Решение № 4011 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2021 г.

Решение № 4011 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на ОПОС 2014 - 2020 г., чрез юрк. К. Д., срещу решение № 802/5.01.2021 г., постановено по адм. дело № 503/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, с което е отменено негово решение от 4.06.2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) по договор № ДОГ-МСП-88/20.02.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура за възлагане на обществена поръчка участник – Обединение "Екологично отопление – Димитровград", гр. Димитровград, на стойност 268 999 лева без ДДС. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура са допуснати сочените в акта нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), обуславящи извод за извършена нередност по т. 11, б. "а" и т. 12 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че дадената с акта правна квалификация по чл. 49, ал. 1 ЗОП на нарушението, допуснато чрез неразделяне предмета на обществената поръчка на отделни обособени позиции, е правилна. Не споделя извода на съда за приложимост на чл. 46, ал. 1 ЗОП към случая, т. к. в решението за откриване на процесната процедура са изложени мотиви относно възможността за разделянето на предмета на поръчката на обособени позиции. Целесъобразността при тази преценка не подлежи на съдебен контрол и в този смисъл мотивите на съда в частта относно законосъобразността на направеното групиране на съответните дейности са неотносими към правния спор. Излага становище за неправилност на съдебното решение и в частта относно втората нередност. Сочи, че при определянето на показателите за оценка на офертите в съдържанието на утвърдената методика, възложителят е използвал неясни и субективни понятия като "необходимост", "относителност" и словосъчетания като "логически обоснован" и "гарантиране на качеството", които не позволяват обективност при оценяването и предоставят неограничена свобода за интерпретации. Нарушението на чл. 33 от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП) също се явява доказано, доколкото възложителят, поставяйки изискване за представяне на описание на взаимоотношенията между дейностите, в действителност е създал задължение за изготвяне на допълнителен документ към графика и предпоставки за оценяване начина и пълнотата на представената информация. Мотивира извод за правилна квалификация на нередността по т. 11, б. "а" Наредбата и наличие на всички елементи от състава й. По тези съображения счита, че са извършени твърдените нарушения, а приемайки обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът – община Димитровград, със седалище в гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 15, представлявана от кмета – Иво Димов, чрез адв. М. Б. от САК, в представен по делото писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено решение от 4.06.2020 г. на главния директор на ГД "ОПОС" в МОСВ и ръководител на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи БФП по договор № ДОГ-МСП-88/20.02.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник – Обединение "Екологично отопление – Димитровград", гр. Димитровград, на стойност 268 999 лева без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че община Димитровград е бенефициер по сключен на 19.06.2019 г. с МОСВ в качеството му на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16 M10 P002-5. 003-0005-C01 по процедура чрез директно предоставяне № BG1 M10 P002-5. 003 "Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух". Видно от чл. 2.2.1. от договора, предоставяната безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер от 7 555 396, 72 лева, от които 6 422 087, 21 лева от Кохезионния фонд и 1 133 309, 51 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. В изпълнение на ангажиментите си при осъществяване на разходите по проекта, бенефициерът е провел обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, с предмет "Изпълнение на дейности от Етап 1 на проект "Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Димитровград чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с алтернативни форми за отопление", като обхватът на работа включва девет вида дейности, подробно индивидуализирани в раздел IV. 3) от обявлението, без обособени позиции. В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник - Обединение "Екологично отопление – Димитровград", гр. Димитровград, е сключен договор за обществена поръчка № ДОГ-МСП-88/20.02.2020 г., на стойност 268 999 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, за който бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 5-003-0005-2-284/29.04.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС, при който е установено, че в раздел Б "Техническа спецификация", т. 3 "Обхват на работата" от документацията по поръчката, дейностите за изпълнение са както следва: Дейност 1: Провеждане на разяснителна кампания сред населението в община Димитровград", Дейност 2: "Проучване на нагласите на населението, използващо дърва и въглища за отопление", Дейност 3: "Провеждане на анализи и изготвяне на обща визия за подхода за подмяна на отоплителните устройства на твърдо гориво", Дейност 4: "Разработване на механизъм за осигуряване на приоритетно насочване на инвестициите в санираните сгради", Дейност 5: "Изготвяне на механизъм, отчитащ приходи от предаването на заменените отоплително устройства"; Дейност 6: "Обследване на място, чрез посещения в обектите и изготвяне на анализи"; Дейност 7: "Разработване на средни/пределни цени за единица продукт за различните алтернативни форми за отопление", Дейност 8: "Изготвяне на документации за обществени поръчки", Дейност 9: "Изготвяне на предложение за параметрите на Етап 2 от проекта". Видно от решението за откриване на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка, предметът на последната не е разделен на обособени позиции. УО на ОПОС е счел, че в предмета на възлаганата поръчка са включени дейности, които са разнородни и биха могли да бъдат изпълнени от икономически оператори с различни сфери на дейност. Дейностите по № 1 и № 8 са съществено отличаващи се от останалите (№ 2 - № 7 и № 9), поради което е следвало да бъдат възложени в отделна обществена поръчка или поне при обособени позиции по проведената такава. Наред с това е установил, че в утвърдената методика за оценка на предложенията по подпоказатели ТП. 1. 1. и ТП. 1. 2. са използвани субективни понятия и изрази като "необходимост", "относимост", "гарантиране на качеството" и "логически обоснован", които не позволяват извършването на обективно оценяване, не дават необходимата яснота и предвидимост. Констатирано е и че по втория показател е изискано представянето на допълнителен документ, съдържащ описание на взаимоотношенията между дейностите, което е в нарушение на предвидената в закона недопустимост на оценяването на пълнотата и начина на представяне на информацията. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспорения административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби, както следва: чл. 2, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, и чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, квалифицирани като нередност по т. 12 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередностите, обосноваващи определянето на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатото от нарушението правоотношение. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередности по т. 11, б. "а" и т. 12 Наредбата. Приел е, че административният орган е дал неправилна правна квалификация на първата група нарушения. Вместо разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, касаеща съответствието на техническата спецификация със закона и нямаща отношение към възможността за разделяне на поръчката на обособени позиции, според съдебния състав, възложителят е следвало да посочи нормата на чл. 46, ал. 1 ЗОП. Именно тя съответства на цитираната точка 12 Наредбата. По същество съдът е приел, че въпросът относно целесъобразността на разделянето е в оперативната самостоятелност на възложителя, който не е изложил съображения относно преценката си за неразделянето на процесните дейности в отделни обособени позиции. Това обстоятелство обаче е счетено за ирелевантно, доколкото неправилността на правната квалификация е достатъчно основание за отмяна на акта в тази му част. Първостепенният съд е приел твърденията за незаконосъобразност на методиката за оценка за неоснователни. Използваните термини са с общоупотребимо значение, на словосъчетанието "логически обоснован" е дадена конкретна дефиниция в документацията, субективността на поставените изисквания не е недопустима, а е следствие от предоставената оперативна самостоятелност на възложителя при определянето им. Според съда не се установява и нарушение на недопустимостта на оценяването пълнотата на информацията. С тези съображения решаващият съд е отменил обжалвания административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Наличието на две, вменени от административния орган, групи нарушения и същностното различие помежду им обуславя разделното им разглеждане в изложението. По отношение на твърденията за нарушения на чл. 2, ал. 2, вр. 49, ал. 1 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 12 от приложение № 1 към Наредбата, допуснати чрез групирането на различни по своята същност дейности в един предмет на възлагане, без разделянето му на обособени позиции: Като краен резултат обжалваното решение в тази част е правилно. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят в частта относно приложимия текст от ЗОП, но не и в тази относно субсумирането на установените факти под хипотезата на нередност по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Съдът не е отчел и наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато чрез неуведомяването на бенефициера за преквалифицирането на нарушенията. Правилен е изводът на АС - Хасково, че посочената в акта норма на чл. 49, ал. 1 ЗОП е неотносима и в този смисъл неприложима към фактическите констатации на административния орган. В редакцията й към момента на издаването на оспорения административен акт – 4.06.2020 г., същата определя характеристиките на техническите спецификации и няма отношение към дефинирането на предмета на поръчката и възможността за неговото разделяне на обособени позиции. Както съдът правилно е посочил, релевантната норма в случая е тази на чл. 46, ал. 1 ЗОП, т. к. именно в нейното съдържание е регламентирана преценката на възложителя относно разделянето на дейностите, включени в предмета на поръчката, на обособени позиции. Несподелим е обаче изводът на първостепенния съд относно квалифицирането на нарушенията по състава за нередност, описан в т. 12 от Приложение № 1 към Наредбата. Към датата на постановяване на процесния индивидуален административен акт – 4.06.2020 г., действащата редакция на Наредбата е тази, след изменението и допълнението, извършени с бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 6.03.2020 г. Текстът на точка 12 от Приложение № 1 към Наредбата в описаната й редакция касае случаи, при които предметът на поръчката е недостатъчно или неточно определен. Според дадената в графа 2 от Приложение № 1 към Наредбата конкретизация на нередността следва, че описанието в обявлението за обществена поръчка и/или в документацията за поръчката следва да е недостатъчно или неточно и да не позволява на потенциалните кандидати или участници да определят изцяло предмета на поръчката, което ограничава участието на лицата и нарушава конкуренцията. С оглед описаното съдържание на т. 12 от Приложение № 1 към Наредбата и доколкото основното твърдение на ръководителя на УО (РУО), послужило като основание за издаването на акта му, се свежда до констатацията, че възложителят е следвало да раздели предмета на обществената поръчка, т. к. същият съдържа дейности, същностно различни една от друга, които могат да бъдат изпълнени от икономически оператори с различни сфери на дейност, следва извод, че е налице различие в правопораждащите състава по т. 12 Наредбата факти и установените такива от административния орган. Съдът обаче е обвързан от посочената правна квалификация и няма правомощието да дава собствена такава, защото по този начин би променил целта, която преследва издателя на акта с неговото постановяване, което е недопустимо. Когато посочената в акта правна норма е неотносима към установените факти, както е в случая, т. к. твърденията за незаконосъобразност на общото възлагане на предмета на процесната обществена поръчка не кореспондират, нито с хипотезата на посочения текст от ЗОП (чл. 49, ал. 1 ЗОП), нито с тази на нередността по т. 12 от Приложение № 1 към Наредбата, дължимата съдебна проверка е препятствана, а актът подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 АПК. В хода на дължимата проверка за спазването на административнопроизводствените правила от РУО, извършена в контекста на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК и с оглед задължителния обхват на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд установи наличие на още едно основание, обосноваващо извод за наличие на порок на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган, разполагащ с правомощието да определи финансова корекция при установяване на основание за това, по силата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е императивно задължен да осигури възможност на бенефициера да изложи своите съображения относно направените изводи за наличие на нарушения. Неизпълнението на тази процедура винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, т. к. правото на получателя на помощта да възрази срещу констатациите на засягащия го акт, е не само законово регламентирано, но и изрично изведено като основен принцип в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) – т. 36 и 37 от Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU: C: 2008: 746. СЕС е наложил императива правните субекти да бъдат изслушани преди спрямо тях да се издаде акт, налагащ им неблагоприятна мярка, като общо правило в правото на Съюза, независимо дали това право изрично е предвидено в съответния акт, регламентиращ процесните правоотношения. В практиката си Съдът изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" (Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 38; решение от 01 октомври 2009, Foshan Shunde, С-141/08, EU: C: 2009: 598, т. 83). По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В контекста на представените по делото доказателства и при съобразяване цитираната съдебна практика следва, че органът не е изпълнил задължението си да даде възможност на бенефициера да изложи становището си по наведените констатации, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от изпратеното от административния орган уведомително писмо, нарушенията са подведени под хипотезата на т. 11, б. "а" Наредбата за посочване на нередности. В депозираното възражение бенефициерът е изложил съображенията си, при анализ на фактите с оглед фактическия състав именно на нередността по т. 11, б. "а" Наредбата. Същевременно, в акта за определяне на финансовата корекция нарушенията са преквалифицирани по т. 12 Наредбата. Липсата на осигурена възможност за представяне на възражения по този състав на нередността въз основа на възприетите съображения, опорочава акта. Обстоятелството, че на бенефициера веднъж вече е изпратено уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ не санира нарушението, т. к. е необходимо при всяка преквалификация на нарушенията, да му се осигурява възможност за защита. За пълнота настоящият състав на Върховния административен съд счита за необходимо изрично да подчертае, че дейностите, свързани с изготвяне на документации по обществени поръчки, както органът правилно сочи, са съществено различни от останалите такива, включени в предмета на процесната обществена поръчка с номера, както следва: № 1 - № 7 и № 9. Те предполагат различна компетентност, съответно състав от експерти, и действия по изпълнението им, в сравнение с останалите, което обуславя необходимостта от отделното им възлагане чрез разделяне предмета на обществената поръчка на обособени позиции. По изложените съображения крайният извод на АС - Хасково за незаконосъобразност на акта в тази му част е правилен. По отношение на твърденията за нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 и чл. 33 ППЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата, допуснати чрез утвърждаването на незаконосъобразна методика за оценка на предложенията, включваща субективни изрази и понятия и предполагаща задължение за представяне на допълнителни документи, допринасящи за присъждане на по-висок брой точки: Решението на АС - Хасково е неправилно в тази им, част. Касационната инстанция не споделя извода за допустимост на субективизма при оценяването на офертите на участниците в процедурата по възлагане на обществени поръчки по ЗОП. Той е изрично ограничен с нормите, съдържащи се в чл. 70, ал. 7 ЗОП, видно от чието предписание в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Съгласно утвърдената методика за оценка на предложенията, комплексната оценка представлява сбор от точковия актив, получен по Техническото предложение (ТП), умножен по коефициента 70 %, и от този, получен за Ценовото предложение, умножено по 30%. Техническото предложение се получава като се сумират точките по ТП1 и ТП2. Подпоказателят ТП1 представлява сбор от ТП1. 1, ТП1. 2 и ТП1. 3, където ТП1. 1. е показател, отразяващ качеството на предложената Методика за организация и управление на поръчката, ТП1. 2 – показател, отразяващ качеството на предложения "Детайлен план - график" за изпълнението на дейностите и съставните им задачи, а ТП1. 3 – показател, отразяващ качеството на предложените от участника методики за изпълнение на дейностите. За да получи 1 точка по ТП1. 1, участникът трябва да е предложил методика, отговаряща на минималните изисквания на възложителя и включваща организация на изпълнението, структура на екипа, начини на взаимодействие с възложителя, както и управление на качеството. Следва да е предложил методи за изпълнение, но да не е обвързал предложението си с гарантиране на качеството и да не е обосновал необходимостта, съответно относимостта им към реализирането на резултатите от обществената поръчка. С 4 точки ще бъде оценяван участник, който е представил предложение, отговарящо на изискванията за присъждане на една точка, но в допълнение следва да е разработен частично начинът на прилагане на изискуемата методика за управление на поръчката, да са описани методите за изпълнение, но някои от тях да не са обвързани с гарантиране на качеството. Максималният брой от 8 точки се присъждат на участник, чиято оферта отговаря на изискванията за присъждане на 4 точки, но също така в нея е разработен начинът на прилагане на методиката и е обосновано как чрез нейното прилагане ще се постигнат очакваните резултати, предложени са методи за изпълнение и е обоснована необходимостта и относимостта им към реализиране на резултатите от обществената поръчка и всеки от тях е обвързан с гарантиране на качеството. Оценката по подпоказател ТП. 1. 2. отразява качеството на предложения "Детайлен план-график" за изпълнението на дейностите и се формира в зависимост от това, дали същият е логически обоснован и дали е представено описание на взаимоотношението между дейностите, съдържащи се в предложената Програма за изпълнение на предмета на поръчката. Ако графикът отговаря на минималните изисквания на възложителя, но не е логически обоснован и липсва описание участникът ще получи минималния брой точков актив (1 точка). Ако в допълнение към това, съдържа и дейностите и задачите, необходими за изпълнението на договора по начин, който позволява точното и навременно изпълнение, и е логически обоснован, но без да съдържа описание на взаимоотношението между тях, се присъждат 3 точки. Максималният брой от 5 точки се присъжда на участник, представил детайлния план-график, който съответства на минималните изисквания на възложителя, съдържа необходимите задачи, логически обоснован е и има описание на взаимоотношението между дейностите. Правилен е изводът на административния орган за наличие на неясни оценъчни понятия в съдържанието на заложените по показатели ТП. 1. 1. и ТП1. 2. от утвърдената методика надграждащи компоненти, които биха могли да доведат до субективизъм при оценяването от страна на членовете на помощната комисия. Така утвърденият механизъм не осигурява обективно оценяване на офертите, а в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката - нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП. Словосъчетанието "с гарантиране на качеството" е неясно. Според значението на думата "качество", определено в Тълковния речник на българския език, същата означава "степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде". При липса на означение какво е състоянието, което трябва да се постигне, "което трябва да бъде", за да се счита изпълнено изискването на възложителя, за потенциалните участници е неясно по какъв начин следва да съставят офертата си, респ. какъв на брой точков актив биха получили при конкретни нейни параметри. В зависимост от състава на оценяващия орган е възможно така формулираните условия за присъждане на по-висок брой точки да бъдат възприети различно и в един случай да се приеме, че офертата съответства на условието за присъждане на 1 точка, респ. 4 точки, т. к. според членовете на комисията не е достигнато изискуемото съответствие, но в друг случай, при друг състав на комисията, на участника, предложил идентична оферта, да се присъдят 8 точки поради извод за кореспондиране на методите с необходимото качество. Аналогични изводи следват и по отношение на използваното словосъчетание "логически обоснован". Основните възражения на касатора са свързани с наличието на конкретна дефиниция, дадена за изясняване на значението му. Текстът й е следният: "такъв елемент от предложението за изпълнение, при който е налице последователна, аргументирана и убедително доказана връзка между причина и следствие". Противно на доводите в касационната жалба, дефиницията също предполага различия в тълкуванията според съответното субективно възприятие. Не е ясно кога комисията, компетентна да оцени предложените оферти, ще приеме, че е доказана причинно-следствената връзка. Използваните прилагателни имена за конкретизиране характеристиките на тази връзка, а именно – "убедителна" и "аргументирана", не са точни и конкретни, с неизменчиво значение, което да предполага абсолютна идентичност на възприятията спрямо субективните възможности на оценяващите лица. Ноторно е, че едно лице би могло да се убеди или да приеме аргументираност на конкретна ситуация или документ, по-лесно от друго. Съответно количеството на аргументите, водещи до крайния извод за аргументираност и убедителност, ще бъде различно. В това се състои и субективността на дадената дефиниция. Безспорно е и че само по себе си словосъчетанието "логически обоснован" също е с противоречиво съдържание и не дава необходимата информация на участниците относно изискуемите характеристики на графика, при които със сигурност ще се приеме, че същият отговаря на условието. Неясните условия за оценяване на офертите препятстват предвидимостта при оценяването, оказват възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и водят до липса на информираност на заинтересовани лица как да подготвят офертите си, за да получат максимален брой точки. Правният ефект от нарушаването на тези разпоредби е свързан с ограничаване на възможността на по-широк кръг заинтересовани лица да формират предварителна преценка за потенциалната си възможност за успешно представяне в процедурата и да подготвят участието си в нея. Финансовото изражение на констатираните нарушения се състои в това, че ако същите не бяха допуснати, би било възможно осигуряването на по - висока конкуренция и избор на икономически по - изгодна оферта, което от своя страна би довело до по - ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера. Допуснатите нарушения са достатъчно основание за обосноваване на извод за наличие на нередност по т. 11, б. "а" Наредбата. Доколкото обаче в акта си органът твърди, че и използваните понятия "необходимост" и "относителност" съставляват нарушения на посочените разпоредби от ЗОП, регламентиращи условията за законосъобразност на показателите за оценка на предложенията, настоящата касационна инстанция намира за необходимо да посочи следното: Използваните термини "необходимост" и "относителност" в съдържанието на показател ТП. 1. 1 от методиката не са неясни. Те са познати на средностатистическия българин и притежават общоупотребими значения. Така например понятието "необходимост" означава нужда, потреба, потребност, наложителност, а "относителност" е дума, използвана като синоним на релевантност, релативност, свързаност. Да се конкретизират необходимостта и относимостта на предложените мерки с оглед очаквания резултат от изпълнението на обществената поръчка е задача, която не предполага субективизъм при оценяването. За участниците е ясно отнапред какво означава да се опише нуждата и релевантността на съответните мерки за постигането на крайния резултат. Безпредметно е даването на дефиниции на тези понятия, т. к. те не предполагат различни тълкувания. Прочитът, направен от административния орган, е неправилен, доколкото, противно на възприетото в акта, възложителят не е поискал участниците да обосноват кои методи за изпълнение за необходими и относими, а да посочат по какъв начин и по каква причина именно тези методи, които те предлагат, са относими и необходими за постигането на целения резултат. Неотчитането на тази разлика, следваща от логическия и буквален анализ на процесните изисквания, е довело до неправилност на фактическите изводи на органа, което е самостоятелно основание за неоснователност на констатациите му в тази част. Органът е изложил твърдения и за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, допуснато чрез поставянето на изискване за описание на взаимоотношенията между отделните дейности. Споделя се възражението на ответника в тази част. Посочената разпоредба не се отнася до генерална забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците, а до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота или детайлност. Незаконосъобразно се явява залагането на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлното или формалното или недостатъчно описание на дейностите/задачите. В случая за възложителя е ирелевантно дали описанието на взаимоотношенията ще бъде представено в отделен документ, или ще бъде имплементирано в съдържанието на план-графика. Именно по тази причина е неправилен изводът на РУО за оценяване пълнотата на информацията, съдържаща се в предложенията. В рамките на своята оперативна самостоятелност възложителят е поставил изискване за представяне на отделните връзки между описаните дейности, като не е обвързал представянето на някакъв допълнителен документ с присъждането на повече на брой точки при оценяването. Неправилността на изводите на административния орган по отношение на двете понятия, използвани в методиката – "необходимост" и "относителност", както и по отношение на вменените нарушения на чл. 33 ППЗОП, не влияе на крайния извод за наличие на нарушения, представляващи основание за определяне на финансова корекция. Изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 ЗОП е неправилен. Последните правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "а" Наредбата за посочване на нередности. С оглед извода за наличие на част от вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на нередността по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата, състоящ се в нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза с оглед това, че неправомерните ограничения за потенциални участници намаляват броя на кандидатите, които участват в процедурата, а максимално широкият кръг от участници е предпоставка за постигане на възможно най-благоприятни финансови резултати за възложителя и бюджета. В процесния случай доказаните нарушения биха могли да имат финансово отражение, т. к. са пряко свързани с възможностите за участие и на други лица. В решението на УО са изложени ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. По силата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, какъвто е настоящия случай, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. Аналогична е и разпоредбата на чл. 7 Наредбата за посочване на нередности, която предвижда, че се индивидуализира финансова корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което се определя една обща корекция, чийто размер е равен на най-високия приложим процент. Следвайки този законодателен подход УО е определил за първата и втората нередност финансова корекция в размер на по 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор, поради което общата финансова корекция законосъобразно е изчислена на 10 %. Броят на нарушенията не рефлектира върху размера на мярката. Касационната инстанция възприема и извода за законосъобразност на определената основа, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, финансиран изцяло със средства по ОПОС. Наличието на визираните нарушения обосновава законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Достигайки до обратен правен извод, АС - Хасково е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на община Димитровград срещу описаното волеизявление на ръководителя на УО на ОПОС за налагане на финансова корекция. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи държавна такса за образуването на касационното производство и юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (сто) лева за двете съдебни инстанции. Заплатената държавна такса е в размер на 258, 24 лева, поради което общият размер на дължимите от община Димитровград разноски възлиза на 458, 24 (четиристотин петдесет и осем лева и 0, 24 ст.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение