Решение № 3713 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2019 г.

Решение № 3713 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП)чрез процесуален представител срещу решение № 1446 от 11.07.2019 г. по административно дело № 932/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № 3-2281/15.03.2019 г. за прекратяване на служебно правоотношение на инспектор по приходите, в дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки" поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2018 г. В жалбата са изложени подробни доводи за законосъобразност на отменената заповед, което обуславя извод за твърдения за неправилност на изводите в обжалваното решение относно постановяването й при липсата на фактическите и правни основания, посочени в нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата против заповедта, претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Ответникът по касационната жалба – С. Николов чрез процесуален представител в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество решението на АС- Варна е правилно. За да отмени обжалваната пред него заповед, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Изпълнителния директор на НАП прекратява служебното правоотношение с Николов за длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП –Варна, дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки" поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението първоинстанционният съд приема, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неспазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Обосновани и съответни на доказателствата са изводите в обжалваното решение, че при извършеното годишно оценяване на служителя са допуснати нарушения на предвидените в разпоредбите на чл. 9, 14 и 18 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). От съдържанието на формуляра за оценка на служителя за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. се установява верността на извода на съда, че описаните в индивидуалния работен план цели не отговарят на изискванията на чл. 9 НУРОИСДА, доколкото същите са формулирани общо и отразяват като поставени изисквания към изпълнението на описаните т. V от длъжностната характеристика на служителя преки задължения, а определеният срок е постоянен за всички цели – периода на оценявания период. При това правилно в обжалваното решение е прието, че предвид разпоредбата на чл. 9 НУРОИСДА в случая липсват определени такива, които да са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. При това следва извод, че при така формулираните цели, липсата на конкретни срокове за всяка от тях, правилно първоинстанционният съд приема, че оценката на изпълнение не може да бъде извършена при спазване на изискванията на чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, която изисква да бъдат отчетени степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. От съдържанието на формуляра се установява, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка, тъй като изложените мотиви не съдържат обективно установими факти и обстоятелства, а и такива не биха могли да бъдат изложени предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. При това правилно е прието, че в случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 17, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1, т. 3 на НУРОИСДА. Обстоятелството, че контролиращият ръководител е изложил конкретни съображения, свързани с изпълнение на конкретни служебни задължения от страна на служителя на първо място не могат да санират допуснатите нарушение от страна на оценяващия ръководител, а освен това същите са свързани с конкретни задължения по длъжностна характеристика на служителя и не са свързани с изискванията по НУРОИСДА за оценяване на изпълнението от служителя. По отношение на изложените в касационната жалба твърдения за начина на изпълнение на служебните задължения от страна на Стефанов с конкретни измерения, настоящият състав намира, че същите не касаят оценката на изпълнение предвид определянето на целите в нарушение на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 НУРОИСДА, а изпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика, при което същите на променят извода за правилност и обоснованост на обжалваното решение. При така установените нарушения при извършване на оценяването обосновано в решението е прието, че в случая не са налице посочените в заповедта основания за постановяването й. Неясно защо с касационната жалба е представена длъжностна характеристика, връчена на служителя на 30.10.2007 г., от която се установява, че длъжността на същия е подчинена на ръководителя на екип (длъжност, която не съществува и не е съществувала в Класификатора) при положение, че в случая се касае до оценка на изпълнението за 2018 г. и по делото е приложена длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № І-832/22.07.2013 г. и връчена на служителя, в която е посочено, че длъжността е подчинена на началник сектор "Проверки", което в случая е оценяващият ръководител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да възстанови на ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 1200 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение