Решение № 1353 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Органа по назначаването в Министерство на външните работи /МВнР/ Постоянен секретар, против Решение 2965 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 10982/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като определени при явно несъответствие между размера им и усилията на защитата при упражняване на процесуални правила. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Канакиев, който поддържа касационната жалба по съображения в писмени бележки, които представя. Ответникът по касация А. Войников оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В съдебно заседание ответната страна не се явява лично, представлява се от адв. Димитрова, която поддържа писмения отговор и моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на касационен контрол решение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед Т-2182/04.10.2021 г. на Постоянен секретар на МВнР, с която на основание чл.82, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ А. Войников е преназначен на длъжността Дипломатически служител - III степен в МВнР Дирекция Външнополитическо планиране, информация и координация, отдел Планиране, отчетност и проекти, с дипломатически ранг Трети секретар, в ЧАСТТА относно определеното му възнаграждение в размер на 980,10 лева, върнал е делото като преписка на касатора за съобразяване на акта със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона съгласно мотивите на решението и Министерството на външните работи е осъдено да заплати разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определената със заповедта, основна заплата на жалбоподателя е в нарушение на задължението на органа по назначаването по чл.67, ал.4 от ЗДСл. да определи индивидуалния й размер, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Констатирано е, че определената на дипломатическия служител Войников основна заплата е в противоречие с изискванията на чл.10, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени със Заповед ЧР-95-00-245/13.09.2017 г. на Министъра на външните работи, в актуалната му редакция към 11.10.2021 г. Посочил е, че за длъжността Дипломатически служител III степен съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1, т.1 от Вътрешните правила е предвидена размер на компонентата за заеманата длъжност - 1422 лв., а съгласно Приложение 6 към чл. 10, ал.1, т.2, 3 и 4 за същата длъжност е предвидена добавка в размер на 115 лв. за дипломатически ранг, а по т.2 и 4 от приложението са предвидени и добавки за владеене на чужд език и научна степен. Според първоинстанционния съд основната заплата за заеманата от А. Войников длъжност Дипломатически служител III степен, с дипломатически ранг - Трети секретар, към датата на оспорената заповед, следва да бъде най- малко 1537 лв. без добавка за чужд език и научна степен. Счита, че след като Министърът на външните работи чрез цитираните по-горе вътрешни правила е определил фиксиран размер по чл.10, ал.1 на компонентите на индивидуалната работна заплата за заемана длъжност в Централното управление на министерството, в което е преназначен служителят, то издателят на оспорената заповед няма никакво право на различна преценка за размера на който и да е от компонентите на индивидуалната основна заплата на дипломатическите служители от Централното управление на МВнР, поради което е отменил като незаконосъобразна оспорената част на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. Правилни са изводите на АССГ за несъответствие на процесната заповед в частта, в която на служителя е определено основно месечно възнаграждение в размер на 980,10 лева, с нормативните изисквания. Независимо, че основното възнаграждение на Войников за съответната му длъжност е определено в рамките на минимума от 650 лв. и максимума от 1980 лв. за длъжностите в длъжностно ниво В5 по класификатора на дипломатическите длъжности, съгласно приложение 2 към чл.4 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/ за 2021 г., както правилно е приел в решението си АССГ, този размер не съответства на изискванията на чл.10, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата в МВнР. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалната основна месечна заплата на дипломатическите служители в Централно управление на МВнР се определя като се отчитат 4 компонента: за длъжност, за притежавания дипломатически ранг на служителя, за научна степен и за езикова квалификация. Съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1, т.1 от Вътрешните правила размерът на компонентата за длъжността Дипломатически служител III степен, с ранг Трети секретар, на която е преназначен А. Войников, е 1422 лева, като за същата длъжност съгласно Приложение 6 е предвидена добавка в размер на 115 лева. След като органът по назначаване с утвърдени вътрешни правила се е ангажирал да определи размера на месечно възнаграждение на служителите в Министерството на външните работи, то същият следва да ги спазва. Безспорно установено е, че с процесната заповед А. Войников е преназначен на длъжност в Централно управление на МВР, различна от заеманите от него преди това длъжностни в системата на МВнР. За всяка от длъжностите, на които е бил преназначаван служителя Войников са били определяни различни месечни възнаграждения, в зависимост от мястото и структурата на заеманата от него длъжност. Правилни за изводите на съда, че след прекъсване на командироването си в задгранично представителство в Солун, Войников е бил преназначен на нова длъжност в Централно управление на МВнР, поради което месечното му възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 10, ал.1 от Вътрешните правила. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че определената със Заповед Т-2182/04.10.2021 г. основна заплата на А. Войников е в нарушение на задължението на органа по назначаването по чл.67, ал.4 от ЗДСл. да определи индивидуалния й размер, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, което я прави незаконосъобразна. Касационната жалба, в частта, с което се оспорва решението на първоинстанционния съд досежно присъдените в полза на на жалбоподателя разноски, с възражение, че размерът на адвокатския хонорар е необосновано висок, има характер на искане за изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК и следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по този ред. По изложените съображения при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1300 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като бланково такова, без отчитане действителната правна и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение