Решение № 6775 от 22.6.2023 г. на ВАС, V о.

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Станков, чрез пълномощник адв. Стоянова, против решение 1914/22.03.2022 г., постановено по адм. дело 12300/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. 01-6500/7839 от 11.05.2017 на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2013. В касационната жалба са развити доводи за нищожност на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 1 от АПК, както и за неправилност на същото поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при неспазване на дадените от Върховния административен съд (ВАС) в решение 15138 от 08.12.2020 г. по адм. дело 8115/2020 г. указания по тълкуване и прилагането на закона при повторнотo разглеждане на делото. Изложени са съображения, че съдът е постановил съдебния акт в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Иска се прогласяване нищожността на съдебното решение, алтернативно да се отмени като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител юрисконсулт Велева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност, като моли същото да бъде редуцирано до нормативно определения размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано във връзка с решение 15138/08.12.2020 г. постановено по адм. дело 8115/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 1267/24.02.2020 г. по адм. дело 7075/2017 г. по описа на АССГ и делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови обжалваното решение, административният съд е взел предвид, че с уведомителното писмо, предмет на оспорване, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. -изх. 01-6500/7839 от 11.05.2017 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, е постановен частичен отказ за финансово подпомагане на земеделския производител Ц. Станков, до пълния претендиран от него размер, като е отказано подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 11 броя от заявените БЗС, по схемата за национални доплащания на площ (СНДП) за 1 брой БЗС и за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) за 9 от заявените БЗС-та. съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения и е в съответствие с материалния закон. В тази връзка, позовавайки се на заключението на вещото лице инж. С. Коен, е изложил съображения, че част от площите, определени като недопустими за подпомагане излизат извън границите на определения със заповед на министъра на земеделието и храните допустим слой площи за 2013 година, както и че след провеждане на процедурата по изясняване на двойно заявени площи, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, да отстрани констатираното застъпване на площ, като се е разписал в графата за отказ от застъпената площ. В заключение първоинстанционниятн съд е приел, че административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорената част от уведомителното писмо и е отхвърлил жалбата срещу акта като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, при ясно изразена воля на съда и при спазване на указанията, дадени в мотивите на решение 15138 от 08.12.2020 г. по адм. дело 8115/2020 г. по описа на ВАС, поради което оплакването на касатора за нищожност на съдебното решение е неоснователно. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт след като е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Безспорно установено е, че с Уведомително писмо изх. 01-6500/7839 от 11.05.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл повторно по цялото заявление на Ц. Станков с УИН [номер]/16.04.201З за подпомагане по различни схеми и мерки за 2013 г. съобразно дадените с влязло в законна сила решение 504/29.01.2016 г. на АССГ указания по тълкуване и прилагане на закона. При издаване на административния акт са спазени корекциите, направени по заповед на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. относно границите на коригирания слой площи, допустими за подпомагане за 2013 г. по отношение на четири от заявените за подпомагане парцели. Правилно е установено, че освен недопустимите площи в резултат на излизането им извън границите на допустимия слой се установяват и недопустими площи в резултат на установени и неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания. По заявлението на Станков са констатирани застъпени площи в шест от заявените тридесет парцела. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е постановил съдебния акт в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като по отношение на БЗС 041618-309-1-1 касаторът притежава документ за собственост, който не е обсъден от административния орган при издаване на процесното уведомително писмо. По делото е установено, че за спорния парцел е констатирано застъпване по отношение на имот с кадастрален номер 55871-331-018 и е със земеделския стопанин В. Евгениев. Двамата земеделски стопани са надлежно уведомени за настъпилите обстоятелства. В процедурата по изясняване на застъпванията, Ц. Станков е отказал застъпването, като се е разписал в графата за отказ от застъпена площ. В резултат от това застъпването е останало като неразрешено за подпомагане и за двамата земеделски стопани. След разрешаване на застъпванията в съответствие с актуалната нормативната уредба като недопустима за подпомагане площ за жалбоподателя е оставена 0.16 ха. Договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.24, ал.1 лот Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и скици към него е представен едва на 01.06.2017 г. с подаване на жалбата срещу уведомителното писмо от 2017 година, поради което късното подаване на документа не може да санира липсата на такъв към момента на установяване на застъпването през 2013 година. Правилно първоинстанционният съд е приел, че недопустимата за парцела площ от 0,16 ха е определена коректно от административния орган, като неизпълнение на процедурата по чл. 17 от Наредба 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Правилнопървоинстанционният съд е установил, че площите са били определени като недопустими за подпомагане по заявлението на касатора поради факта, че техните граници излизат извън определения със заповед на министъра на земеделието и храните, допустим за подпомагане слой за 2013г. , както и поради установени застъпвания за които не са били представени съответните документи и които не са били решени в полза на жалбоподателя. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,