирно и спокойно. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Със становище рег. УП 34443/11.02.2025 г. на младши експерт в РПЦ [населено място], на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд Хасково е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ, че изложената от М. С. А. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че М. С. А. е мотивирал молбата си за международна закрила с войната и икономическите проблеми и липсата на работа в страната му по произход, както и с нежеланието му да служи в казармата, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. Съдът е посочил, че са налице значителни противоречия в обясненията на чужденеца, които в голяма степен поставят под съмнение достоверността на разказаната бежанска история. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведените интервюта не може да се обоснове извод, че М. С. А. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 14.03.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. Съдът е съобразил също така, че неговата майка, братята, сестрите му, както и жената, с която имал религиозен брак, са останали да живеят в Сирия. Съдът е формирал извод, че данни за тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт не са налице в Сирия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто административният орган е приел, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], неженен, като няма данни да е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протоколите от проведените две интервюта се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на М. С. А. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Не на последно място следва да се отбележи, че са налице множество противоречия в изнесената от чужденеца информация, който компрометират автентичността на бежанската история на молителя. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като се твърди, че изводите на съда в обратен смисъл са формални и не съответстват на актуалната ситуацията в страната на произход. В случая е безспорно установено, че лицето не е било принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилно е прието, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От приобщената по делото справка относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Установява се, че макар обстановката след падането на режима на Башар Асад в някои части от страната да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск лицето да понесе тежки посегателства. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 08.05.2025 г. 1,18 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От приложената справка с вх. МД-02-367/01.07.2025 г. е видно, че на 19 юни Върховният комитет на Сирия за избори за Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание в следващите 90 дни. В последната справка се отбелязва и че на 23 юни Съветът по външни работи на ЕС потвърждава ангажимента на ЕС да стои до сирийския народ и да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от Сирия и поет от нея политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. При отчитане на тези данни неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурността в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че роднините на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуалната информация относно обстановката в Сирия, изложена в представените справки. В настоящия случай следва да бъде съобразено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Сирия, са такива от икономически характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца, категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,