Решение № 7427 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2010 г.

Решение № 7427 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2010 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Пълдин Рент А Кар-2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Зл. Бояджиев" № 27, ет. 2, представлявано от управителя Спиридон Николовгенис, чрез адв. Иван Вълев, против Решение № 1318 от 13.10.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 55 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 160900551/02.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му, с която за данъчен период 2008 г. на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 29 200 лв. главница и 593,61 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за наличие на основание за непризнаване за данъчни цели на извършени разходи от РЛ в размер на 292 000 лв. Според касатора е доказано плащането по процесните разходни касови ордери /РКО/ за реално осъществени комисионни услуги в полза на РЛ от страна на Иван Любозаров Фратев; разходите са отчетени при спазване на изискванията на счетоводното законодателство и липсва основание по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат/ФР/. Съдът е приел за спорна безспорна реалността на доставките и без основание при нарушаване на правото на защита е изменил правното основание за увеличаване на ФР - по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Игнорирани са доказателства от съществено значение за решаването на спора, а именно: Протокол № 1600017879/08.07.2009 г. и годишната данъчна декларация /ГДД/ на И. Фратев. Съдът не е обсъдил изобщо оплакванията за нищожност на РА. Иска се отмяна на решението и обявяването на нищожност евентуално-отмяната на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, в частта му, с която на РА са определени посочените задължения поради увеличение на ФР за 2008 г. със сумата 292 000 лв. разходи по РКО, издадени на Иван Любозаров Фратев за извършени от последния услуги по комисионен договор от 03.01.2005 г. С договора е уговорено физическото лице Иван Л. Фратев да извърши комисионна услуга в полза на РЛ като осигури сключването на договор, съгласно който "Лидер"АД ще възложи на РЛ представителство пред органите на КАТ във връзка с всички формалности и процедури, свързани с регистриране на автомобили срещу цена /комисионна/ не по-малка от 40 лв. на регистриран автомобил. При ревизията органите по приходите, въз основа на Експертна справка на ОД на МВР Пловдив, приели, че подписите на получателя на РКО ордери не са автентични, поради което плащането на сумите по документите не е доказано, съответно налице е основание по чл. 77, ал. 1 вр. чл. 42, ал. 1 ЗКПО за увеличаване на ФР с тези суми. В потвърждаващото РА Решение на директора на Д"ОУИ", е прието, че клаузите на процесния комисионен договор са много общи и от събраните доказателства не може да се установи каква конкретна работа е извършена от комисионера и как са определени размерите на платените по ордерите суми, поради което не е доказано реалното извършване на услуги от страна на комисионера по договора от 03.01.2005 г. Прието е, поради това, че на осн. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО процесните разходи не са документално обосновани и не следва да се признават за данъчни цели. На осн. чл. 42, ал. 1 от ЗКПО процесните разходи не следва да се отчитат за 2008 г., поради което налице е основание по чл. 77, ал. 1 ЗКПО за увеличение на ФР. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел, че плащането по РКО е доказано, но че липсват доказателства за реалното извършване на платените комисионни услуги, което е основание за увеличение на ФР по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. По ал. 2, т. 4 на текста за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. На осн. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. На осн. чл. 42, ал. 1 ЗКПО, разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно чл. 77, ал. 1 с. з., разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Неоправдано е касационното оплакване за несъобразяване на нищожността на РА поради възобновяване на ревизионното производство без да са били налице основанията за това. Действително, първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно това оплакване, но това нарушение не е съществено, тъй като дори възобновяването на ревизионното производство да е било извършено в нарушение на процесуалните правила, това не води до нищожност на РА. Резултатът от евентуален наказателен спор, преюдициален за издаването на РА, би могъл да бъде основание за отмяна на влезлия в сила РА и неизчакването на този резултат по степен на тежест не е толкова тежък порок, че да обоснове нищожност на акта. Отделно от това, липсват доказателства и че образуваното наказателно производство действително е било преюдициално по отношение на процесното данъчното облагане. Що се отнася до оплакванията за липса на компетентност на възложителя на процесната ревизия, направени едва с писмената защита по съществото на делото пред касационната инстанция, те са голословни, тъй като в административната преписка, приета от първоинстанционния съд, са налице съответни заповеди за осъществяване на допустимата от ДОПК делегация. Неоправдано е и оплакването за нарушаването на правото на защита на ревизираното лице. Неоснователно касаторът изтъква, че съдът е въвел като спорен безспорен между страните факт - този на реалното осъществяване на комисионните услуги. С потвърждаващото РА Решение е въведено ново фактическо и правно основание за потвърждаване на РА, а именно - липса на реално осъществени услуги, за които да се извърши плащането по РКО. За да отхвърли жалбата, съдът е посочил коректното, според него правно основание за увеличаване на ФР - по чл. 16, ал. 2 ЗКПО. Горестоящият административен орган и съдът могат да направят това /относно възможността съдът да направи това вж т. 3 от ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС/, при гарантиране на правото на защита на ревизираното лице. Посоченото право не е нарушено, тъй като в съдебното производство ревизираното лице вече е било запознато с мотивите на потвърждаващото акта решение. Нещо повече, още в жалбата си до административния съд лицето е излагало доводи в подкрепа на реалното извършване на комисионната услуга и е представило данъчни фактури, издадени от РЛ на ЛК"Лидер"АД с предмет "регистрация на фабрично нови автомобили по договор". В съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза по искане на жалбоподателя, чийто предмет не е бил свързан със спорния факт на реалност на процесните услуги. С това заключение е установено само плащането на процесната сума от РЛ на посоченото физическо лице. Съдът е сравнил и сумите по фактурите, издадени от РЛ на ЛК"Лидер"АД и обосновано е приел, че въз основа на тях не се получава договореното между жалбоподателя и И. Фратев комисионно възнаграждение. Съдът, в крайна сметка, обосновано е приел, че реалността на комисионните услуги не е доказана. Не е доказано, че договорната връзка между ЛК"Лидер"АД и РЛ е осъществена именно поради посредничеството на комисионера Иван Л. Фратев. Съгласно заключението на вещото лице също не може да се установи съответствие между размера на договорените и този на изплатените по РКО суми. При плащане на суми по доставки, които не са реално осъществени, налице е основание по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за увеличение на ФР със сумите на тези плащания. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение