Решение № 8969 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2015 г.

Решение № 8969 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Патрик Ликунда, гражданин на Демократична Република Конго срещу решение № 2641 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1225/2015 г. по описа на Административен съд - София град/АССГ/. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са неправилни. Съдът не е отчел факта, че заповедта противоречи на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като максималният срок на задържане не може да надвишава 18 месеца. Ответникът - директорът на Дирекция"Миграция" при МВР, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Патрик Ликунда, гражданин на Демократична Република Конго, срещу заповед № 5364з-290/19.01.2015 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за осигуряване транспортна връзка до страната на произход и за снабдяване с документ за пътуване във връзка с изпълнение на ПАМ "Принудително отвеждане до границата", наложена със Заповед № ЗДМ - 80/15.02.2005 г. на директора на Дирекция"Миграция". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със Заповед № ЗДМ-80/15.02.2005 г. на директора на Дирекция "Миграция" на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", поради това че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения му срок или в седем дневен срок след уведомяването му за отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за предоставяне статут на бежанец в Република България и няма осигурена издръжка в страната и средства за обратно връщане. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 41, т. 2, вр. с чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и възпрепятстване изпълнението на наложената ПАМ. Преценено е, че при налагането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 и сл. ЗЧРБ, когато чужденецът е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Съгласно 4, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно цитираната разпоредба на директивата, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато: е налице опасност от укриване; или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО е предвидено, че държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 срок, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. Но при всички случаи задържането не може на надвишава 18 месеца. Видно от доказателствата по делото със заповед № ЗДМ 80/15.02.2005 г. на директора на Дирекция "Миграция" Патрик Ликунда е настанен за първи път принудително в ДВНПЛ-СДВР през месец август 2005 г. След въвеждането в експлоатация на СДВНЧ, на 12.06.2006 г. чужденецът е преместен в СДВНЧ. Ликунда е освободен на 07.05.2007 г., с влязло в сила определение на АССГ. Или продължителността на задържането на чужденеца, във връзка с изпълнението на ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Република България", наложена със заповед№ ЗДМ-80/15.02.2005 г., е 21 месеца - надвишаваща максимално допустимия срок съгласно Директива 2008/115/ЕО - 18 месеца. Към момента на издаване на обжалваната заповед № 5364з-290/19.01.2015 г. и повторното настаняване на чужденеца в СДВНЧ - 19.01.2015 г. максималният 18 месечен срок, в който е допустимо задържането вече е бил изтекъл. Горното обстоятелство обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречието и с разпоредбата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. В подкрепа на изложеното е и факта, че на 6.02.2015 г. Ликунда е бил освободен от СДВНЧ /служебна бележка УРИ 536400-2615/6.02.2015 г. - лист 11 от делото на АССГ/, на основание, че са изтекли установените максимални срокове за настаняване на чужденец в СДВНЧ. Ето защо като е отхвърлил жалбата на Патрик Ликунда срещу заповед № 5364з-290/19.01.2015 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, Административен съд София град е постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него - да бъде постановено друго по съществото на спора, с което заповедта на директора на дирекция"Миграция" - МВР - бъде отменена като незаконосъобразна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение