Решение № 3540 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Павлов, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Владимиров, срещу решение 45 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 454/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1920з-315/01.12.2022 г., издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник. Касационният жалбоподател Павлов оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че е осъществил проявата на спортно хулиганство, описана в заповедта. Признава, че е бил на територията на стадиона, но не и в буферната зона между сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна. Намира, че неправилно съдът е кредитирал показанията на полицейския служител, автор на сведението и свидетел по акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Същият в производството по обжалването на издаденото по случая наказателно постановление (НП) през Районен съд Перник по НАХД 1901/2022 г. е заявил, че не може да посочи какво е хвърлял Павлов, тъй като в този момент между агитките летели камъни, парчета дърво и какво ли още не. Освен това НП е било отменено от районния съд поради недоказаност на деянието. Заявява, че други уличаващи го доказателства липсват, а административният съд погрешно е интерпретирал показанията на доведените от него за разпит свидетели. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и на потвърдената с решението заповед. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на Първо РУ Перник при ОДМВР Перник, чрез юрисконсулт С. Стефанова, представя писмен отговор в който по подробно изложени съображения оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд Перник е заповед 1920з-315/01.12.2022 г. на началника на Първо РУ Перник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 21, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на Д. Павлов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Съдът е установил от събраните по делото доказателства, че заповедта е издадена за това, че на 26.11.2022 г., около 14.50 часа в гр. Перник на стадион Миньор, при провеждане на футболната среща от турнира Сезам - Купа на България между отборите на ФК Миньор Перник и ПФК Берое Стара Загора, Павлов се намирал в буферната зона между сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна като хвърлял предмети (камъни) в посока към сектора за гостуващи фенове. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Й. Йорданов - младши инспектор към Първо РУ Перник при ОДМВР Перник, автор на сведението и свидетел по съставения АУАН, който в служебно качество присъствал на проведената футболна среща на 26.11.2022 г. При разпита си той е заявил, че осъществявайки охрана на футболните съдии се намирал на пистата под агитката на ФК Миньор. Конфликтът между феновете възникнал след като две-три ракети от агитката на гостите полетели и паднали в агитката на домакините. Много от феновете на ФК Миньор тръгнали по посока другата агитка, преминали през буферната зона и започнали да хвърлят различни предмети, като от другата агитка също хвърляли предмети. Свидетелят Йорданов се качил в буферната зона да помага на колегите си да приберат обратно агитката, като тогава видял Д. Павлов да хвърля различни предмети. Разпознал го по физиономия, тъй като и друг път са били заедно на мачове. Тези показания са кредитирани като обективни, достоверни и лишени от заинтересованост. Йорданов е бил очевидец, като е възприел непосредствено извършването на деянието - хвърляне на предмети и е разпознал Павлов като негов автор. Показанията на доведените за разпит от жалбоподателя свидетели Ч. Сотиров и Б. Михайлов са преценени през призмата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като дадени за да обслужат защитната теза на Павлов, че е присъствал на мястото, но не е хвърлял предмети. Аргумент за това е намерен в обстоятелството, че и спрямо тях са съставени АУАН и наложени ПАМ за същото деяние. Всъщност с показанията си тези двама свидетели потвърждават всички факти посочени от Йорданов с изключение, че Павлов е хвърлял предмети. Те потвърждават дори това, че Павлов е бил в буферната зона по време на инцидента, когато агитката на ФК Миньор тръгнала към публиката на ПФК Берое, но полицейските служители ги спрели именно в буферната зона. В противоречие с техните показания сега в касационната жалба Павлов отрича да е бил в тази зона. Последното потвърждава правилността на извода на първоинстанционния съд, че събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства не разколебават стойността на показанията дадени от свидетеля Йорданов. При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, същата е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. По изложените съображения е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в хвърлянето на предмети. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ. Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Павлов, а именно установено е, че на 26.11.2022 г., около 14.50 часа в гр. Перник на стадион Миньор, при провеждане на футболна среща между отборите на ФК Миньор Перник и ПФК Берое Стара Загора, Д. Павлов е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ, изразяваща се в хвърлянето на предмети. В допълнение, следва да се има предвид, че както ПАМ, така и наказателното постановление са издадени на основание данните в АУАН 118329 от 01.12.2022 г., съставен от полицейски инспектор към Първо РУ Перник при ОДМВР Перник, като в производството пред Районен съд Перник е разпитан също свидетелят Йорданов, който е потвърдил посочените фактически обстоятелства, които са послужили и за издаването на ПАМ, включително хвърлянето на предмети от страна на Павлов. Правилно съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ. Представените в настоящото производство доказателства, че издаденото на основание съставения АУАН наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателното постановление е отменено на процесуално основание, основно поради допусната грешка в правната квалификация, а не поради недоказаност на деянието. Нарушението по акта е било по чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ, т. е. същото като в процесната заповед, а квалификацията по НП погрешно е извършена по чл. 21, т. 11 ЗООРПСМ, която е относима за друг тип нарушения - използването на посочените в т. 9 от същия член вещи, предмети и вещества, а именно: носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Приетото в решението на Районен съд Перник, на което се позовава касаторът, че свидетелят Йорданов не е конкретизирал какво е хвърлял Павлов, тъй като в този момент между агитките летели камъни, парчета дърво и какво ли още не, не може да разколебае вътрешното убеждение на настоящия състав за осъществяване на деянието. Следва да се има предвид, че законът в чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ забранява хвърлянето на всякакви предмети, а не само на камъни. По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение