Решение № 146 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2019 г.

Решение № 146 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Петрова като процесуален представител, против решение № 584 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8005/2018 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № РА 50-503/4.07.2018 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят оспорванията. Ответниците - Г. Георгиев, "Зигурат" ЕООД и Д. Гунделов, чрез пълномощника се адв. Тодоров, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Оспорената пред Административен съд София - град заповед на главния архитект на Столична община е издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във вр. със заповед № СОА-17- РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община за предоставяне на правомощия и чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 ЗУТ. С нея е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – план за регулация (ПР) в обхват: УПИ VІІ-663, 667, 668, УПИ VІІІ-110, 664, 749 "за КОО" и улица между о. т. 80= 51 а – о. т. 81= 54, за да се създаде нов УПИ ІХ- за озеленяване в кв. 11, м. "Младост 2" и да се разшири улица между о. т. 80= 51 а – о. т. 81= 54 за създаване на уличен паркинг. За да отмени заповедта, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон поради отсъствие на предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Изложил е съображения, че разрешеното изменение на ПУП – ПР е в нарушение на чл. 15, ал 3 ЗУТ, тъй като се променят границите между урегулирани поземлени имоти без съгласието на всички съсобственици на засегнатите от акта имоти. Обосновал е извод за липса на преценка от страна на органа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и за нарушаване на принципите за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията му по чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Заповедта е издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ и е мотивирана с необходимостта от изменение на ПУП - ПР поради възникнала нова общинска нужда за обекти, собственост на общината. Производството е инициирано от кмета на район Младост като заинтересовано лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, упражняващ правата на собственост на Столична община на територията на района. Искането е за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ VІІ-663, 667, 668, УПИ VІІІ-110, 664, 749 "за КОО" и улица между посочените осови точки. По делото е установено, че двата УПИ са съсобствени между Столична община и настоящите ответници "Зигурат" ЕООД и Г. Георгиев. Разрешението е издадено съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като независимо дали е по искане за общината като собственик на поземлени имоти, включени в двата УПИ или служебно от органа, е за изработване на проект за изменение на ПУП - ПР. В оспорената заповед са изложени мотиви, относими и към застрояването, но в разпоредителната част не е формирана воля за допускане на изменение на действащия план в тази му част. В издаденото разрешение е посочено, че създаването на нов УПИ ІХ - за озеленяване ще доведе до промяна в действащия план за застрояване и в работния устройствен план, като застрояването в съседните УПИ VI и VII следва да се промени и да се разположи на отстояние съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ от новите регулационни граници. На практика допуснатото с оспорената заповед изменение на ПР ще доведе до отпадане на свързаното застрояване между УПИ VI и VII, без това да е изрично предвидено в нея. Съседният УПИ VI, собственост на Д. Гунделов, въпреки че е засегнат по отношение на застрояването, не е включен в разработката. С оспореното разрешение в действителност се променят изцяло предвижданията по действащия ПУП-ПЗ както за двата УПИ VII и VIII, така и за съседните. Предвид обсъждането на застроителната съставка на плана, при липса на формирано волеизявление за допускане на неговото изменение, не може да се установи действителната воля на административния орган по отношение обхвата на разработката. С мотиви, относими към застрояването, се разрешава единствено изработването на проект за изменение на плана на регулация без да са включени всички засегнати УПИ. Несъответствието между обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта съставлява нарушение във формата й, което обуславя нейната отмяна на основание чл. 146, т. 2 АПК. В оспорения акт като фактически основания са посочени осигуряването на условия за реализация на инвестиционните намерения на Столична община във връзка с изграждането на озеленени площи и нови паркоместа. От данните по делото се установява, че се предвижда обособяването на допълнителна площ от 150 кв.м за озеленяване и четири паркоместа чрез разширяване на улицата. Като правно основание се сочи разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 2 (в относимата редакция) във вр. с ал. 2 ЗУТ, съгласно която влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. По делото е установено, че двата УПИ, включени в разработката, са съсобствени между Столична община и настоящите ответници "Зигурат" ЕООД и Г. Георгиев. "Зигурат" ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор 68134.4091.663, част от УПИ VII, кв. 11, а Г. Георгиев е собственик на ПИ с идентификатор 68134.4091.664 и на ПИ с идентификатор 68134.4091.749, които са части от УПИ VIII. Изменението по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ е възможно само по отношение на държавни или общински обекти, или такива на експлоатационни дружества, при възникване на нови нужди за държавата или общината, която хипотеза не е доказана предвид включването в разработката и на обекти - частна собственост. В този случай е необходимо съгласието и на останалите съсобственици на УПИ като заинтересовани лица от изменението, както правилно е приел съдът. При отсъствие на материалноправното основание за допускане изменение на действащия ПУП-ПР, засягащ както общински, така и имоти - частна собственост в обхвата на разработката, без съгласието на всички собственици в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Отделно от това е правилно заключението на съда, че в случая органът не е извършил преценка относно спазването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Нарушението на посочената разпоредба е основано на приетото заключение на съдебно - техническата експертиза. С процесното изменение новопредвиденият УПИ ІХ - за озеленяване се вклинява между УПИ VІ, VІІ и VІІІ, като незначително увеличава зелените площи в квартала за сметка на отпадане на предвиденото свързано застрояване в засегнатите УПИ и води до съществена промяна на неговите параметри. При тези данни правилно е прието, че предвиждането с оспореното разрешение е нецелесъобразно, защото с него се засягат в голяма степен права и законни интереси и на собствениците на съседните имоти, които не са включени в разработката. Изводът на съда за липса на възприетата от административния орган материалноправна предпоставка за разрешеното изменение на регулационния план е законосъобразен и обоснован. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил аргументирани съображения по възраженията и доводите на страните. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените искания, на ответниците се дължат направените на тази инстанция разноски. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, договори за правна защита и съдействие и доказателства за реалното им извършване. Възражението за прекомерност на адвокатските възражения са неоснователни. Същите са в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 във вр. § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение