Решение № 5240 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2008 г.

Решение № 5240 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ББСС" ООД - гр. София, срещу решение № 554 от 28.05.2008 г., постановено по адм. дело № 101 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 21402141 от 01.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 2044 от 06.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неоснователно не му е признато правото на данъчен кредит по доставките от "Джи Кънсалтинг" ООД и "Лакарт" ООД, като неправилно според него съдът приема по отношение на първата доставка, че датата на възникване на данъчното събитие е фактическото завършване на услугата, като счита, че това е датата, на която е съставен протоколът за приемане и предаване. По отношение на втората доставка твърди, че датата на завършване на услугата е след датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС . По подробни съображения в този смисъл моли да се отмени решението и да се постанови друго по същество, с което да се уважи жалбата му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Кръстева, моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно с присъждане на юристконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за частично основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на "ББСС" ООД - гр. София, против РА № 21402141 от 01.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 2044 от 06.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. С обжалвания акт не е било признато на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по доставките, извършени от "Джи Кънсалтинг" ООД по фактура № 106 от 27.12.2006 г., и по фактура, издадена от ООД "Лакарт" - № 2994 от 22.11.2006 година. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че страните не спорят относно начисляването на данъка по процесните фактури от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и по обстоятелството относно датата на вписване на жалбоподателя в търговския регистър - 08.02.2006 г., и датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - 23.10.2006 година. Не е било спорно и обстоятелството, че издадената от "Джи Кънсалтинг" ООД фактура е включена в дневника за покупки и в СД за периода м. 12.2006 г., както и че разплащането по доставката (стойност и ДДС) е извършено изцяло по банков път. Спорен по делото е бил моментът на възникването на данъчното събитие. Във връзка с този спор жалбоподателят е поддържал, че датата на възникване на данъчното събитие е след датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - тогава, когато е бил издаден констативен протокол от 27.12.2006 г., с който е предадена и приета от възложителя фактурираната услуга. Органът по приходите и съдът, предвид това, че по силата на договора се касае до месечни консултации, които са устни по горещи теми на социалнополитическата обстановка в страната и за всяка от които е бил подписван отделен приемателно-предавателен протокол, като на всеки е отбелязвано, че с приемането и предаването на устните консултации условията за съответния месец се считат изпълнени и страните нямат претенции една към друга, са приели за неоснователно възражението на касатора, че датата на възникване на данъчното събитие е окончателното приключване на договора, и за дата на данъчното събитие приемат датата на фактическото извършване на всяка от услугите, т. е. съответните дати, на които са съставяни приемателно-предавателните протоколи за всеки един от месеците. Тъй като тези данъчни събития са настъпили преди регистрирането по ЗДДС , приемат, че не е налице условието за признаване на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по издадената от "Лакарт" ООД фактура съдът е приел, че тя е за посреднически услуги за набиране на клиенти по договор от 01.03.2006 г. между жалбоподателя като възложител и "Лакарт" ООД в качеството му на изпълнител. Съгласно т. 3 от договора дължимото възнаграждение се уговаря за всеки отделен случай в зависимост от размера на договорените с помощта на изпълнителя работи и сложността на извършването им. По делото е била приета като доказателство опростена фактура, издадена на 26.02.2006 г., т. е преди датата на договора и преди регистрацията на дружеството жалбоподател по ЗДДС . С оглед тези доказателства съдът приема, че данъчните събития по представените посреднически услуги са настъпили преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, тъй като договорите между "ББСС" ООД и останалите клиенти са сключени преди тази дата, като съответно са били издадени фактури на 17.10.2006 г. за клиента Дарик радио, на 23.02.2006 г. - за клиента "ПР енд медия", и на 06.04.2006 г. - за клиента "Каменица" АД. Предвид това съдът е приел, че правилно ревизиращите органи са направили извод, че за получателя по доставките "ББСС" ООД, който не е бил регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие, не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която настоящият състав счита като правилно установена, съдът е направил законосъобразни изводи по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по отношение на втората фактура, издадена от "Лакарт" ООД, и неправилни изводи по отношение на първата фактура, издадена от доставчика "Джи Кънсалтинг" - № 106 от 27.12.2006 г., с данъчна основа 26 469, 96 лева. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: Основателен е касационният довод, че данъчното събитие за първата фактура е настъпило след регистрацията на дружеството по ЗДДС и за тази фактура са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 24 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стока или услуга, а в чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС е предвидено кога възниква данъчното събитие, което е основание за начисляване на данъка. Данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати: по т. 1 - датата на прехвърляне на право на собственост или на друго вещно право или завършването на услугата, или по т. 2 - датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Според чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, касаещ специфичните случаи на възникване на данъчно събитие, при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение датата на възникване на данъчното събитие е датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Видно от клаузите на договора, сключен между жалбоподателя като възложител и изпълнителя "Джи кънсалтинг" ООД, в случая се касае до периодични доставки - "месечни консултации". Независимо че предоставените консултантски услуги ще се оформят чрез приемателно-предавателни протоколи, то е договорено, че плащането за тях ще се извърши еднократно - не по-късно от 31.12.2006 година. Предвид това е издадена една-единствена фактура - № 106 от 27.12.2006 г., за която не се спори, че е включена в ДП и в СД за м. 12.2006 г., данъкът по нея е начислен и съответно е извършено на тази дата плащане по банков път. Предвид това неправилно съдът, без да прецени всички клаузи по договора, приема, че не се касае до периодични доставки по смисъла на чл. 26 ЗДДС (отм.), и е определил данъчното събитие предвид общата разпоредба на чл. 25 ЗДДС. Ето защо в тази част решението следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният РА в тази част. В останалата част решението е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи, като с оглед разпоредбата на чл. 25 ЗДДС (отм.), вземайки предвид сключените договори между жалбоподателя и клиентите "Дарик радио", "ПР енд медия" и "Каменица" АД, е определил датите на възникване на данъчното събитие за всяка една от сделките, съответно на 17.10.2006 г., 23.02.2006 г. и 06.04.2006 г., т. е. всичките преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - 23.10.2006 година. Съответно е направен обоснованият извод за липса на основание за приспадане на данъчен кредит по тези доставки на основание чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.). Ето защо в тази част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - първо отделение,