Решение № 10399 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 262/2012 г.

Решение № 10399 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 262/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 832/02.11.2011 г., постановено по адм. д. № 562/2011 г. Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Петър Йорданов Петров, в качеството му на ЕТ "АИППМП д-р Петър Петров" гр. София против писмена покана за възстановяване на заплатени средства за МДИ изх. № 29-01-2354 от 31.08.2010 г. на директора на РЗОК-София област в размер на 623,79 лв. като неоснователна. Осъдил е Петър Йорданов Петров, в качеството му на ЕТ "АИППМП д-р Петър Петров" гр. София да заплати на РЗОК-София разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от д-р Петър Йорданов Петров с оплакване, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди наличие на допуснати от директора на РЗОК - София нарушения на материалния и на процесуалния закон, като съдът необосновано не е приел възраженията му за тези пороци. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с пълномощник адв. Димитрова, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РЗОК - София, редовно призован, не се представлява, постъпило е писмено становище от ст. юрисконсулт Кронева, в което оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи по правната същност на писмената покана и на регулативните стандарти, чието надвишение от страна на изпълнителя на медицинска помощ, е довело до издаване на процесния административен акт. Касае за хипотезата на получаване на суми без правно основание, което не е в резултат на извършено нарушение по НРД-2006 г., и съответно, че разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006. Неоснователен е доводът в касационната жалба за необсъждане от съда на възраженията на страната относно срока на съобщаване на РС за IV-то тримесечие на 2009 г. В мотивите на обжалваното решение съдът изрично е отразил, че регулативните стандарти са съобщени на изпълнителя на медицинска помощ с протокол № 4 от 29.10.2009 г., което е станало срещу подпис на изпълнителя и той е имал възможност да съобрази техния размер в хода на оставащите месеци. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е проследил спазването на процедурата от страна на административния орган във връзка с извършването на финансова проверка на лечебното заведение. В заповедта са определени видът, обхватът и задачата на проверката, както и срокът, в който тя трябва да бъде извършена. По делото не е спорно, че жалбоподателят е запознат с направените при проверката констатации, обективирани в съставените Финансов протокол и Протокол за неоснователно получени суми и е подал възражение срещу тях пред директора на РЗОК-София. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите и правни основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за IV-то тримесечие на 2009 г. за медико-диагностични дейности (МДИ), назначени с бланка МЗ-НЗОК № 4 в резултат на назначения извън разрешените назначения и задължения за компенсиране на РС, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 от Приложение № 16 на Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. В мотивите на оспорената писмена покана подробно са описани фактите по спора, съобразена е възможността за допустимо превишение броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти, обоснован е размерът на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 и т. 441 от решение № РД-УС-04-17/2009 г. Неоснователен е доводът в касационната жалба за липса на правно основания за издаване на оспорения акт, позовавайки се на нормата на чл. 76а от ЗЗО, в сила от 01.01.2010 г. и извършването на проверка през 2010 г. за дейност, осъществена през 2009 г. при действието на НРД 2006 г., отменен и заместен с НРД 2010 г., в който не е предвиден ред за извършване на проверки. В административния акт са посочени като основание за издаването му чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, регламентиращи осъществяването на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори. Посочен е размерът на констатираното превишение, извън разрешеното надвишение от 10%, от 623,79 лв., които като щета на НЗОК подлежат на възстановяване на основание чл. 37, ал. 3 от Индивидуалния договор № 23-9323/12.02.2009 г., подписан от жалбоподателя. Според текста на цитираната норма - изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Не съставлява нарушение от страна на административния орган извършване на проверката през 2010 г., осъществяването на контрол по дейността на изпълнителя на медицинска помощ не е обвързан с конкретен срок, а съответствието на акта с материалния закон се преценява съобразно действащите разпоредби към момента на изпълнение на дейността. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. В касационната жалба се развиват възражения по размера на сумите за възстановяване, както и твърдение, че не са получени. Касационната инстанция преценява правилността на обжалваното решение при установената пред първата съдебна инстанция фактическа обстановка, поради което страната е следвало да защити и докаже твърдението си пред АС-София област, доколкото в чл. 209 от АПК не е въведено като касационно основание непълнота на доказателствата. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,